По последни данни 93 са жертвите, сред които и три деца

"Ислямска държава" пое отговорност за атентата с видео в социалните мрежи

САЩ предупредили Русия за предполагаеми терористични атаки 

Взрив, стрелба с автоматично оръжие и пожар в голяма концертна зала в Москва по време на концерт на руската рок група "Пикник". Това отекна в световните медии, минути след мащабна терористична атака в руската столица.

„Всички започнаха да лягат на пода, започнахме да лягаме един върху друг на пътеката, насочвахме тълпата да се движи напред. В същото време осъзнахме, че могат да влязат от всяка врата с картечници, и се опитахме да се придвижим към най-близкия изход на горния етаж. Бавно, пълзейки напред с осъзнаването, че може да умрем", разказа пред Би Би Си един от очевидците, видял как нападателите убиват хора в концертна зала край Москва.

Софико Квирикашвили от Москва пък е била на концерта заедно със съпруга си. Те едва успели да се изплъзнат на куршумите: „Седяхме на шестия ред на ВИП-партера. Звучеше някаква музика, на екраните се въртяха плакати на най-близките концерти. Вторият звънец удари и залата беше пълна повече от половината", разказва тя пред Би Би Си.

„Ние бяхме на балкона, на горния етаж. Остава 10 минути преди началото на концерта, много хора вече се бяха събрали, 70% от залата беше пълна", каза фотографът Дейв Примов, който също е бил в залата, когато започва стрелбата.

„Не разбрахме, че това са изстрели - помислих, че са някакви фойерверки. Някакъв вид безкраен залп, може би някакви клаксони? Обърнах се веднъж в залата, втори път. А на третия път осъзнах, че цялата зала започна да се разпръсква в различни посоки", спомня си Софико Квирикашвили.

„Чухме, както ми се стори, звуци от фойерверки. И моят приятел, който беше на концерта с мен, също помисли, че става дума за заря. И след това видяхме хора, които вървяха по долната част на залата, по-близо до сцената, в тълпа, като парен локомотив. Не разбрах какво е това", разказва Дейв Привов.

„Като човек, който работи в сферата на киното, не се уплаших от изстрелите. Първоначално не осъзнах нищо. Бяхме в гримьорната, покрай нас се втурна тълпа. Чухме шума, тичането в коридора, грабнахме якетата си и избягахме навън заедно с тълпата", обясни Ева.

Ева казва също, че охраната бързо е отворила всички изходи.

„Охранителите професионално насочваха всички и им казваха да не се паникьосват. Просто ме изнесоха заедно с тълпата", спомня си тя. По думите ѝ всички са бягали от концертната зала през съседния търговски център.

Тези, които са седели по-високо и не са имали време да избягат бързо през партера и сцената, са напуснали по друг маршрут.

„Звуците от „фойерверките" ставаха все по-силни и по-близки, в залата настъпи огромна паника, хората започнаха да се разпръскват в различни посоки, но се блъскаха един в друг, нямаше евакуация", разказва Дейв Привов.

В този момент стрелбата започнала вече в концертната зала, в лявата част на сцената, и Дейв Привов видял нападателите - те влезли в залата. Фотографът и неговият приятел са на балкона, далеч от сцената.

„Бяха облечени или с кафяви дрехи, или с кафяви жилетки. През тълпата от хора се чуваха точно изстрели от картечници, а те вървяха от входа на залата по партера към сцената, избутвайки хората в центъра на залата. Видях как към хората се насочват куршуми", описва ужаса Привов.

„Всички започнаха да лягат на пода, започнахме да лягаме един върху друг на пътеката, започнахме да координираме тълпата да се движи напред. В същото време осъзнахме, че могат да влязат от всяка врата с картечници, и се опитахме да се придвижим към най-близкия изход на горния етаж. Бавно, пълзейки, пълзейки, напред, нагоре, пълзяхме. И започнахме да се измъкваме", казва фотографът.

Дейв споделя, че тълпата се е опитала да се отдалечи от звука на стрелбата:

„Бягахме към техническата част на „Крокус", към балконите. И просто се натъкнахме на различни затворени врати, хора в паника, някои плачеха, други се обаждаха на роднините си, трети чакаха асансьора, който не работеше. В общи линии се озовахме в една голяма тъмна стая. Оттам хората намерили изход освен по техническо стълбище, но вратата, водеща към него, бе заключена. Бягащите зрители успяваха да я разбият", казва още Дейв.

Докато някои очевидци разказват за професионалната работа на охранителите, които бързо отворили всички врати, за да могат да се евакуират, други имат по-малко късмет.

„Минавайки покрай входа на „Крокус", видях хора, които тичаха и удряха по прозорците, без да знаят как да излязат, защото всички други врати бяха затворени", спомня си мъжа.

Какво е известно дотук - фактите

В концертната зала "Крокус", намираща се в голям търговски комплекс в Подмосковието, е имало вероятно 6300 души. След нахлуването на поне петима добре въоръжени терористи една трета от залата избухва в пламъци. Хеликоптери участват в гасенето на пожара. Десетки линейки, полиция, националната гвардия, специални сили, са изпратени в зоната.

По последни данни броят на загиналите е 115  души, сред които и три деца. Агенция ТАСС съобщи, че 121 души, сред които три деца, са били приети в болници в Москва и Московска област Според пресслужбата на Следствения комитет на Русия причините за смъртта са огнестрелни рани и отравяне с продукти на горенето.

По обяд в събота Федералната служба за безопасност обяви, че е арестувала 11 души, съпричастни за атаката. В това число влизали и четиримата преки извършители, които били таджикистански граждани. Според неофициални версии четиримата, а в някои информации шестимата, преки извършители са задържани докато бягали с лек автомобил "Рено" между Москва и Брянск.

