Идеята за написването на "Как се става министър в България" (издателство "Труд") – този първи исторически наръчник – се появи след трите неуспешни опита през 2021 г. да се състави правителство. Седем журналисти от "24 часа", които от години наблюдават и анализират политическия живот у нас, описват живота ни през партийната въртележка на правителствата, управлявали през тези 31 години.

Днес ви предлагаме два откъса от книгата – как са съставени кабинетите на Андрей Луканов и на Филип Димитров.

По соца привикват човека и му го съобщават, без да искат съгласието му

Тодор Живков, уволнявайки Чудомир Александров: Партията не може да се управлява по кръчмарски

Предлагат на Луканов да разцепи БСП и да оглави правителство със СДС. Той: За предател ли ме имате?

Непознатият през 1990 г. Любен Гоцев е единственият, който остава от живковските кадри

На 13 декември 1971 г. на Витоша загива министърът на външните работи Иван Башев. Веднага започват да се спрягат няколко имена за негов заместник. На Константин Теллалов – завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП, на Раденко Григоров – първи заместник на Башев, и др.

Живков обаче вади от ръкава си картата с името

на младия и малко известен Петър Младенов, първи секретар на ОК на БКП във Видин. Никой и не помисля да оспорва решението на Първия.

Преди 1989 г. министрите официално са назначавани по решение на Политбюро на ЦК на БКП – висшия партиен орган на БКП, следователно и на държавата. Но в крайна сметка кандидатът е одобряван или посочван лично от Тодор Живков. Този принцип – лидерът или силният човек на деня да решава еднолично кой да заеме съответния министерски пост, остава в сила и до днес.

(...) При съставянето на първото си правителство през 1990 г. Луканов действа по изпитания от времето на соца "командно-административен метод". Привиква се съответният човек в съответния кабинет и му се съобщава, че е назначен за еди-какъв си, без въобще да се иска неговото съгласие.

Петър Междуречки разказва в интервю как Тодор Живков му заповядва да се прибере бързо от Германия, където е посланик. Посреща го в кабинета си и му казва, че е новият кмет на София. "И не казвай, че отказваш, защото Политбюро вече взе решение!" Толкова. Същото се случва и с Нора Ананиева. 10 ноември 1989 г. я заварва като заместник на Александър Лилов в Института по съвременни социални теории. Преподава във Висшия икономически институт "Карл Маркс", където през 1986 г. става професор. Тя няма управленски опит, но Луканов я вика в кабинета си и й съобщава, че ще бъде вицепремиер в неговото правителство.

Предоставят й кабинета на акад. Мако Даков – зам.-председател на МС и дългогодишен министър на горите и горската промишленост. Академикът лесничей го е обзавел само в дърво и го е украсил с много дърворезби.

Първият кабинет на Луканов е микс от "стари кримки" и непознати другари, които по Живково време заемат по-ниски длъжности в партийната или административната йерархия и са сравнително неизвестни лица за обществото.

Партийните другари

Вицепремиер е Чудомир Александров, който през 1983-1989 г. е смятан за втория човек в БКП и е първи зам.-председател на Министерския съвет. Но на пленум през 1988 г. Александров е свален от всички постове. От този пленум остава ядовитата и гневлива фраза, изречена от Тодор Живков: "Партията не може да се управлява по кръчмарски!". Причината да я изрече е "откритието", че тъстът на Чудомир Александров преди 9 септември 1944 г. имал кръчма.

Ген. Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи, също 30 години е началник на Генералния щаб – втората най-висока длъжност в армейската йерархия. Неговата основна задача като министър е да прочисти службите на Държавна сигурност.

Андрей Луканов назначава за външен министър своя състудент от Висшия институт по международни отношения в Москва Бойко Димитров. Той е дете на семейство загинали партизани в Плевенско и е

осиновен от Георги Димитров

Железен комунист е и проф. Кръстьо Горанов от Перник, който оглавява културата. Той завършва философия в Москва през 1954 г., една година след смъртта на Сталин.

Министерството на търговията и услугите е оглавено от Екатерина Якоб Маринова, също московски възпитаник.

Кариерата й тръгва от Комсомола във Варна и стига до секретар на ЦК на ДКМС в София. От 1971 г. работи в министерството, което често сменя името си, но управлява земеделието, хранителната промишленост, вътрешната търговия и услугите, производството и търговията с потребителски стоки.

Откъде се появява “Лукановата зима”

В правителството има министър, който отговаря специално за икономическата реформа – това е проф. Стефан Стоилов. Той подготвя програма за либерализиране на цените. Но парламентарната група на БКП не позволява реформата да започне – не можело ляво правителство да провежда дясна политика.

Ананиева разказва, че членовете на кабинета сутрин рано обикалят складовете на големите магазини и виждат, че те са пълни със стока. Но търговците не ги изнасят по щандовете, защото очакват повишаването на цените.

Така в речника ни се появи изразът "Луканова зима" – метафора на празните витрини и огромните опашки от хора. Нора Ананиева отрича повечето от тези търговци да са били подставени хора на БКП, инструктирани бързо да спечелят пари и част от тях да внесат в касата на партията.

