• След конституционните промени не е ясно кой носи отговорност за преходното правителство - премиер от “домовата книга” на Радев ще си ги подбира сам, но е нужен указ от държавния глава за назначаването им

• Ако на 3 април третият мандат се връчи и веднага бъде върнат, има време нови депутати да се изберат седмица преди европейските

Дали и колко капана ще щракнат около служебното правителство, след като за първи път такова ще се избира по новите правила, които управляващото (все още) мнозинство написа при конституционните промени?

Управлението на президента Румен Радев през служебните му кабинети, които - коментират политици и наблюдатели, превишиха идеята за временно правителство, което само готви изборите, провокираха ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС да орежат силно правомощията му. И сега Радев може да избира служебен от твърде кратък списък, който той иронично нарече “Домовата книга” и се зарече да я кара поред.

Но идва въпросът какви министри ще покани избраният служебен премиер и как, ако не ги ододбрява, ще постъпи държавният глава. Защото без негов указ министър-председателят и служебното правителство няма как да се назначат. А и неяснотите не свършват дотук.

Начинът, по който ще се избира служебно правителство, залага много капани. Президентът ще назначи някои от тези лица, но ангажиментът му към този състав е неуреден. Но

най-основният въпрос е кой ще носи политическата отговорност,

а тя е в основата на демокрацията и правовата държава.

Това предупреди и професорът по конституционно право Пенчо Пенев, който е бивш министър на правосъдието, бивш конституционен съдия и един от авторите на основния закон, както и член на Обществения съвет към конституционната комисия в НС.

Въпроса кой ще носи отговорност за служебен кабинет задава от месец насам и самият Радев. Причината е, че той вече е ограничен в избора на премиер сред 10 конкретни имена - парламентарния шеф, ръководителите на БНБ и на Сметната палата, омбудсмана и заместникът му.

Всеки от които има право да откаже,

разбира се. Неофициално например се говори, че гуверньорът на националната банка не би склонил.

Отделно всеки от списъка е или бивш депутат, или индиректно свързан с политическите сили, основно ГЕРБ.

После посоченият за премиер ще си избере сам министрите, записаха депутатите при промените в конституцията.

“А аз с моя подпис, с мой указ формално, юридически, трябва да поема отговорност за тях, без да ги познавам”, коментира самият Румен Радев в началото на месеца. Така подчерта, че не може да бъде принуден да подпише указ за назначаване на служебно правителство, ако не е съгласен със състава му.

В същото време все пак даде да се разбере, че едва ли би предприел такъв ход, защото “отиваме в хипотезата на една

дълбока парламентарна и конституционна криза,

от която никой няма интерес”.

Другата тема на фокус е дали изборите ще са 2 в 1, или ще се проведат в две поредни недели - на 2 юни за Народно събрание и на 9-и за Европарламент. (“За” и “против” двата варианта виж по-долу.)

И така - ще успеят ли депутатите да завъртят много бързо рулетката с мандатите и всичко да е приключило до 3 април включително, за да се спазят двата месеца до датата на предсрочния вот? Ето примерната хронограма на бързата писта:

На 26 март парламеннтът приема, че първият мандат на ГЕРБ-СДС се е провалил. Президентът още същия ден кани ПП-ДБ за връчване на втория мандат.

Кирил Петков потвърди снощи, че ще опитат, а “24 часа” научи, че ще предложат на

ГЕРБ да даде премиера за техния мандат,

като това да е “взаимноприемлива фигура”. Ако не, акад. Николай Денков взема папката и има 7 дни да я върне.

Ако на 2 април той върне на Радев имена на министри, те трябва да бъдат внесени в парламента още същия ден. На 3 април се гласува в НС и при отхвърляне на кабинет “Денков” Радев трябва веднага да покани друга група за третия мандат.

За да се хване датата 2 юни - седмица преди евровота на 9-и, последният мандат трябва да бъде върнат още в процедурата по връчването му. БСП, “Възраждане” и ИТН вече обявиха, че искат избори и ще го направят. Същото в неделя направи и ДПС.

