Тази седмица, в която се навършват 3 години от оправдателните присъди по аферата “Батко и Братко”, станала причина да затворят еврофондовете за България, един приятел ми разказа как запорирали две банкови сметки на баща му и му удържали пари от пенсията заради акт за пътуване без билет в градския транспорт.

Класика, нали?

Торнадо над гратисчиите в тролея, морски бриз в косите на измамниците на века. Това е правосъдието в България. Безмилостно за далавера в размер на 1 лев и 60 стотинки и майчински грижовно за злоупотреби за десетки милиони левове и последвали загуби за държавата за още стотици милиони.

Мислехте си, че тези съдебни аномалии са останали в миналото, в края на 90-те години, заедно с просташката, но много точна чалга песен за кокошката и милионите? Грешка.

И последните седмици ни направиха свидетели на съдебни решения, които показват, че хаосът в правосъдието и липсата на стандарти за справедливост са по-актуални от всякога и вината за тях не е само на недостатъчно ефективната полиция и често некомпетентната прокуратура, но и на различните инстанции на съда.

Ето например само в рамките на едно денонощие на какви коренно различни решения на съдилища по близки по същество казуси станахме свидетели. Магистратите в Кърджали върнаха книжката на Лютви Местан, който стана причина за смъртта на бебе в катастрофа и за раняването на трима души в същия инцидент. И също в България, само на 55 километра по въздух оттам, в Хасково, съдиите отнеха за 8 месеца книжката на майката на Банев – Мария, която година по-рано също при сблъсък на пътя стана причина мъж да получи средна телесна повреда.

Нека обобщим. Имаме две катастрофи. При едната е ранен мъж – най-вероятно със счупвания, защото получава средна телесна повреда. При другата имаме убито бебе и трима ранени. На човека, отнел живот, му връщат книжката, а на жената, ранила леко мъж, й я отнемат.

Само аз ли си мисля, че тези съдебни решения са идиотски ненормални? И само аз ли не искам да слушам аргументирани съдийски обяснения отвисоко как прокуратурата била виновна, защото пропуснала 3 запетаи и 4 точки и сгрешила 2 пълни члена в мотивите за отнемане на книжката на Местан? Противоречието не се обяснява и с факта, че при политика става въпрос за мярка преди процеса, а срещу Банева за финално решение.

Неприемливо е толкова много дела с висок обществен интерес да завършват с оправдателни присъди заради грешки и пропуски на полицията и прокуратурата, но и високомерието на съдиите вече започва да идва твърде много. Защото, ако се направи анализ на техни решения от последните 8-10 години на тема корупция например, губиш всякаква идея за логика и справедливост.

Ето и няколко пресни примера. Злополучната кметица Иванчева получи присъда от 20 години затвор за ПОИСКАН, но невзет подкуп, а само преди 3 години апелативната съдийка от Варна Анелия Цветкова бе погалена по главата с условна присъда за ВЗЕТ подкуп от 10 хиляди лева. Неин колега от Велико Търново през 2016 г. получи 4 години ефективно за половината от инкасираната от нея сума, а пък на доцент от Габрово дадоха 2-годишна присъда не за приет, а само за поискан подкуп.

Преди 4 години полицай от Бургас бе глобен с 2000 лева за приет подкуп в размер на 200 лева, а 2 години по-късно в същия град негов колега влезе за 3 години в затвора за взети 590 лева.

Ако има време да се порови по-старателно, всеки може да извади още много подобни необясними противоречия. Защото случаите, между които правя паралел, са максимално близки. Във всички обвиняемият е признат за виновен, но наказанията са толкова полярни, че е трудно да приемеш наличието на така убедителни смекчаващи вината обстоятелства.

Разбира се, подобни дразнещи примери има не само в сферата на корупцията. Необяснимо е също така защо в 70 процента от твърде малкото случаи на разкрити телефонни измамници те получават условни присъди. А ефективните са между 2 и 3 години затвор.

Нима да отнемат с измама спестяванията на възрастни хора не е достатъчно тежко престъпление? И огромните суми, които те мятат през прозореца, не са ли причина да се отсъжда по-голямо наказание, при положение че максималното е 8 години затвор? Използвам примера с ало измамите, защото случаите непрекъснато се увеличават, а приходите за бандите, които депутатите нямат време да “сложат” в графата на закона като организирани престъпни групи, са огромни.

Иначе двойните стандарти в правосъдието са във всички сфери на живота и раздели на Наказателния кодекс. Вина за тях имат и полицаи, и прокурори, и съдии.

И нищо не подсказва оптимизъм и светлина на хоризонта.