Превръщането на тази дейност в бизнес с “доставчик на социална услуга” плаши и родителите в София

Асоциациите им се притесняват, че държавата се отказва от тази дейност, за да  осигури бизнес на над 150 фондации

Никой не знае докъде ще стигнат фондациите в преследването на бюджета си 

Възможно ли е да отнемат дете по анонимен сигнал? Възможно е, но не съвсем, е най-краткият отговор на проучването, което "168 часа" направи сред родителските асоциации и социалното министерство.

Фитилът се оказаха новите текстове, които разширяват понятието "дете в риск".

"Това е нещо различно от "жертва на насилие или експлоатация" и отделно се

разширява дефиницията

на насилие над дете и възможността за подаване на анонимен сигнал за "дете в риск", обясни пред "168 часа" архитект Христо Генчев. Той е част от сдружение РОД, чиито фейсбук членове са над 200 хил. души и са най-голямата група в социалните мрежи.

Според Генчев с поправките, които ще влязат в сила от 1 януари 2020 г., широко се отварят вратите за

частни доставчици

на социални услуги

"Тук очевидно има бизнес компонент с потенциал да осигури стотици милиони приходи на родни и международни НПО-та", твърди той.

В тази връзка това, което притеснява родителите,

е, че в новия Закон за закрила на детето е заложено създаването на мултидисциплинарен екип, който взема решение как да бъде защитено дадено "дете в риск".

"В този екип законът предвижда участие и на "представител на доставчик на социална услуга" - разбирай неправителствена организация", аргументира се Генчев. 

Според него това е очевиден конфликт на интереси. Причината е, че представител на доставчик на социална услуга ще участва в комисия, която да реши дали едно дете има нужда от такава услуга, или не.

От социалното министерство отричат да приватизират дейностите,

свързани с

децата в риск,

но родителите се опасяват, че когато новите текстове се комбинират с тези, които действат и досега, ситуацията ще стане взривоопасна.

От социалното министерство потвърдиха пред "168 часа", че анонимни сигнали се разглеждат, но години наред никой не е спекулирал с тази възможност.

"Хората, които помагат на децата в риск или сигнализират за дете в рискова ситуация, което се нуждае от закрила, не са доносници - твърдят от социалното министерство. - От 2003 г. в Закона за закрила на детето е регламентирано, че човек, на когото стане известно, че

дете се нуждае

от закрила,

е длъжен незабавно да уведоми компетентните органи." Според тях това задължение съществува от 16 г. и не се въвежда с последните промени в закона, нито ще се промени след 1 януари 2020 г.

"Сигналите не са достатъчни за прилагане на мерки за закрила, а се проверят за тяхната

достоверност

и основателност - твърдят от министерството. - Затова в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето още от 2006 г. е записано, че "анонимни сигнали не се разглеждат освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете."

Именно тук е проблемът според родителските асоциации. Те се опасяват, че когато тези дейности се превърнат в бизнес за над 150-те фондации, които кръжат около министерството и децата в риск, те ще бъдат улеснени от широките понятия в сегашното законодателство.

Примерно в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето "насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда". 

В разпоредбите е отбелязано, че

"физическо насилие"

е причиняване на телесна повреда, включително на болка или страдание без разстройство на здравето.

За разлика от него доста по-широко е понятието "психическо насилие". Според законодателството това са всички действия с вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето като

подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение.

Включително неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. Въпреки че това са стари текстове в законодателството, родителите се притесняват, че дават възможност за прекалено широко тълкуване.

"Опасявам се, че всичко може да се окаже психическо насилие или пренебрегване", казва пред "168 часа" физикът Христо Лафчиев. Родители си задават въпроса как една НПО ще реагира примерно, ако научи, че дете е било свидетел на скандал между майка си и баба си

"Тогава то жертва ли е на насилие или на психическо насилие", питат родители.

Опасението им е, че е достатъчно някой да се обади анонимно на телефон 11611, след което сигналът се предава на социалните за изпълнение.

Опасението е, че в такава ситуация социалните и НПО-тата ще започнат да оценяват дали детето разполага с 15 кв. м самостоятелна площ в дома си, каква е родителската компетентност и т.н. Все неща, които зависят от преценката на чиновник или фондация. И ако за фондацията Х това е бизнес, от който зависят бюджетът и съществуването й, ще е под голям въпрос дали ще вземе независимо решение.

Най-силният аргумент на министерството е, че досега в продължение на 16 години не се е спекулирало с тази възможност и че до отнемане на дете може да се стигне единствено с решение на съда.

Това обаче не е достатъчно за родители и експерти, които твърдят, че в законодателството има пробойни, които допускат извеждането на детето да стане и без съда. И когато това се комбинира с

интереса на фондациите

да увеличат бюджета си или да докажат, че от тях има полза, никой не знае какво ще стане. 

"При сигнал социалните имат право да изведат временно детето от семейството, което става по административен ред със заповед на директора на "Социално подпомагане" - твърди пред "168 часа" бившият депутат Борислав Цеков. - Забележете - само по преценка на агенцията, без решение на съда. Директорът на АСП трябва в 1-месечен срок да сезира районния съд, който, след като минат няколко седмици за насрочване на делото, следва да се произнесе с решение в 1-месечен срок. Тоест първо имаме извеждане по административен ред, при което по решение на чиновници

детето се отнема

от родителите му в продължение на няколко месеца. И едва тогава идва ред на съда. Това е процедурата, срещу която хората възразяват."

"От тази гледна точка твърдението, че деца се извеждат само от съда, е невярно - казва пред "168 часа" Борислав Цеков. - За справка: чл. 27 във връзка с чл. 26 от Закона за закрила на детето. На практика развъръзват ръцете на администрацията и дават прекалено големи възможности за преценка, а докато се насрочи дело, минават 3-4 месеца и само въз основа на една преценка на АСП детето временно е изведено от семейството." 

Каква е позицията на социалното министерство, четете в хартиеното издание.