Макулатура - технологичният брак при печатане на бюлетините за предсрочния парламентарен вот, бе обявена за готвена манипулация

Резултатът - рекордно ниска активност за парламентарни избори

За първи път спечелила тогава вота партия поиска касиране

След костинбродската афера бюлетините вече се печатат от БНБ

“Четвъртък-петък ни готвят нова костинбродска афера”, предупреди в неделя Бойко Борисов. И отново нажежи очакванията за манипулация, компромати и фалшиви новини.

“Активното мероприятие чрез фалшива новина, в което бяха намесени Мая Манолова (тогава депутат от БСП), Николай Бареков (изпълнителен директор на телевизията на Цветан Василев Тв 7) и прокуратурата, изяде на изборите през 2013 г. 6% от ГЕРБ”, допълни днес тезата си Борисов.

Дали тази сметка е вярна, е трудно да се прецени. Но е факт, че скандалът за филшиви бюлетини в печатницата в Костинброд обърна парламентарните избори през 2013 г. Тогава на 8 май НЦИОМ дава преднина на ГЕРБ от 34% срещу 25% на БСП. На 11 май, в деня за размисъл преди предсрочния вот, вече несъществуващата Тв7 и изпълнителният ѝ директор Николай Бареков съобщават, че

за вота са

подготвени

350 000

незаконни

бюлетини

в Костинброд. Живи включвания показаха как ДАНС, прокуратурата и полицията атакуват печатница “Мултипринт”, която по договор с Министерския съвет печата бюлетините.

По-късно новината за изборната измама бе потвърдена от Върховната касационна прокуратура, откъдето обявиха, че е образувано дело за престъпление по служба. Според обвинението измамата се е подготвяла с 350 000 отпечатани над разрешените по закон за гласуване бюлетини, разпределени за Благоевград, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Варна, за секции в чужбина и др.

Костинбродската афера тутакси предизвика реакции сред големите партии. Часове преди началото на изборния ден ДПС нарече случилото се държавен преврат. ДСБ поискаха отлагане на изборите.

БСП приветства

прокуратурата,

а ГЕРБ видя

сценарий за

дестабилизация Президентът Росен Плевнелиев поиска бърза реакция от прокуратурата, а ЦИК не отложи изборите. Малко по-късно новината за “мащабната изборна измама” изкара десетки на протест пред президентството, ЦИК и централата на ГЕРБ. Те поискаха оставката на служебното правителство на Марин Райков, на президента Плевнелиев и ЦИК.

Сигналът за

измамата е

подаден от

Мая Манолова

като депутат от БСП. Прокуратурата пък повдигна обвинение за престъпление по служба на тогавашния главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков заради неупражнен контрол върху субекти, имащи отношение към изборния процес.

Скандалът повлия на изборите - отчетена беше рекордно ниска активност за парламентарен вот - 51,33%. В крайна сметка нито една партия не получи мнозинство. Няколко дни след вота ГЕРБ поиска касиране, което беше безпрецедентен ход за партия, спечелила избори. Конституционният съд отхвърли искането.

Въпреки че спечели изборите, ГЕРБ не успя да състави правителство. Така с мандат на БСП и подкрепа от ДПС на власт дойде кабинетът на Пламен Орешарски.

Един от резултатите от костинбродската афера е, че след нея печатането на бюлетините за всички видове избори вече става в печатницата на БНБ, за да се гарантира максимална сигурност.

След аферата Манолова стана омбудсман, Бареков евродепутат, Желязков - министър

Шест години след аферата “Костинброд” Бойко Борисов е премиер.

Единственият обвиняем, който бе и напълно оправдан на 15 април 2015 г.- бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, сега е транспортен министър.

“Доволен съм и от оправдателната присъда, и от това, че се повдигна въпросът за промени в изборното законодателство. Няма да съдя държавата”, казва тогава Желязков.

Човекът, подал сигнала в прокуратурата - Мая Манолова, е омбудсман.

Николай Бареков, който оповести скандала от телевизионния екран на Тв7, приключва мандата си като евродепутат.

Още преди да излезе решението на съда, Борисов назначи Желязков за съветник във второто си правителство. През септември 2016 г. той оглави Държавната агенция “Електронно управление”. Година по-късно пое комисията за регулиране на съобщенията. През септември Борисов му поверява поста на министър на транспорта.

През 2015 г. изненадващо тръгна мълвата, че Мая Манолава се готви да заеме поста омбудсман. Борисов подкрепи желанието ѝ въпреки протеста на част от парламентарната група на ГЕРБ да гласува за нея. Депутатите на Борисов искат извинение от Манолова, но не го получават. На 30 юли парламентът я избира за национален обществен защитник. Пред bTV Манолова обяснява, че историята “Костинброд” е приключила и не е оставила белег върху отношенията ѝ с ГЕРБ. 

На 11 септември 2013 г. Бареков напуска поста изпълнителен директор на Тв7 и се залавя с партийно строителство. Партията “България без цензура” е създадена на 25 януари 2014 г. На евроизборите тогавеа се коалира с ВМРО и вкарват двама евродепутати - Бареков и Ангел Джамбазки. На 30 април 2015 г. Бареков обявява в позиция към колегите си журналисти, че “Костинброд” е негова заслуга: “Не съм ползвал никого от вас като маша, а използвах единствено името си, за да понеса цялата отговорност - и политическа, и съдебна, и каквато друга искате, за да разкрия аферата “Костинброд”, която си остава най-голямата изборна измама.”