- Г-н Вагалински, има ли техника, с която да се установи дали в църквата "Свети Николай" е гробът на Левски?

- Геофизичната техника при определени условия може да покаже какво има под земята, но това зависи от много условия, от околната среда, какво е количеството метал наоколо, високото напрежение, има и куп други обстоятелства, които биха попречили на едно прецизно геофизично изследване. Наоколо има прекалено много сгради, прекалено много жици и метал.

Разберете, че това изследване не е панацея. Дори да локализира нещо подобно, това не означава непременно, че ще е гробът на Левски. Да, може от къдриците му да се вземе ДНК и да се сравни, но докога ще се занимаваме с подобни екзотични идеи? Винаги съм се впечатлявал защо това предизвиква толкова много вълнения? За мен не е толкова важно да го открием, колкото дали работим и живеем според завещанието на Левски, а едно от нещата, които той ни е оставил, е, че се иска работа.

Периодично темата се повдига от хора, водени от най-различни интереси. Крайно време е да престанем с това непрекъснато търсене и да се замислим - защо българите след Освобождението успяват да вдигнат държавата на крака Как са успели тези неуки хъшове за толкова кратко време, а сега след толкова години свободен живот не можем да си подредим България.

- Какво е вашето обяснение?

- Че тези хъшове са имали огромно желание да докажат, че са заслужили тази страна и са се раздавали дори когато не са били прави. Недоучените хъшове с голямо сърце са се противопоставили на големите сили. Знаели са, че Русия ги е освободила, но са имали самочувствие и са знаели, че трябва да се справят сами. Да, имало е национални катастрофи, но са ги преодолявали със собствени сили.

Дори когато са губели, са губели достойно.

Според мен сега проблемът е, че нямаме идея какво да правим. Какъв е смисълът от усилията ни, ако младите хора продължават да напускат България. Къде са лидерите, които да излязат с ясни и вълнуващи обществото послания? И може би защото нямаме национална стратегия, продължаваме да буксуваме.