Интересна случка разказва социологът Кънчо Стойчев в книгата си "Без предразсъдъци". "Някъде през лятото на 1990 г. високопоставен американски емисар за България кани Андрей на разговор.

Подобни разговори не се водят в затворено пространство. Двамата дълго се разхождат около Народния театър. Андрей получава предложение без заобикалки – да напусне БСП, да основе социалдемократическа прозападна партия и да оглави правителство заедно със зараждащата се опозиция. Нормално е в такава ситуация човек да поиска ден-два за размисъл. Андрей не само отказва веднага, но и изразява възмущение – та той има родова принадлежност, та той не се срамува от това, та той винаги се е борил за развитие и прогрес. "Та вие мен за предател ли ме имате!"...

Луканов е наясно, че не може да се мине без икономическа реформа и пазарна икономика и тя трябва да започне с освобождаването на цените на стоките. Но иска това да бъде направено от широко коалиционно правителство със СДС.

Междувременно идва писмо от Михаил Горбачов, в което съветският лидер обявява, че разплащането между двете държави вече ще е само във валута и на международни цени. Луканов събира министрите и казва: "Ние сме загубени!". Тогава правителството решава да спре плащането по дълга. Иначе държавата щяла да се срине.

На 29 март 1990 г. кабинетът "Луканов" налага мораториум върху обслужването на външния дълг, като обявява държавен банкрут. Освен това правителството либерализира банковото дело, външната търговия, трансформира всички външни задължения като държавен дълг и установява плаващ курс на лева.

Второто правителство на Андрей Луканов

След като БСП печели изборите за Велико народно събрание през лятото на 1990 г., Андрей Луканов не иска да формира нов еднопартиен кабинет, настоява в него да влязат и представители на други политически сили.

Въпреки нежеланието му обаче червената парламентарна група го задължава да състави правителство. Той преговаря с много хора във и извън БКП, но всички отказват. Отказва дори и проф. Стефан Стоилов, който е партиен член. Той казва, че няма какво да прави в правителството, след като не му позволяват да започне икономическа реформа.

На 22 септември 1990 г. стартира второто правителство на Луканов. В него той прави тотална чистка на старите живковски кадри. Маха дори състудента си Бойко Димитров. Единствен от "старата гвардия" е ген. Любен Гоцев, но по онова време той е сравнително непознат.

Новите лица

Това са вицепремиерът Георги Пирински, Атанас Папаризов, Матей Матеев, Емилия Масларова, Йордан Мутафчиев, Валери Цеков, Веселин Павлов.

Постовете си запазват Белчо Белчев, Тодор Пандов, Иван Кръстев, Александър Александров... Пенчо Пенев също остава, той ще е министър и в кабинета "Попов".

Правителството започва работа без особено желание и с чувство на обреченост. Опозицията го громи в парламента, от червената парламентарна група обвиняват Луканов, че е прекалено мекушав и не действа с твърда ръка.

Но от СДС вече е даден знак, че са готови да направят общо правителство с БСП. Първата работа на следващия кабинет – на Димитър Попов, е да отвърже цените. И до днес Нора Ананиева твърдеше, че това либерализиране на цените всъщност е направено върху подготвената от проф. Стефан Стоилов програма. Но да влезе тя в действие, правителството на Попов вече е

силно притиснато

от Запада

Нора Ананиева е единствената жена в България два пъти вицепремиер на страната. Тя е заместничка на Андрей Луканов в двете червени правителства през 1990 г.

По нейно предложение правителството приема постановление за инвалидите. Те са може би най-големите потърпевши от рязката промяна в обществото. В кабинета на Ананиева често заседава така наречената тристранка – представители на правителството, работодателите и профсъюзите – КНСБ и "Подкрепа". На едно от тези заседания представител на Тренчевия синдикат заявява, че ако не бъдат изпълнени еди-кои си искания на "Подкрепа", те ще запалят "Нефтохим" в Бургас.

В това време по телефона звъни Андрей Луканов и Нора Ананиева му предава думите на синдикалиста. "Предай му много здраве – казва премиерът. – И му кажи, че както са я подкарали, ще подпалят държавата..."

(...) В края на 1990 г. цялата страна е залята от протести. В София студентите окупират университета. България е тотално изолирана от света. Задава се нова мрачна "Луканова зима". На 20 декември Андрей Карлович подава оставка на правителството след 3 месеца и 11 дни мъка. Точно за 11 дни парламентът трябва да избере ново правителство. От СДС вече е даден знак, че са готови да направят кабинет с БСП...

Шест години по-късно

Луканов е застрелян с четири куршума

– на 2 октомври 1996 г. - пред дома си на ул. "Латинка" 15. Той е четвъртият убит министър-председател на България.

Ето какво пише Кънчо Стойчев в "Без предразсъдъци": "В началото на есента на 1996 г. Андрей постигна съгласие с така наречения геополитически фактор за сваляне на Жан Виденов от власт и за създаването на широко коалиционно правителство. Той трескаво подготвяше всичко това, обсъждаше имена за коалиционен министър-председател, времето не му стигаше и затова отложи с едни фатални 10 дни заминаването си за Вашингтон. Да, на първи октомври той трябваше да бъде там, отложи пътуването за десети октомври. (На втори го убиха.)".