Необясними решения водят Хитлер и Фердинанд към най-големите им поражения

Привържениците на теорията на Елън Мъск намират потвърждение и в провокативните тези на известната в цял свят руска професорка Татяна Черниговска.
Тя е категорична, че мозъкът взема решение в рамките на 30 секунди преди човек да е наясно с това решение.
Тя се базира на експеримента на колегата си невробиолог Даниел Уогнър. Фокус-групата трябва да натисне червеното копче, когато види на екрана червен цвят. Проследяването на мозъчната дейност установява, че още в първите секунди започват да протичат различни импулси. Което е сигнал за наблюдаващите, че тогава
решението е взето Интересно обаче защо хората чак между 20-ата и 30-ата секунда осъзнават това и посягат към копчето.
"30 секунди е огромен период от време за мозъчната дейност - казва Черниговска. - Въпросът е кой взема решението - човекът или мозъкът?" При това положение според нея възниква въпросът можем ли да носим отговорност за постъпките си и има ли свобода на волята?
Сега идеята е доразвита от Елън Мъск, който пита кой командва компютъра в главата ни.
Илюстрация на тази теза са някои от най-известните примери в историята. Те и до днес са абсолютно необясними, взети след внезапни решения, които са против всяка логика.
"Фюрера в продължение на 2 години е съюзник с Русия, което е в интерес и на двете страни - обяснява пред "168 часа" шефът на Историческия музей Божидар Димитров. - От една страна,
Хитлер реализира мечтата на генералите си да воюват само на един фронт и същевременно продължават натиска си над останалите страни. На свой ред Русия печели Латвия, Естония, Молдова, част от Финландия и Бесарабия." Паралелно с това двете страни са имали планове за разделяне на Турция и да върнат на България Одринска Тракия.
"Виждал съм ги тези проекти и съм ги чел - казва Димитров. - Бащата на починалия вече Срашимир Иванов е трябвало да стане областен управител на новата област."
По това време
Хитлер все още воюва с Великобритания,
но има подписани два пакта за ненападение и сътрудничество с Москва.
"В този момент, на 22 юни 1941 г., Хитлер най-неочаквано напада СССР, без да е приключил с Англия - казва Димитров. - Взема това решение против всяка логика. Отново трбява да воюва на два фронта в резултат на едно абсолютно необяснимо хрумване, заради което в крайна сметка губи всичко", казва Димитров.
Друг подобен пример е атаката на цар Фердинанд от 16 юни 1913 г. срещу съюзниците му Сърбия и Гърция. "Внезапно, неочаквано за всички, още тогава това е наречено престъпното безумие - обяснява Димитров. - Търпим голямо поражение, защото всички на Балканите се обединяват срещу нас, в България нахлуват чужди войски, а международното мнение за първи път е срещу нас, наричат ни агресор."
"В случая никой не говори за натискане на някакво копче, з
а да вземете това или онова решение. Експериментът на Уогнър показва съвсем друго", категоричен е психологът Моника Балаян.