Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наим не пожела да е Наум, надигра ДС и  секретна операция "Хамелеон" за връщането му

Науме, сине,

Голяма е тревогата ни за теб. Ние се готвехме да те срещнем, а долетя страшна вест, че си изчезнал. Къде си, как си - никой не може да ни каже. Говорих с Другаря Меранзов и разбрах, че не го пускат при теб. Аз искам той да се срещне с теб.

Писах на Министъра на външните работи на Австралия. Писах и на Председателя на федерацията. Ще пиша и ще говоря навсякъде - нека цял свят знае, че баща ти, майка ти, братята ти искат веднага да си дойдеш у дома - в България.

Давай си кураж! Не бой се, Науме - има добри хора и честни хора, които ще се борят за теб и няма да те оставят сам в бедата. Аз няма да се успокоя, докато не те видя с очите си тук - у дома. Всичко ще сторя за теб. Добрите хора ще ми помогнат.

Целувам те! Майка ти те целува! Райко и Маври - също. Толкова пъти си побеждавал - пак ще победиш. Вярвай ми!

До скоро виждане в България!

На пръв поглед това е едно сърцераздирателно послание от един баща към неговия обичан син, който, по всичко личи, е изпаднал в сериозна беда. “Лоши” са го отнели от дом и родина, но “добри” ще го спасят и върнат обратно.

Такова писмо би трогнало всеки беглец и в същото време би могло да убеди всеки човек, че той не е оставил по свое желание семейството си. Би могло, ако почеркът на ДС не прозираше в него.

На 13 декември 1986 година преди обяд с личния самолет на министър-председателя на Турция Тургут Йозал на военното летище “Мюртед” в близост до Анкара пристига 19-годишният ни световен шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу. При слизането си от самолета той коленичи, целува земята, а след това и турското знаме и казва пред журналисти: “Това е най-щастливият ден в живота ми. Не знам да съм имал по-щастлив ден от този”.

Почти година чрез тайна кореспонденция е подготвян добре планът за бягството на спортиста от режима, който по време на “възродителния процес” принудително го е накарал да приеме името Наум Шаламанов. Момчето никога няма да се примири с този опит да му бъде отнета идентичността. Едва няколко дни след като той лично се среща с Тодор Живков и двамата демонстрират близост, отразена от обектива на Алек Попов по първите страници на всички вестници, щангистът заминава с националния отбор на България за световната купа в Мелбърн, за да не се върне оттам никога като Наум.

Дързостта му е жесток шамар за службите, които се оказват в абсолютен шах. И се мобилизират със закъснение. “Хамелеон” - това е кодовото име на оперативна разработка на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия срещу Наум Шаламанов, отворена през 1987 г.

Писмото на бащата на шампиона, по какъвто и начин да е изготвено, е част от стройно изготвения план за реакция след бягството му в Турция и опит да се формира мотив у него да се разкае и завърне сам.

Веднъж взел своето съдбовно решение, за Джобния Херкулес няма път назад.

Смята се, че много по-рано той е получавал предложения при срещите си с българи от турски произход, живеещи в чужбина, да емигрира. Тогава спортистът все още не е готов, защото се страхува за семейството си. По-късно обаче вижда бягството като единствения правилен избор.

Така през декември по време на световната купа в Мелбърн в един от дните, в които щангистът печели поредното състезание, вечерта се организира банкет. Наим се извинява на треньорите и им обяснява, че ще се прибере в стаята си, защото не се чувства добре след тежкия ден. Малко преди полунощ набързо си стяга багажа и излиза навън, където го чакат трима души с кола. Те го откарват в къща в един от крайните квартали на Мелбърн, а няколко дни по-късно той отпътува по въздух за Лондон, където пък го очаква самолетът на Тургут Йозал. Всичко минава като по конец.

За съжаление обаче Наим никога няма шанса да се сбогува със семейството си и това е най-тежкото за него.

Невъзможността да каже сбогом на майка си е сред най-силните сцени от биографичната лента “Джобния Херкулес - Наим Сюлейманоглу”. И една от любимите на режисьора Йозер Фейзиоглу.

Филмът за легендарния щангист, който почина на 18 ноември 2017 г. в Истанбул след няколкомесечна битка на лекарите за живота му, ще разкаже за бягството му, за възхода и спортната му кариера в Турция, за важните срещи и събития в живота му.

Лентата е продуцирана от компанията “Студия за дигитални изкуства” (Dijital Sanatlar Yapimevi), а в началото на август в Кърджали и Момчилград течеше трескава работа по снимачния процес. Камерата ще работи също така на територията на Турция и Азербайджан.

Консултант на лентата е братът на щангиста Мухаррем Сюлейманоглу, по чиято книга Баръш Пирахсан разработва сценария.

Мухаррем лично тренира и 20-годишния Хаят ван Ек, който се превъплъщава в главната роля и има поразителна прилика с Наим. Младият актьор е роден в Амстердам в семейство на холандец и туркиня, но от шестгодишен живее в Турция. Хаят има възможността да облече прословутото синьо трико на шампиона, с което той си завоюва световна слава.

Известният турски артист Йеткин Дикинджилер играе бащата на спортиста, а в ролята на майка му влиза Селен Йозтюрк. Като първия треньор на Наим - родения в България щангист Енвер Тюркилери (Толумов), който се изселва в Турция през 1989 г., се преобразява Гюркан Уйгун.

