В кулминацията си избухва с магнитуд 8,8-9,2, след което цунами удря острова и умират хиляди

В България не може да има бавни трусове, Пернишкият само ги имитира

Представете си, че от 1989 г. досега земните пластове под краката ни непрекъснато се люлеят без затихване. В България няма обективни условия за подобен катаклизъм, защото не сме на океана, но точно това е станало на индонезийския Суматра през XIX век. Цели 32 години островът нонстоп е бил разтърсван от т.нар. бавно земетресение.

И пластовете не само не са се успокоявали, а като кулминация на трептенето избухва мощен трус през 1861 г. с магнитуд 8,8 - 9,2 по Рихтер, последван от огромно по мащабите си цунами. В резултат на бедствиeтo загиват хиляди местни жители.

Тъй като тогава не е съществувал метод, който да регистрира сейзмичните вълни, днешното откритие става случайно.

Фактът, че известният трус от 1861 г. е предшестван от продължителни размествания на земните пластове, излиза на бял свят благодарение на изследване на учени от Нанянгския технически университет в Сингапур. То е публикувано в сп. „Нейчър геосайънс“.

Целта им обаче е била съвсем различна – те искали да разберат как се е променяло нивото на океана през вековете. Затова изследвали древни корали от района – от съседния остров Сумеулуе (на 150 км от Суматра). Подобно на годишните кръгове на дърветата красивите морски организми запечатват в структурата си информация за морското равнище.

Как структурата, плътността и състава на коралите дават ценна информация и за сеизмичната активност, защо се случва това именно в района на остров Суматра, както и защо Пернишкото земетресение от 2012 г. е само квазибавно, четете в хартиеното издание на брой 5/2021 на сп. "Космос".