l Трифон Иванов ни липсва всеки ден и всяка секунда

Европейското първенство по футбол е в разгара си. Във Франция е напечено както на терена, така и извън него. След първите по-скоро предпазливи мачове отборите се захапаха здраво и приковаха вниманието на спортните фенове. Едва ли има по-подходящ коментатор на случващото се по терените във Франция от Красимир Балъков. Магическият халф на "Щутгарт" и националния отбор от дълги години се изявява и като треньор и познава играта и в най-малките й детайли, като самият той е имал щастието да участва и на европейско, и на световно първенство.

"168 часа" успя да задържи точно за седем минути в едно разиграване от въпроси и отговори Балъков по време на неговото ангажирано ежедневие.

- Г-н Балъков, виждате ли разлика между футбола сега и този, който вие играехте заедно със златното поколение в САЩ?

- Да. Играта доста се промени. Не само като динамика, но и като бизнес футболът стана съвсем друг. Моите лични наблюдения отчитат може би като най-голяма промяна това, че вече няма аутсайдери сред отборите.

Такива, каквито имаше преди и за които се знаеше, че с каквито и играчи да разполагат, в крайна сметка бяха обречени да загубят. В момента не може да се направи такова заключение преди мач, дори и единият отбор да изглежда аутсайдер на хартия. Вижда се, че подобна закономерност не съществува.

Всички играят, подговени са, обучени са тактически добре и всички искат да ядат бял хляб, както се казва по български.

- Запалянковци коментират, че първите мачове са скучни, с малко голове и твърде предпазлива игра. Така ли е?

- Статистиката показва, че головете наистина са малко. Това е нормално за всяко едно първенство в началото, но не мога да кажа, че мачовете са скучни. Напротив, някои от тях са много интригуващи. И макар че паднаха малко голове, гледаме добър футбол.

- Не беше ли футболът преди 10-15 години малко по-романтичен?

- Ако може да се говори за романтика във футбола, сигурно е бил по-сантиментален Личностите на терена бяха други. Имаше такива, които не се страхуваха да поемат отговорност в най-важните моменти от мача.

Имаше и такива, които играеха в сянката на тарторите. Сега определящ е повече цялостният характер на самия отбор, а след това са индивидуалните качества на големите звезди.

- Нормално ли е на това европейско да се обръща повече внимание на хулиганите, отколкото на случващото се на терена?

- За мен е важно какво се случва по време на игра и не бих коментирал нищо друго извън нея. Хулиганските прояви не са мой проблем.

Разбира се, не е хубаво, когато мачове стават повод за различни сбивания. За никого не са добри такива последици от една игра. Не съм компетентен да давам съвети как може да се ограничи проблемът с хулиганите. Има си органи, които са отговорни за това.

- Кой отбор е най-солидният претендент за финал на европейското според вас?

- Трудно може да се каже. Все пак са минали едва няколко мача. Трябва да изчакаме да поиграят още малко и тогава може да се избистрят фаворитите.

Все пак съм изказвал мнение, че според мен един от най-сигурните претенденти е Германия. Италия също дава сериозни заявки за финал. Засега Франция не потвърждава мнението на много хора, че може да стигне до края. Отборът играе много предпазливо и консервативно. Засега, разбира се. Не се знае какво ще се случи натам.

Мач с мач не си прилича. Има много примери, при които началото е било лошо, а краят е добър. Така че трябва да се наслаждаваме на футбола и да го оставим да ни изненада. Една такава изненада вече ни поднесе Англия.

- Като гледате мачовете, не ви ли се иска да участвате отново в тези футболни битки? Всички видяха страхотния ви гол на бенефиса на Христо Стоичков и сякаш няма да ви бъде трудно да бъдете отново в голямата игра.

- Наслаждавам се на всеки бенефис, в който участвам. Това са моменти, които ме връщат към призванието, на което съм се отдавал толкова много години. Това е моята професия, с която се гордея и ми осигури удоволствието да съчетавам любимата игра с работата.

В края на краищата аз приключих активната си кариера много отдавна. Бях осем години треньор и като мисъл, и като реалност съм се отдалечил от същинската игра на терена. Така че мога да се наслаждавам на играта, но никога не бих си помислил, че мога да вляза отново в динамичния футбол, от който съм бил част някога.

- Емоционален ли беше за вас бенефисът на Стоичков?

- Как можеше да не бъде емоционален?! И за мен, и за всички привърженици на футбола беше такъв.

У нас са познати празните стадиони, а на такова време и при такъв дъжд цели 400 000 души бяха на "Васил Левски" от първата до последната минута.

Само по себе си това говори

какво уважение и респект

има от страна не само на заклетите запалянковци, но и на всички хора в България

към нашето поколение футболисти. И то след толкова много години. Мога само да благодаря и да бъда горд от това, което се случи.

- Усещаше ли се липсата на Трифон Иванов редом до вас, героите от златната ни футболна генераци?

- Много чувствителна тема и въпрос, който не обичам.

Трифон липсва във всеки един момент и във всяка една секунда на всички ни. Девет години сме били заедно в добро и лошо, както се казва.

Мисля, че Ицо успя да го почете достойно на своя бенефис и чрез него ние също да му отдадем почит.

Паметта на Трифон заслужава огромно уважение и го има.