На 12 януари 1953 г. Анжело Ронкали е повикан от Париж във Ватикана и е назначен за патриарх на Венеция, като е издигнат от папа Пий ХIIІІ в ранг на кардинал. След смъртта на папата на 9 октомври 1958 г. Ронкали

заминава за конклава в Рим

Макар да осъзнавал, че е между тези, които могат да заемат Светия престол, все пак си взел двупосочен билет за влака. И наистина след единадесет гласувания на 28 октомври 1958 г. за голяма изненада на повечето вярващи Ронкали е избран за папа и на 4 ноември става Върховен понтифик. Според някои изследователи след дългия понтификат на неговия предшественик кардиналите го предпочели като човек, който поради напредналата си възраст и личната си скромност, предполага се, ще бъде "папа на прехода". Неочаквано обаче човешката топлина, чувството за хумор и добротата на Йоан XXIII, а и неговият дипломатически опит печелят привързаността не само на целия католически свят, но и уважението на некатолиците.

Много кардинали осъзнават, че Ронкали не е това, което очакват. Доказва го и самият избор на име, което прави новият папа. Йоан е име, което никой папа не е приемал от векове, защото в историята, от 1410 до 1415 г., е имало антипапа на име Йоан XXIII. Но той е категоричен в избора си.

Много по-важна обаче е дейността на новия папа в полза на световния мир. Още в първото си радиообръщение през ноември 1958 г. папата, призовавайки лидерите на народите, казва: "Защо да харчим огромни ресурси за подготовка за война, вместо да подобряваме

благосъстоянието на всички, особено на най-бедните хора?”

Оказва се, че новият папа има и амбициозни планове за реформи в църквата и за обединение на християните по света. За тази цел той подготвя и свиква Вселенски събор във Ватикана. Благодарение на личния му авторитет на него присъстват представители на източните църкви, на протестантите и дори на евреите.

Но точно по това време светът, изглежда, пада в бездната на ядрения конфликт. На 22 октомври 1962 г. американският президент Джон Ф. Кенеди, съобщава на нацията, че Съветският съюз тайно е разположил ракетни установки в Куба и към острова се придвижват съветски кораби, превозващи ядрени бойни глави за тях. САЩ налагат военноморска блокада на острова, като заповядват на екипажите да бъдат готови за всякакви обстоятелства, но съветските кораби, изглежда, са готови да пробият блокадата.

Изправен пред драматичната ситуация, папата чувства необходимост да се намеси в полза на мира. На 25 октомври по радио "Ватикана" той се обръща

към “всички хора с добра воля”

на френски език. Посланието му вече е изпратено до посланика на САЩ при Светия престол и до представителите на Съветския съюз: “Църквата държи на мира и братството между хората повече от всичко друго; и работи, без никога да се уморява, за да запази тези достижения. В тази връзка припомняме сериозните задължения на тези, които носят отговорността на властта. Днес ние подновяваме този сърдечен призив и призоваваме държавните глави да не остават безчувствени към този вик на човечеството. Нека направят всичко, което е по силите им, за да спасят мира. По този начин те ще спасят света от ужасите на война, плашещите последици от която никой не може да предвиди. Продължете да преговаряте. Насърчавайте и приемайте преговори на всяко ниво и по всяко време, е

нормата на мъдростта

и благоразумието!”

Посланието предизвиква консенсус и от двете страни и в крайна сметка кризата отшумява. Все още не са публикувани документи за дейността за мир, упражнявана в онези дни от дипломацията на Ватикана спрямо католика Кенеди и атеиста Хрушчов. Несъмнено е обаче, че на 27 октомври в 11,03 ч., по-малко от четиридесет и осем часа след радиопосланието на папата, във Вашингтон пристига предложение от Никита Хрушчов за връщането на съветските кораби в родината им и демонтажа на ракетните площадки в Куба срещу изтеглянето на американски ядрени бойни глави от Турция. На 28 октомври САЩ приемат съветското предложение. За важността на стъпката, предприета от папата, свидетелства руснакът Анатолий Красиков в биографията на Йоан XXIII, написана от Марко Ронкали: "Остава любопитно, че в католическите държави не е възможно да се открият следи от официална положителна реакция към папския призив за мир, докато атеистът Хрушчов не е имал и най-малкото колебание да благодари на папата и да подчертае неговата

основна роля

в разрешаването на тази криза, довела света до ръба на пропастта". Всъщност на 15 декември 1962 г. на папата е изпратено благодарствено писмо от съветския лидер, в което пише: "По случай светите коледни тържества ви моля да приемете най-добрите пожелания и поздравления... за вашата постоянна борба за мир, щастие и благополучие". Драматичният опит убеждава папа Йоан XXIII да направи нова стъпка за мир и така през април 1963 г. се ражда енцикликата Pacem in Terris .

Това е първата енциклика, която освен към духовенството и католическите вярващи е адресирана "към всички хора с добра воля". Но на 31 май здравето на папата внезапно се влошава. В ранния следобед на 3 юни той вдига висока температура. Въпреки това запазва ясно съзнание до последния си миг. Йоан XXIII намира сили и се обръща с последните си думи към частния си секретар - монсеньор Лорис Франческо Каповила:

"Защо плачеш? Това е

момент на радост, момент на слава!"

Ватиканският събор продължава и много близкият до него Павел VIІ поема и подписва документите от него, като така продължава делото му по един много добър начин.

Не само се запазва идеята на папа Йоан ХХІІІIII за мир на света, която включва и обединение на християните, но благодарение на него оттогава римските първосвещеници вече започват да пътуват по света.