Тодор Живков е прекарал 3 месеца в много тежко състояние, след като се оказало, че вземал лекарства по погрешна схема.

Сензационната новина разказа пред "168 часа" един от нещатните му преводачи - Пламен Николов. Според него това се е случило в първите години след 10 ноември и свалянето му от власт. Близките на бившия Първи извикали лекари и фармаколози от Швейцария, които много внимателно го прегледали.

Ето какво споделил после пред Николов:

“Бях в много

тежко състояние -

физическа недееспособност, обърканост, немощ".

За да се изчисти организмът му от натрупаното, му предписали да спре всички медикаменти и в продължение на 3 месеца да не ги пипа. "Предупредиха го, че в това време ще бъде между живота и смъртта", допълни Николов. Швейцарците били категорични, че това е единственият начин да се подобри и да оздравее.

През тези 90 дни тялото му се прочистило и чак след това започнал новия план на лекарствата по разписания от швейцарците план. Според обясненията на лекарите това били абсолютно

същите хапчета,

но приемани по различна схема,

влияели коренно противоположно на организма. Можели да съсипят здравето на Живков, но можели и да го подобрят.

Всичко това започнало с оплаквания от страна на Тодор Живков, че не се чувства добре и че му е лошо.

Знае се, че още отпреди 1989 г. дълго време приемал медикаменти.

Дали не се е опасявал, че се опитват да го отровят?

"Човек като него, прекарал толкова години на върха, винаги може да е имал такива съмнения, но никога не е обвинявал конкретни хора - заяви Николов. - Казваше ми: "Изясни се, че лекарствата са ми предписвани по погрешна схема. Наложи се да спра да ги приемам".

"Беше му ясно, че

го подлагат

на контрол, включително и медикаментозен”,

допълва Пламен Николов, който контактувал до последно с Живков. Кои са тези мистериозни хора, които се опитвали да манипулират бившия Първи? Според Пламен Николов това е "кремълско-милиционерско ориентираното задкулисие от онези години".

Николов е чувал и други разкази за опасенията на Живков, че някой се опитва да го отрови. При това много преди да му стане толкова зле, че да извикат специалисти от Швейцария. Любомир Левчев споделил пред преводача подобна история от последната си среща в ЦК на БКП в края на 1989 г. с все още генералния секретар на компартията.

"Разказа ми как станал свидетел, че на подносче носели на бившия Първи хапчетата. Той ги взел и ги хвърлил в саксията до прозореца - обясни Николов. - С водата, която му донесли за медикаментите, полял цветето. Накрая намигнал на писателя.

"Не се притеснявай,

после чистачката

ще ги прибере”,

казал Живков."

В книгата си "Ти си следващият" Левчев описва, че преди да влезе при него, охраната го предупредила да говори бавно и силно, с кратки изречения.

"Нашият не е добре - пише писателят за инструкциите на бодигардовете и продължава: - Вече го разкарваха из София с чудовищни охранителни мерки, които не бяха нужни. Само дразнеха хората. Живков приличаше на арестуван от себе си. (А може да е било и подготовка за вариант "Чаушеску"?)"

Пред него стоял един съсипан човек. Според близки на Живков било ясно, че някой му подготвя румънски сценарий. Така и не разбрали как се е отървал от него.

Всъщност Тато извикал Левчев, след като разбрал, че писателят е молил Петър Младенов да го назначи някъде за посланик.

“Предадоха ли ти, че искам да те взема

на работа тук?

Защо си търсил служба във Външно министерство?", попитал Живков според спомените на писателя, издадени през 1998 г. Той му подал писмените си обяснения, които резюмира единствено с думата "не".

"Когато започнат да те упрекват, потвърждавай, че просто сме били приятели", завършва разговорът в Партийния дом.

Живков много

се огорчавал, когато разбирал, че приятелството

не е истинско,

а продиктувано от интерес.

"Вярваше, че тези хора са му приятели. Бях при него, като му съобщиха за смъртта на Ангел Балевски през 1997 г. - разказа Николов. - Беше септемврийски ден, слънчево и хладно. Той беше по къси ръкави на терасата, която до обяд се намира в сянка. Бяха му посинели ръцете от студ. Аз му предложих да му донеса жилетката, но той отказа.

Беше много разстроен, когато го информираха за Балевски. Изпрати ме да си ходя, а на следващия ден ми каза, явно беше мислил много за академика: "Ей, колко се надявах този човек да ми се обади поне веднъж.

А той нито веднъж не звънна,

откак съм тук".

Беше човечен в този смисъл. Друг път заведох социолога Илия Божинов при него. "Момче, ти на кого беше?", попита Живков. - "Аз съм син на Тодор Божинов", отговори той. - Тогава Тодор Живков си свали очилата, помисли и каза: "Ей, този човек, баща ти, колко обичаше планината". Не каза "с него сме работили", каза най-човечното нещо, което се сети."