Георги Тошев е неповторим разказвач на истории и неуловим пътешественик. В продължение на две седмици "168 часа" преследва журналиста по света с имейли и обаждания през три различни часови зони, за да срещне читателите с човека, който среща другите.

- Г-н Тошев, трудно е да ви хване и настигне човек насред ежедневните ви малки и големи пътешествия. Накъде и към кого препускате тези дни?

- Вече съм в Япония, където имам няколко много важни и интересни срещи. На първо място с една българка, която е направила и прави много повече за България в Япония, отколкото всички, взети накуп, български министър-председатели, президенти в последните десетилетия. Казва се Юлияна Антонова и на 1 декември в клуб "Перото" в НДК ще представи своята първа книга. Един невероятен поглед към Страната на изгряващото слънце. Започвам снимките и на

филм за най-известната японска гейша.

Беше трудно да се уреди срещата, защото има големи рестрикции към изявите на гейши пред медии. Техният свят все още е пълен с тайни. Има още много теми, по които ще работя в Япония, но нека ги запазя в тайна засега.

- С какво друго са ангажирани мислите ви в последно време освен с продуцирането на "Преди обед"?

- Работя и върху филм за световноизвестното българско сопрано Соня Йончева, който започнах в дните около премиерата на "Норма" в Кралската опера в Лондон. Успехът на тази млада българка

ме вдъхновява. Тя е

истинска звезда. Световна!

Пиша нова книга, участвам и в нов формат на Би Ти Ви, за който само ще кажа, че е забавен, умен и много поучителен. Идеи имам много, всичко е въпрос на организация и финансиране, но най-важното е човек да има енергия и желание.

- "Този, който не пътува, не знае стойността на хората", гласи поговорка на маврите. Бихте ли определили себе си като истински познавач на човешката стойност след толкова ценни срещи, които сте имали с хора от целия свят?

- Пътуването ми е важно. Със сигурност ми помага да бъда по-толерантен и да разбирам другите. Обичам да общувам, да се запознавам. С годините разбрах, че обиквам едно място не само чрез забележителностите - природни и културно-исторически, а чрез хората, които срещам там. Пътуването е един от възможните начини да разбера другите, но и себе си. Голям шанс!

- Губили ли сте се някога в действителност из някоя екзотична дестинация?

- Да, в Намибия например се изгубих по един път между два града. След полунощ нямаше жива душа по пътя. Истинско чудо е, че намерихме пътя. Това беше едно много смешно пътуване с приятели. Имах самочувствие, че познавам страната. Бях идвал с екипа на "Другата България" и си въобразявах, че съм добър гид.

Оказа се, че съм

доста зле с посоките.

- Пътували ли сте някога на стоп?

- Много пъти. Особено през 80-те и началото на 90-те години. Като войник имах един трик. Дори да бях избягал от поделението. Обличах се в парадна униформа, за да не ме заподозрат, че съм избягал. Излизах на шосето и вдигах ръка. Смиляваха се. Пътувал съм из Европа с ТИР, с мотор, с шкода. Все на стоп. Различно преживяване. Обичам на автостоп да пътувам, но днес е трудно.

Светът става едно

все по-несигурно

място за живеене.

- Кое е било най-опасното ви преживяване като пътешественик?

- В Гватемала. Пътувахме с оператора и той отвори прозореца, за да снима. Тогава един непознат започна да дърпа камерата. Спряхме. Непознатият направи опит да влезе в колата, имаше нож. Не помня как Венци, операторът, успя да овладее ситуацията, но успя.

- Успявала ли е нечия история да промени вас - разказвача на истории?

- Да, много истории са ме променяли. Ще ви призная, че аз съм голям егоист - снимам филми през последните години само за хора, които ме вдъхновяват. Те ме и променят.

- Кое е най-скъпото ви познанство?

- Трудно е да посоча само едно. Щастлив съм, че много от моите професионални запознанства прерастват в лични приятелства. Но последните три, които ме правят щастлив, са със Соня Йончева, Юлияна Антонова и Питър Харпър, продуцент и основател на новата европейска платформа за стрийминг телевизия.

- "Смехът й можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си", пишете във вашата книга, посветена на Катя Паскалева. Потъвате ли и днес в мисли за нея? Има ли нейни думи към вас, които често си припомняте?

- С Катя Паскалева имам много живи спомени. И едно хубаво приятелство, към което често се връщам. Много и важни неща съм научил от нея - и за изкуството, и за живота. Но най-важното, което ми каза, бе да не бързам!

- Подарявате на читателите парченца и от друга наша легендарна актриса в "Невена Коканова: Коя съм аз?". Има ли нещо от Коканова, което запазихте само за себе си и не пожелахте да споделите с другите?

- Има неща от общуването, които остават само за мен. Не че са тайна, но когато си допуснат, особено от известен човек, трябва да си достатъчно коректен и дискретен. Имам своите лични разговори с Невена. И те ще останат само наши. Историята й съм разказал в книгата, но сега ще си призная, че за нейната 80-годишнина ще направя ново, преработено луксозно издание, в което ще включа много нови неща за нея - снимки, текстове, писма.

- В ритъма на безсмъртните песни на AББA ли бие вашето сърце?

- АББА са една от големите ми любови в музиката. Радвам се, че и дъщеря ми ги обича. А работата върху книгата и филма ме срещна с четиримата. Това лято бях гост на турнето на Бени Андершон и неговия оркестър из Швеция. Срещнах хора от цял свят на концертите му и отново се видях с Бени, което ме радва, защото смятам за задължително героите от моите филми да останат с добри впечатления от мен и екипа, след като филмът е завършен. Научих се

да не спекулирам с

героите си, да не търся

"под вола теле",

а да разказвам историите на моите герои почтено.

