Ако за момент вдигнем поглед от взривения политически терен към звездите, може пък да обвиним първия за годината ретрограден Меркурий за провала на втората сглобка. Правителството, ако такова бе договорено, трябваше да заработи точно за старта на обратния ход на планетата от 1 април. Според мнозина това не е време за ново начало. Нагнетява опасни енергии между хората, които, видя се, и без това вече ги удря токът. Все пак знаем, че за някои лидери начело с Бойко Борисов е важно астралната карта да се налага към политическата.

Каквото и да им говорят звездите обаче, важното в случая е какво си казаха те - “Край!”.

А още по-важното е, че на нови избори нещата няма да са като на вота преди 1 година, родил досегашната сглобка.

Защото Борисов се завърна като фактора, от който зависи всичко в политическия пъзел. След тригодишната криза с поредицата вотове и кратки парламенти, победен два пъти - от Слави Трифонов и от “Промяната”, после дори арестуван, лидерът на ГЕРБ не просто оцеля, а отново изкачи партията си на първа позиция. Авторитетът му обаче не беше същият.

Но сега отново е на върха на политическата пирамида като човека, който дирижира процесите, позволява си резки, немислими ходове. И въпреки този хазарт (май добре обмислен) успява да звучи като гласа на разума на фона на истеричната реч и поведение на отсрещната страна. Която излезе виновната, че Шенген и еврото се отдалечават, а държавата ще спре на пауза насред войните по света.

Какво следва през идните дни? От “Промяната” продължават да твърдят, че е възможно пак да сглобят кабинет с втория мандат. Но силата на Борисов е друга, волята на ДПС - също.

След като ГЕРБ каза твърдо “Не” на техния мандат, само план В стоеше на пътя към урните: третият мандат, наричан “национален”, вместо в ръцете на Корнелия Нинова този път да отиде у ДПС. И вече с трета компромисна фигура, различна от Денков и и Габриел, да се направи сглобка II, нещо като нова тройна коалиция. Само че краткото съобщение от пресцентъра на ДПС малко след 16 ч в неделния следобед разби подобна хипотеза.

Самият Румен Радев също като Бойко Борисов тези дни сигурно усърдно крои стратегии. Всички анализатори са категорични, че назрява моментът за новия проект, но за да вдигне вълна, е нужно ясно да се идентифицира именно като проект на Радев. При избори през юни обаче президентът вероятно нито ще има организационна готовност, нито дързостта да зареже мандата две години и половина преди края му, за да се впусне в партийно лидерство.

Така че освен да мисли колко бързо да извърти рулетката и ще се гони ли вот 2 в 1 с европейския, Радев тези дни трябва да реши и този ключов въпрос - кога да влезе в играта.

Извън мрачните вести за нова изборна спирала има и добри новини. Ако се вярва на ГЕРБ и ПП-ДБ, коалиционното споразумение все пак е написано и щяло да им послужи за основа след изборите. Надали тепърва управление ще се опитва без ясно разписани отношения и механизми за вземане на решения. Обществото също разбра, че това е начинът, дори едните партийци и избиратели силно да мразят другите. И втората е, че лидерите все пак са си проговорили. Дали това ще е възможно и след мръсната кампания, която предстои, ще се види на лято.

Впрочем и целият август Меркурий е ретрограден.