Стойчо Стойчев: 4 вида бюлетини + преференции ще предизвикат хаос - ако са в различни недели, ще се избегне

Хаос и объркване с изборните документи и броенето на бюлетините - това предричат експерти по изборната технология при вот 2 в 1 през юни.

Първото объркване ще дойде от факта, че ще има две бюлетини за двата вота. Автоматично това означава тегленето на два жребия и различни номера в двете бюлетини за всяка от партиите и коалициите.

Второто объркване ще е от преференциите, каквито има и за евровота, и за BG парламента.

Така хората ще бъдат силно затруднени да търсят във всяка бюлетина първо партията, а след това в нейната листа - и кандидата, за когото искат да гласуват. Затова и предположенията са, че е възможно това масово да ги откаже от вота с преференции.

Третият голям проблем ще дойде при преброяването на гласовете, когато ще трябва да се броят реално 4 вида бюлетини - машинни и хартиени, за всеки от двата вота. И отделно - броене на преференции. Това силно ще затрудни изборната администрация, предупредиха експерти.

Страната ни няма утвърдена практика за провеждане на повече от един вид избори. Досега само веднъж сме имали вот 2 в 1 - през ноември 2021 г., когато едновременно гласувахме за президент и за парламент. Но тогава бюлетините бяха коренно различни, защото държавен глава се избира мажоритарно, а депутатите - пропорционално.

Докато сега и двата вота ще са с кандидат депутатски листи.

Затова и част от формациите вече говорят, че вотът не трябва да е 2 в 1, а да е в две последователни недели.

Подобна теза, макар и неофициално засега, застъпват и в редиците на ГЕРБ.

“Когато се комбинират избори 2 в 1, се създават редица проблеми - не толкова за администрирането, колкото че се преплитат мотивации и смисли. Хората отиват да гласуват за едно, пък ти ги караш да гласуват и за друго”, обясни пък социологът доц. Стойчо Стойчев. Той напомни, че препоръките на ОССЕ винаги са били, че комбинираните избори са лош вариант.

При парламентарните избори имаме голяма поляризация, и то между двата основни партньора в управлението. Ако тази поляризация се прехвърли на евровота, е възможно да се даде тласък на антиевропейски партии, предупреди доц. Стойчев.

Димитър Ганев: Последователни избори свалят активността, това значи управление с критично ниска легитимност

Два пъти по близо 90 милиона лева - това ще е цената на избори през юни, ако се разминат двете дати на вота за европейски и за българския парламент.

Гласуваният бюджет за изборите за 49-ото НС през април 2023 г. беше почти 88 млн. лв. Сега обаче минималната запата е значиелно повишена и съответно надниците на полицаите например, ангажирани в охраната, ще вдигнат разхода.

“Всяко решение, алтернативно на това да имаме вот 2 в 1, ще бъде пагубно. Защото да отидем през една или две седмици на избори, е рецепта за активност, която ще бъде катастрофална и ще роди Народно събрание с много ниска легитимност и съответно правителство с ниска легитимност.”

В това е категоричен социологът Димитър Ганев. Затова е сред привържениците предсрочният парламентарен вот да се проведе задължително едновременно с изборите за Европейски парламент.

Много неприятна предизборна кампания ни очаква от гледна точка на това какво ще се говори в нея, предупреждава още Димитър Ганев. “Защото на въпроса “Защо се стигна дотук?” има легитимен отговор - неразбирателство между партньорите. А на въпроса “Какво ще се прави след 9 юни?” - ако тогава са предсрочните парламентарни избори заедно с европейските, какъв е отговорът на ПП-ДБ, на ГЕРБ-СДС и ДПС? Има ли алтернативно партньорство на това в момента? Смятам, че по-скоро няма”, добавя той. В огромното поле, което се образува обаче, може да се появи алтернатива - наказателен вот.