Строителят на паметника "Шипка" Пеньо Атанасов - Бомбето:

Времето тук се променяше много често. Веднъж от мълния имахме засегнат човек на скелето. Смъкнахме го, лежи като мъртвец, в земята го заравяхме и в устата му духахме, еле оживя.

Една есен ни изненада голям сняг.

Беше затрупал през нощта землянките и понеже вратите им се отваряха навън, за да пестим място, едвам излязохме, и то през покривите. И то какво да видим: магарето ни се беше отвързало, изяло хляба и чертежите – от тях беше останала само главата на лъва. Хем смях, хем яд!... Идната година пък една мечка стръвница подгонила няколко души и те едва сколасали да се скрият в землянката.

Натискала мечката по врата на землянката, но нали се отваря навън, не могла да я отвори. Изръмжала и се върнала."