Някой налага словесен фашизъм.

Вече разбрах – за гей парадите трябва да се говори или добро, или нищо. Няма проблем, винаги съм смятал, че сексуалните алтернативи са си лична работа на хората, стига да не са задължителни. Единственото ми възражение е срещу изпедерастяването на чудесната английска дума “гей”.

Пардон, и тази дума вече е лоша. Едно време покойният Дим Дуков обясни в къщата на Биг Брадър, че хомосексуалист е едно, а педераст – съвсем друго.

Оттогава знам, че “педераст” е лош човек, но с хетеросексуална ориентация. Виж, за думата “гей” не съм съгласен от чисто литературоведски съображения. Новото й значение нанася сериозен удар върху английската поезия и проза. Думата “гей” в смисъл на “весел” се среща при Чосър, Шекспир, Милтън, Уърдсуърт, Бърнс, къде ли не. Сега техните свещени стихове са озлочестени, или както преди се казваше – изпедерастени. А заедно с тях и лирическите герои са изтаковани. Например в своята “Ода за дълга” Уърдсуърт пише: “Поетът не може да не е гей в такава приятна компания”.

Днес излиза, че според Уърдсуърт един поет е длъжен да е с обратни наклонности, освен ако не се движи само сред змии и крокодили. Или да вземем една известна песен на американските скитници от 30-те години: “Ликувай и бъди гей, защото пролетта дойде, можеш да хвърлиш лопатата и да тръгнеш да скиташ”. Какво излиза сега? Един от изпълнителите на тази песен е знаменитият работнически певец Уди Гъртри.

Боб Дилън е негов буквален имитатор. Излиза, че Уди е минал под дъгата и нищо чудно затова ученикът му Дилън да е получил Нобеловата награда с предимство.

А какво да кажем за самолета “Енола Гей”, който хвърли бомбата над Хишрошима? Да не би и ядрената бомба да е дело на алтернативната сексуалност? Добре, признавам им я, ако държат на нея, но в никакъв случай не им давам главната заслуга за победата във Втората световна война.

Майтапя се, разбира се. Но като филолог ще ви кажа, че гордите хора не бягат от своите думи. Например думата “янки” е въведена от британските офицери като презрителен термин за американските колониални войници, а после е използвана обидно от южняците срещу северняците. Британците измислят и подигравателната песен “Янки дудъл” (янки свирчо), в която американците се описват като префърцунени глупаци с меки китки.

Обаче янките победили във войната и решили да се гордеят с думата. Песента редовно се свири от военните оркестри и дори е официален химн на щата Кънектикът:

“Янки свирчо отиде в града, яздейки пони, заби си перо в шапото и го нарече макарони”. Под “макарони” по онова време се е разбирало префърцунена перука, която върви с меката китка. Помислете си само – кой народ ще използва подобна песен за боен марш и дори за официален химн? Само народ, на когото не му пука!

Когато като пубер попаднах в американската гимназия, учителката по английски ми каза да не използвам думата “негър”, а “черен”, което значи точно същото. На другата година вече не можеше и “черен”, а “цветен”. После и “цветен” стана табу, въведе се думата “афроамериканец”.

Някъде по това време негърските активисти издигнаха лозунга “Черното е прекрасно". Добре, но щом е прекрасно, защо ги обижда? По онова време имаше едно луксозно списание за чернокожи, наричаше се “Ебъни” (абанос). В рекламите му за помада бяха изрисувани светлокафяви негроидни мъже и жени, а косите им бяха прави и руси, защото тези странни същества изобразяваха мечтите на негрите. Рекламистите знаеха какво продава стоката.

А и предишните чернокожи идоли като Сами Дейвис Джуниър, Нат Кинг Коул и така нататък си изправяха насила косите с тежки мазила и те лъщяха като чайници. Затова негърските активисти се бореха да избият тези комплекси, да върнат достойнството на естествената африканска коса. И успяха, но така и не се сетиха да върнат достойнството на своята дума.

Само да не ме помислите за расист. Даже съм участвал в демонстрация срещу расизма, замъкна ме една чернокожа съученичка, на която обясних, че в България изобщо няма и помен от това социално зло.

Ние го мразим и се борим с него. Да, тогава ние превъзпитавахме тях да не бесят негрите, сега те ни превъзпитават да не бесим ромите. Пълни глупости.

Впрочем днес думата “негър” в САЩ е абсолютно табу за белите. Докато самите негри се обръщат един към друг с “нига”, което е пейоративната форма на “негър” (нигроу). Обаче я го е казал някой бял, я са го обесили.

Сега се опитват да линчуват най-знаменития американски телевизионен водещ и комик Бил Мар, защото използвал по адрес на себе си “хаус нига”, т.е. домашен прислужник, роб. На майтап, разбира се. “Щом си бял, тази дума ти е забранена!” – наруга го рапърът Айс Кюб.

Вече се пренаписва и Марк Твен, махат се всички думи с “н”. Борбата с расизма постигна пълен триумф, но не спря. Всички бели вече са виновни за робството и трябва да страдат дори когато са пресни източноевропейци. В университетите се обявяват “дни без бели” – ако си по-светъл от банан, стой си у дома.

В Колумбийския университет отделили зала, забранена за бели. В нея цветните могат да си почиват от мъката по цял ден да им се мяркат бели хора пред очите.

Всичко това обяснява защо белите избраха Тръмп. Но да се върнем в родината. И у нас винаги се е бягало гузно от напълно невинни думи. Например навремето се избяга от думата “келнер”х към ужким по-достойната “сервитьор”. Не виждам какво й е по-достойното, щом коренът идва от “слуга” и “крепостен селянин” (serf). Вече има и табу за думи като “инвалид”, “сляп”, “куц”, “глух” и така нататък, списъкът постоянно се ъпгрейдва. Не виждам с какво незрящият вижда по-добре от слепия, но борбата с думите не трябва да спира.

Или да вземем думата “циганин”, която по указания отвън бе заменена с “ром”. Чудесно, но какво се постига? Израснал съм в смесена махала, седял съм на един чин с цигани, даже бях понаучил някои цветисти епитети на техния език, защото забелязах, че изобщо не се обиждат на “циганин”. Днес гордата дума “ром” само подчертава влошената реалност. Докато навремето циганите учеха, работеха, а някои дори правеха научна кариера, днес ромите са безработни и стават все по-неуки, ровят из боклуците, крадат жици, бият лекари, мамят склеротиците по телефона и си продават децата.

Ромската интеграция тръгна заднешком. И аз ги разбирам. Какво да правят хората, като няма работа за тях? Те бяха първите жертви на прехода. Само казвам, че на семантично равнище думата “циганин” вече стои по-горе от “ром”.

Не може чрез смяната на знака да извисиш означаемото, особено когато то все повече потъва. Думите са невинни. Виновна е реалността.

Та да се върнем на “гей прайда”, което на отменения хетеросексуален английски ще рече “весела гордост”. Истински гордият човек не бяга от своята дума и не се крие зад чуждите. Той е като янките – издига своята дума на пиедестал. Когато хората с алтернативни наклонности се откажат от чуждите думи и извисят статута на своите, тогава ще повярвам, че са горди. Засега май само избиват комплекси или може би усвояват грантове.