- Какво изпитахте, когато срещнахте своя детски идеал за жена - легендарната Фрида? Оказа ли се различен човек от този във вашите представи?

- Да, Фрида се оказа един дълбок и мислен човек, раним и емоционален. Невъзможно е да знаеш това, без да си общувал с нея. На сцената е "гореща", в интервютата, които бях гледал - сдържана.

В нашите срещи я преоткрих. Тя е мъдра и много, много искрен човек. Тя е доказателство, че истинските звезди спокойно говорят за живота си във всичките му аспекти. Те няма какво да крият или премълчават. Те са наясно с цената, която плащат за публичността и успеха си.

- Имате ли мечти, които не са се сбъднали?

- О, да. Аз съм мечтател! Дори на тази възраст. Мечтите са вдъхновение, посока. Път! Има толкова много личности в България и по света, с които искам да се срещна и да споделя тяхната история със зрителите. Мечтая медиите да балансираме добрите вдъхновяващи истории за сметка на лошите новини. Аз съм от хората, които вярват, че добрата новина може да направи много повече за другите, отколкото лошата.

- Телевизията ли успя да ви омагьоса, или вие омагьосахте телевизията?

- Така се случи. Работата ми в телевизията беше логично продължение на работата ми в пресата. Това са различни медии, но опитът, който получих във вестника, е много ценен. И съм благодарен на шанса - първия получих от Радостина Константинова точно във в. "168 часа". Голямата школа беше в. "24 часа". Случих на добри учители и вдъхновяващи колеги, които продължават да работят тук. Радвам се, че след толкова много години останахме приятели.

- Очаквахте ли, че ще станете много популярен с "Другата България"?

- Не, но пък доста поработих предаването да стане толкова популярно, че да се помни и до днес, години след като го няма в ефира. И затова не искам продължение. Човек трябва да знае кога да спре един проект, за да остане в паметта на другите. "Другата България" беше важен проект за мен. Благодаря на Деси Паунска, Невена Анева и Светла Василева, че ми повярваха. Но пак повтарям - даден ми беше шанс, за който работех здраво. На много хора в живота им се дават шансове, но не всички се справят. Така че съм благодарен за търпението на

близките ми, които прощаваха "неизвинените ми отсъствия"

от семейните празници. И на дъщеря ми, че не съм бил около нея във важни моменти.

- С какво предпочитате да останете Непознат за хората, които не са сред най-близките ви?

- Аз съм човек, който се учи да дава пространство на другите. Нека всеки има своята представа за мен, каквато си я е изградил. Не може всеки да те харесва. Все още има хора, които смятат, че моите пътувания някой ми ги урежда, че само с връзки се върви напред в професията... Това не е сериозно. В живота нямаш шанс, ако не работиш, ако не инвестираш не само средства, но време и енергия. Човек е на пазара с идеите и моженето си! Навсякъде по света.

- Споделяли сте, че е имало период в живота ви, в който сте били на ръба да зарежете всичко, макар че безкрайно обичате работата си. Тогава чувствахте ли се изгубен?

- Чувствах се уморен, донякъде ненужен. Медиите имаха нужда само от шоу. Навсякъде - от новините до предаванията. Аз съм човек, който харесва всичко, в което има съдържание. Нека да е шоу, публицистика, нека има забава, нека има смях, но задължително да генерира съдържание. Та след много шоута, риалити програми исках да правя своите филми. Не беше лесно, но се случи. Благодаря на Би Ти Ви, на хората, които ме подкрепиха и се случи поредицата "НепознатиТЕ".

Ако не се беше случила, сигурно щях да сменя посоката, медията или държавата. За мен е важно да откривам смисъл в това, което правя. Затова съм щастлив от успеха на "Преди обед". И благодарен на екипа, че не прави компромиси с вкуса и съдържанието.

- Как успявате да се презаредите от напрегнатото ежедневие на хората днес?

- Обичам природата. Тишината. Музиката. Книгите. Самотата ме зарежда. И си почивам, когато съм сам. Не ми се случва често...

- По какво дъщеря ви прилича на вас? Кои са най-важните житейски уроци, които искате да й предадете като баща?

- Тя е любопитна! Да бъде честна към себе си и другите. Това е гаранция, че ще живее в хармония със себе си. А това е най-важното, нали?

- Какво е вашето лично и най-точно описание на "завръщането у дома"?

- Обичам завръщането така, както и потеглянето за някъде. Завръщането е част от чувството за принадлежност. Аз принадлежа на България За мен това е важно усещане. И затова се завръщам. Имал съм възможност да живея на много места по света, но съм избрал да имам дом в България. Имам място в Париж и Лондон, но у дома е в София. Тук съм роден, тук са майка ми, сестра ми, приятелите и колегите, които обичам. Харесвам българския език, на него се изразявам най-добре.

- Представяли ли сте си какъв би бил животът ви, ако не бяхте станали журналист, не се бяхте докоснали до толкова много звезди, хора, неповторими личности и не бяхте напускали пределите на родината? Щяхте ли да бъдете щастлив?

- Да, щастието не зависи от професията, а от интересите на човек. Аз съм любопитен и работлив. И днес знам, че винаги ще бъда необходим. Падал съм и съм ставал. Знам две и двеста. И съм щастлив, че всичко в живота съм постигнал сам. Благодарен съм на хората, които срещам по пътя си. Дори на враговете си.

Но с труда си разбрах,

че винаги ще бъда

щастлив. И съм!

Да, аз съм един свободен и щастлив човек, който се чувства добре навсякъде по света.

Срещал ли е Жоро Тошев най-щастливия човек на света четете само в хартиеното издание на "168 часа"