Свръхуловът, замърсяването и цъфтежът на планктона заради климатичните промени са голямата заплаха. Учените обаче чертаят и оптимистични сценарии за самоочистване в следващите 30 г.

Знаете ли, че в Черно море е плувала скумрия, атлантическа есетра и дори риба тон? Калканите по дъното са били колкото реещите се в нищото медузи днес. Стридите (Ostrea edulis) не са отглеждани изкуствено само във ферми като в наши дни. Паламудът, морският език, лавракът и леферът са били в неочаквано изобилие, а делфините почти колкото населението на България.

Да, истина е, но само до началото на 60-те години на миналия век. Тогава промишленият риболов с тралове

стартира изтребването на стотици морски видове.

После от реките и каналите бликват пестицидите, петролните продукти, биогените. Нутриентите, изхвърляни от свинеферми... И за капак мръсотията на цяла Европа, носена в опасно изобилие всяка стотна от секундата от река Дунав.

Недостатъчната циркулация на водата и големите количества постоянно вливащи се вредни вещества влошават допълнително екосистемата в Черно море. И това, разбира се, не е всичко. Постоянно повишаващата се температура вследствие на глобалните промени в климата предизвиква все по-мощен цъфтеж на водораслите и планктона, който пък отнема жизненоважния кислород от водата.

Така в последните 50 години с активната намеса и ненамеса на човека популацията на всички видове рязко намалява. Поне 10 са безвъзвратно изчезнали, а в същото време през Босфора навлизат нови агресивно размножаващи се медузи и гребенести, без естествени врагове, които безмилостно изяждат зоопланктона на малките рибки.

Истински колапс, нали? Но има ли надежда в тази ситуация? Има ли начин да се възстанови биоразнообразието в Черно море, или ще става още по-зле?

На фона на лошите новини, в последните две години се наблюдава рязко увеличение в популацията на не много популярната, но изключително интересна риба морска врана, която в други морета достига тегло 4 кг и възраст 21 години. Дали това е знак за положителна промяна, или е резултат от специфични фактори, които няма да повлияят благотворно на екосистемата като цяло?

Всички тези въпроси зададохме на български и чужди учени и изследователи, които очертаха историята на замърсяването и опустошителния риболов, най-острите заплахи и малките възможности, които имаме днес поне да забавим скоростта на обратното броене.

„Морската екосистема е изключително уязвима

от човешка намеса – обяснява пред „Космос“ ихтиологът доц. Марина Панайотова от Института по океанология към БАН. – Изследванията и научните оценки показват, че прекомерният риболов е основният проблем, като 90% от промишлените видове са в червена зона. За намаляването на запасите на най-високочислените риби определящо значение има промишленият риболов, когато въвеждат т.нар. трално ловуване. Това са подвижни мрежести риболовни уреди, които се спускат на дъното и влачат всичко със себе си. Например мидените банки са местообитание за множество ценни видове риби като калкан, писия, различни видове попчета, някои от които с консервационно значение, и други, които намират там подходяща среда и хранителни ресурси. Използването на дънни и придънни тралиращи уреди води до промяна или унищожаване на специфичната среда за живот.“

Един от големите проблеми за рибите е замърсяването с пестициди, петролни продукти и биогени.

Какви са другите проблеми, които засягат Черно море, четете в новия брой на списание "Космос".