Премиерата на “Джобния Херкулес - Наим Сюлейманоглу” е предвидена за 25 октомври тази година.

Във филма надали ще бъдат засегнати задкулисните събития, които се задвижват у нас след паниката от предателството на щангиста.

Какво се случва?

В първите дни той официално се води изчезнал.

На 10 декември 1986 г. държавната БТА съобщава: “От понеделник сутрин в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неизвестност. От съобщенията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на специално внимание на определени среди. Отведен е в някакво жилище с неизвестен адрес, но е известно, че се ползва от турци. От информациите се разбира, че върху него се оказва въздействие да не се върне в родината си”.

От декларация на Генералното консулство на НРБ в Одрин относно случая “Шаламанов” става ясно, че ДС се е изложила сериозно:

“Проявената в случая престъпна небрежност и некомпетентност, както и поредицата бягства в Турция за сравнително кратък период от време налагат да бъдат взети необходимите мерки”.

През май 1987 г. е направено предложението за образуване на дело за оперативна разработка срещу Наум Шаламанов - инициирана от отдел 09 на Шесто управление и утвърдена от тогавашния зам.-началник на Шесто управление подполковник Цвятко Цветков.

В “Хамелеон” службите залагат две основни цели - да разколебаят избягалия след “възродителния процес” в Турция спортист и да го върнат в България.

При невъзможност за изпълнението на тези цели задачата на Шесто управление се свеждала до провеждането на “мерки за оказване на психологически натиск върху Наум Шаламанов с цел недопускане на постигане от него на по-високи спортни резултати”. Иначе казано, да му се попречи да бъде шампион под флага на Турция.

Освен всичко режимът е трябвало да следва “опорни точки” по случая.

На първо място - да се лансира тезата, че той е отвлечен насила. Също така всички негови изявления да бъдат разглеждани като резултат от манипулирането му от страна на Турция, осъществила държавен тероризъм.

По тази линия са планирани пропагандни мероприятия - да се организират комитет, детски школи на негово име, клубове за приятели и да се подеме дори световно спортно движение в защита на Шаламанов.

На второ място - да се формира мотив у спортиста за завръщането му в България. Писмото на баща му е част от опитите да бъде призован обратно.

Блудният син обаче няма да клекне под никакъв натиск. Приживе той споделя без съжаление: “Аз нараних дълбоко Тодор Живков, като избрах Турция, но вътрешно той е бил подготвен, че това рано или късно ще се случи. Нямах 18 години, когато ми смениха името, а това е рана за цял живот. Да се събуждаш сутрин и да не помниш как се казваш по документи - това не го пожелавам и на враговете си”.

Наим се впуска в новия си живот със своето рождено име, а “Хамелеон" преминава към фазата - психически натиск за сриване на шампиона. Резултатът: пореден провал.

По време на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. Турция плаща 1 250 000 долара компенсация на България, за да не пречи на Сюлейманоглу да се състезава. През цялото време той е следен и под постоянно наблюдение.

Това не го спира ни най-малко и Джобния Херкулес стъпва най-горе на почетната стълба със златен медал на гърдите, докато слуша турския химн. Триумфира отново и по време на игрите в Барселона през 1992-ра, както и в Атланта през 1996 г.

Наим е несъкрушим и никаква тежест не може да му се опре. В спортната си кариера регистрира не само тези 3 олимпийски титли, но и цели 47 световни рекорда, 6 европейски и 7 световни титли. Наим Сюлейманоглу остава в историята като единствения досега спортист, успял да вдигне тежест, надхвърляща три пъти собственото му тегло.

Легендата се ражда в село Птичар, Момчилградско, в един мразовит януари през 1967 г. Макар завинаги да остава известен като Джобния Херкулес, в детството си имал и друг прякор. Приятели го наричали Калемендо - на името на герой от детските комикси с нисък ръст. Всички го боготворели, защото бил смел, умен и находчив.

Едва 10-годишен прави силно впечатление на Иван Абаджиев, който сякаш търси именно него сред всички хлапаци. Иска нахъсан, нисък и здрав младеж, защото е изчислил, че щангата минава доста по-къс път и това дава шанс за огромни тежести. Поверява Наим на Енвер Тюркилери (Толумов), тогавашния наставник на “Арда” (Кърджали), но не след дълго го прибира в националния отбор.

На 14 години Наим е изпратен на световно за юноши, където се изправя срещу 4 години по-големи от него конкуренти. Отмъква златото на всички тях. На 15 подобрява първия си световен рекорд за мъже.

Определено цъфти под грижите на Старшията, който има много тайни за това как се създават шампиони. Чуждите федерации са готови да дадат мило и драго, за да ги научат.

Има недоказани твърдения, че Наим бяга с безценно богатство от България- подробно описание на методите на Иван Абаджиев.

Джобния Херкулес бил най-прилежният ученик и попивал жадно заповедите на своя ментор, като дори записвал в тефтерче какво е тренирал по дни и по часове. После предава всичко това на турските си треньори. В Турция му се отплащат пребогато и до сетния му час го боготворят като национален герой.

Дали наистина Наим е издал тайните на Абаджиев, остава под голям въпрос. И двамата до края остават изключително близки и говорят единствено с уважение един за друг.