Доктор Георги Кардашев е от Дерманци и е автор на няколко книги за родното си село. Създател е на Студентската поликлиника и на 25-а поликлиника в жк "Младост" в София. В момента е на 91 години.

- Д-р Кардашев, какво ви накара да напишете книга за бунта в Дерманци?

- Аз съм потомствен селянин. Напуснал съм Дерманци през 1948 г., защото влязох да следвам медицина. Всичко, което съм писал, е от три източника, но най-вече от баща ми и майка ми, които бяха там и са съпричастни със събитието.

- Какво знаете за репресиите от онези години в родното ви село?

- Много хора пострадаха още в периода 1946-1948 г., когато обесиха Никола Петков. Много николапетковисти бяха изпратени по лагерите...

А после дойде насилствената колективизация, която беше национален проблем. Дори в София по землячески ни събираха дермански комунисти да ни агитират да ходим да убеждаваме бащите и майките си, защото цялото село - 600 души, е излязло една нощ, взели са си добитъка и продукцията. Тогава нещата тръгват много зле - Червенков изпраща заместника си Георги Чанков и министър-председателя Георги Трайков. Отиват лично, правят събрания, обаче селяните не излизат - пращат жените си.

На площада се събират стотици жени,

защото селото е блокирано от луковитската и плевенската милиция. Не може да излиза никой. Не са решили да стрелят, но са ги заплашили. Изпращат и цивилни агенти на Държавна сигурност, които заедно с униформени тръгват по къщите да арестуват тези, които по тяхно мнение са организаторите. Всъщност това са активистите на БЗНС, тъй като Дерманци на изборите през 1946 г. избира големия поет Трифон Кунев от с. Ъглен за народен представител. А на всички събори, това го помня, окръжни, дори национални, идваха Никола Петков, Ангел Держански и на голямото игрище в село правеха митинги. Така че Дерманци е било огнище на опозицията.

- А конкретно за потушаването на бунта?

- Това е между 5 и 9 април 1951 г. Тогава арестуват много хора - някои в мазето на село, а други ги пращат в участъка на Луковит, който е известен инквизиционен център. С насилие принуждават някои да признаят, че уж са подбуждали към бунтове. Тези хора започват да ги мъчат и един по един изчезват. Това е исторически проблем на моето село - пострадали са 22-ма души и семействата им и цялото село е бито и пребито. Няма човек, който е влязъл в мазето, да не е бит. Знам и побойниците... Съученици имам, като си ходех вече като лекар, казваха: Биха ме, мамата ми разплакаха - не мога да го пиша, че не мога да го докажа.

- Убили са и една жена в дома й...

- Да. Имало е едно момче, което го смятали за активист на ЗМС-а. На 9 април

отиват една банда цивилни,

но е имало и униформен милиционер с тях. Без прокурорско разрешение. Било преди 6 часа, когато не е разрешено да се влиза по домовете. И тая банда от активисти на комунистическата партия влизат в двора и започват да викат да излиза момчето, че са дошли за него. Тогава майка му излиза на двора, вдига брадвата и казва: "Тука никой няма да влиза!". Всички са въоръжени и един стреля и застрелва майката на място. Знам името на човека, защото съм питал сина и той ми е казвал, но не искам да споменавам името - покойник е вече.

Баща му също го тормозят - арестуват го, бият го... но те бяха много здрави селяни, яки. Баща му умря малко по-късно. Сестри имаше - и те се пръснаха. Приключи това семейство.

Междувременно един много известен добър селянин от Дерманци - Танко Бочев, го прибират, държат го една нощ - какво са го правили, що са го правили, излиза и се самоубива. Отива и като японските самураи си прави сепуко -

с ножа си разрязва корема и си изважда червата

- Как приключи бунтът?

- Накрая изпратиха групи партийци, които в продължение на една седмица прибраха всички обратно в ТКЗС. Първоначално само към 20-30 души. А 22-ма души бяха изпратени по лагери - не се върнаха. Никой вече не смееше да се съпротивлява. Хората се скриха. Единични случаи има на останали извън ТКЗС.

Остана голяма травма за цялото село, но сега вече то не е същото. Още навремето се раздели - остана една малка част, която управляваше общината и ТКЗС-то. С една дума, комунистите съсипаха едно процъфтяващо село, едно от големите села на България с интелигенция... Всичко се разбяга, а младите вече не знаят за тези събития.