Кой стои зад атаката - версиите

През нощта, първо през "Телеграм" канали отговорност пое терористичната организация "Ислямска държава". Ислямистите публикуваха кратко изявление за терора през близката до тях информационна агенция "Амак".

"Ислямска държава" обаче има навика да си приписва терористични атаки, зад които всъщност не стои, припомниха анализатори на ислямския тероризъм.

САЩ също потвърдиха пред агенция "Ройтерс", че вероятно зад атаката стои "Ислямска държава". Посолствата на САЩ и Великобритания още преди две седмици предупредиха своите граждани в Русия за повишен риск от тероризъм и призоваха да не се посещават големи публични събирания. Преди дни руският президент Владимир Путин нарече тези предупреждения провокация на Запада заради преизбирането му за президент.

В събота от ФСБ обаче потвърдиха, че са получили информация от американците за готвени нападения. Но в нея нямало нищо конкретно.

Часове преди предупреждението на американците Федералната служба за сигурност е предотвратила атака срещу синагога в Москва, организирана от афганистанския филиал на групировката "Ислямска държава". Съединените щати обявиха, че разполагат с разузнавателни данни, че джихадистите, които в миналото контролираха огромни територии от Сирия и Ирак, са отговорни за атаката. Към този момент няма индикации Украйна да е замесена в нападението, обявиха официално от Белия дом.

Украйна обаче се оказа гавният заподозрян в първите часове след атентата, поне за пропагандистите на руския режим. Включително бяха разпространени фалшиви новини как украински високопоставен служител си признава в телевизионно предаване.

"Нека да сме ясни - Украйна няма нищо общо със събитията в Москва. Първо, защото водим пълномащабна и интензивна война с руската редовна армия и с Русия като държава. И всичко се решава на бойното поле. За Украйна е важно да извършва ефективни бойни операции с цел разрушаването на редовната армия. Второ, Украйна никога не е използвала терористични методи при воденето на война, тероризмът е метод", гласи обаче официалната позиция на Киев.

Въпреки нея обаче в събота по обяд ФСБ отново възроди украинската връзка. Като обяви, че задържаните терористи са бягали към Украйна, защото имали връзки там.

"След терористичната атака престъпниците са възнамерявали да преминат руско-украинската граница и са имали съответните контакти от украинска страна", заявиха от специалната служба. "Разследването на терористичната атака продължава", допълниха от ФСБ.

Паралелно обаче, макар и неформално, в руски чатове и телеграм канали започна вече да се разпространява подозрението, че тероризмът е организиран, ако не пряко, то поне със знанието на режима на Владимир Путин. С цел да се извлекат политически облаги - консолидация на руснаците, мобилизация на войници и пр.

Припомня се, че от много години Путин е обвиняван в организирането на терористични акции в Русия, за да извлича облаги. Именно на президента си опозиционно настроените руснаци приписват вълната от атентати през 1999 г. Тогава Путин е назначен за министър-председател, а Русия е в конфликт с Дагестан. Следва серия атентати в жилищни блокове, включително в Москва. А федералните власти ги приписват на терористи. В резултат следва нахлуване на руски войски в Чечня, а Путин година по-късно става наследник на тогавашния президент Борис Елцин.

Руската опозиция намира връзка на Путин и с атентата в театъра "Дубровка" през 2002 г. Тогава 40 чеченски бунтовници нахлуват в театралния център на московския район "Дубровка" и вземат за заложници над 900 души. След дни на преговори специалните части на Русия нахлуват в театъра, но преди това пускат във вентилацията приспивен газ. Отровени са не само терирости, но и много заложници. Жертвите са 129 души официално и 174 според неправителствени организации. Там загива и българката Емилия Узунова.

След този случай Путин започва силно ограничаване на гражданските свободи. Приети са и закони, които почти напълно подчиняват на режима медиите.

Срещу свободното слово и журналистите Путин използва и нахлуването на терористи в детски център в Беслан, при което загиват близо 200 деца. Отново терористите са чеченци и отново атаката на руските специални части е безмилостна и без оглед кои са терористи и кои жертви.

След този атентат Путин променя и системата за назначаване на губернаторите на руските региони, които до този момент се избираха свободно. С тази система реално Путин ликвидира възможността някъде в Русия местната власт да е в ръцете на опозицията.

Със сигурност режимът на Владимир Путин ще извлече облаги и след трагедията в "Крокус", убедени са руските опозиционери.

Москва ще поиска да бъде свикано заседание на Съвета за сигурност на ООН във връзка с терористичната атака в "Крокус сити хол" и ще настоява това да стане скоро, заяви в ефира на телевизия канал "Россия-24" посланикът за специални поръчения на руското външно министерство Родион Мирошник, цитиран от ТАСС, пише БТА.

Мирошник каза, че руските дипломати ще повдигнат този въпрос в началото на заседанието на Съвета за сигурност (на ООН) и ще поискат в най-скоро време да се свика среща на Съвета за сигурност, за да бъдат осъдени тези действия от най-голямата международна организация.

У нас полицията предприема засилени мерки за сигурност след атентата в Москва. Те са наредени от вътрешния министър Калин Стоянов.

Служители от различни структури на МВР предприемат засилени мерки за обезпечаване на сигурността и спокойствието на гражданите на територията на страната. Полицейски патрули и жандармеристи, оборудвани с дългоцевно оръжие ще патрулират в градските зони и ще съблюдават за реда и за гарантиране на безопасността.

Целта на разпоредените от вътрешния министър Калин Стоянов мерки е предотвратяване на нарушения на обществения ред и повишаване на бдителността.