Ако пусне бежанците, превръща Турция в слаборазвита ислямска държава. 

Иска облекчения като Великобритания  след Брекзит и 6 млрд. евро

Блъфира ли Ердоган, че ще пусне 50 хиляди бежанци към Европа? Страховете се засилиха още повече след съобщенията на гръцките спецслужби, че няколко хиляди мигранти са готови да нахлуят в Гърция. Както и че близо 200 хиляди сирийци са готови да тръгнат към Турция, за да избегнат кървавите сблъсъци в Алепо.

Особено след призива на Ердоган, че трябва да освободят хората от жестокия режим на Асад.

"Всъщност той само заплашва, което не пречи да пусне някакви бежанци – коментира пред "168 часа" експертът Владимир Чуков. - Всичко се свежда до подсещането: "Дайте пари, не спирайте преговорите."

Както той, така и много западни анализатори са убедени, че турската икономика

силно ще пострада, ако предприеме подобен ход.

Причината е, че тя е изцяло ориентирана към пазара на ЕС благодарение на специалното митническо споразумение. Според него южната ни съседка може да внася за 28-те страни членки повечето си стоки без мита.

Една от причините е, че почти всички европейски производители на автомобили имат заводи за части в южната ни съседка. Да не говорим че концерни като "Мерцедес", МАН, "Тойота", "Форд", "Хюндай" и "Опел" са изнесли там производствата си на автомобили, за да ги поевтинят за европейския пазар. Същото важи за големите фармацевтични компании. Да не говорим за производителите на текстил и трикотаж,

които почти на сто процента работят за пазара в ЕС

Благодарение на митническото споразумение с ЕС през последните години около 60% от износа на Турция е за европейския пазар. По последни данни страната е експортирала автомобили, облекла, машини и др. за 51 млрд. евро,

като с всяка година сумата расте

Близо 80% от турския износ на текстил и дрехи е директно за ЕС. Половината от всички телевизори на Стария континент също се произвеждат в Турция. По износ на битова техника страната се нарежда след Германия и Италия. Над 15 на сто от всички дигитални устройства в ЕС също идват от южната ни съседка.

Благодарение на това и на митническото споразумение 3% от всички стоки в ЕС идват от Турция. Горе-долу толкова са и от Япония, сочат данните на Евростат.

Турската икономика е силно зависима от ЕС и по още една причина. Благодарение на

4-те милиона турски работници в Германия в страната влизат около 15 млрд. евро годишно.

Може само да се гадае какво ще стане, ако ЕС прекрати митническия съюз с Турция, а Германия отнеме разрешителните за работа на турците. Повечето икономисти смятат, че колапсът ще е в рамките на месеци - когато ти затворят основния пазар, обикновено започват верижни фалити на фирми, които не могат да се преориентират към други пазари.

"Турската икономика ще загуби много повече от европейската", прогнозира Чуков.

Според него за Ердоган ще бъде силен удар, ако внезапно ЕС реши да наложи санкции или да започне да обмитява турските стоки – автомобили, електротехника, трикотаж и др. Тогава изобщо не е ясно дали те ще могат да се преборят със силната конкуренция, тъй като в момента ползват предимства, каквито други страни нямат.

"Ердоган не може да си позволи икономически санкции от страна на Европа точно сега", убеден е арабистът.

Причината е, че от няколко години турската икономика върви надолу.

Първо, лирата буквално се срина.

"Преди четири години тя бе 1,1 лв., сега е 59 стотинки, което исторически е най-ниската й стойност спрямо долара.

Ясен сигнал, че турската икономика зацикля", смята Чуков.

От 2015 г. стойността й непрекъснато пада и вече анализаторите я определят като

най-слабата валута в развиващите се страни Конкуренция й е единствено аржентинското песо.

Второ, индустриалното производство отбеляза голям спад през септември, а инвестициите са в точката на замръзване.

Статистиката показва, че през втората половина на годината разходите на фирмите за машини са намалели с над 5%, а инвестициите са по-малко спрямо миналата година.

Трето, турската икономика вече загуби към 1 млрд. евро заради санкциите на Москва. Отделно терористичните актове, превратът и последвалите репресии срещу опозицията силно удариха по туризма. Все още се спори дали за първите шест месеца на 2016 г.

туристите са намалели с 30%, или спадът е още по-голям. Тепърва ще излязат данните за второто полугодие.

Четвърто, заради репресиите и несигурната бизнес среда банките реагираха, като повишиха лихвените проценти. Въпреки че турската национална банка постоянно намалява основния лихвен процент, пазарният е над 8%. Което

постепенно омаломощава турската икономика, която се съревновава с европейските, работещи с лихвени нива около нулата.

По този повод Ердоган неотдавна заяви, че високите лихви водят до инфлация, спират растежа и инвестициите.

"За развитие може да се говори само ако има инвестиции. Когато лихвените проценти са високи, няма инвестиции", бе тезата на турския лидер. Той препоръча да се намалят лихвите, но икономиката има своя логика - тя отчита нарастващия риск за бизнеса и ги държи на нива над 8%.

Пето, липсата на инвестиции сериозно забави развитието на частния сектор, което Ердоган опитва да компенсира, като ударно увеличава държавните харчове в икономиката. Голяма грешка, смятат западни анализатори, които недоумяват защо Ердоган насочва голяма част от парите, за да спасява задлъжнелите държавни фирми.

Този процес всъщност задълбочи проблемите на турската икономика. Вместо да осигури растеж и по-голяма добавена стойност, доведе до изключително висок дефицит от 4,5. И още по-голяма дупка в платежния баланс.

Шесто, икономиката допълнително отслабва и заради огромните разходи на държавата покрай гражданската война в Югоизточна Турция. Макар че властите не признават това, там кюрдското население воюва с всички средства, за да има автономна държава.

Надлъгват ли се Брюксел и Ердоган, четете в хартиеното издание.