“Дума” се оказа единствената удобна и обединяваща кауза за аморфната вътрешна опозиция

Въпреки че недоволните от лидерката вече имат мнозинство в Националния съвет,  конгресът няма как да я свали преди изборите

Голям жълт картон получи Корнелия Нинова тази неделя. Червеният пленум я бламира за партийния вестник “Дума” и макар никой да не постави пряко под въпрос нейното лидерство, другарите успяха да ѝ покажат, че не харесват стила ѝ и ще се наложи тя да го смени.

Това е първият сериозен пробив след миналогодишния конгрес на вътрешната опозиция , която не пропуска повод да иска главата ѝ.

Ето я, на мястото

си е главата ми,

демонстрира лидерката чувство за хумор пред медиите. Но със сигурност усети сериозното предупреждение.

Защо точно “Дума” се оказа капката, с която чашата преля?

Първо, към партийния вестник има сантимент - той е бил знамето на БСП в не една изборна битка, донесе ѝ победа в началото на прехода - в трудната 1990 г. И макар в последните години да не е актуален на сергията, за социалистите “Дума” продължава да е техният вестник, свещената крава, завещанието на Продев.

Второ, “Дума” е удобна кауза, зад която да застанат заедно иначе много различните лобита в партията. Защото под позицията на 50-те от Националния съвет за вестника се подписаха знакови червени имена, които нямат нищо общо помежду си. Вярно, самата Нинова също много им помогна, като в отговор сложи под един знаменател олигарси и крайни левичари. Ненапразно за нея в партията се шегуват, че и на бяло поле да я пуснат, тя пак ще си намери враг. И това, което тя прави, създавайки си непрекъснато врагове, е да

обединява хора,

които по принцип

са несъвместими и като схващане, и като поведение. И в случая с 50-те сама дръпна дявола за опашката.

Така се оказа, че скрити зад “Дума”, опозиционерите могат да се обединят в битката си срещу лидерката. Личността на клетия и.д. главен редактор Йордан Мичев бе просто удобно извинение за атаката.

Резултатът беше изненадващ. И за Нинова, и за опозицията ѝ. За лидерката, защото не очакваше нейният човек да бъде отстранен с гласуване от поста. Това обърка ръководството и

всички гледаха

като Тодор

Живков на

10 ноември,

коментира човек от залата.

И за опозицията, защото тя предполагаше, че заседанието ще е поредното бурно говорене без конкретен резултат. А вотът (48:37:6) показа, че макар и с малко, противниците на Нинова вече имат мнозинство.

Това, което лидерката трябва да приеме обаче, е, че няма нищо страшно Националният съвет да промени едно или друго нейно решение. И да гледа на това повече като на коректив, отколкото на вражески удар.

Всъщност това е втори жълт картон за Нинова. На конгреса миналия октомври вътрешната опозиция поиска да промени устава и да върне старото положение за избор на лидера от конгреса, а не чрез пряк вътрешнопартиен вот. Тогава желанието за промяна и новата тенденция, налагана от ръководството, надделя, но съотношението при гласуването беше ясен знак за шефката, че недоволните от нея се увеличават.

И макар да имаше закани, че темата ще бъде повдигната отново на пленума в неделя, атака по тази линия ѝ беше спестена. Но това не означава, че няма да има такава на конгреса през януари.

Засега Нинова я спасява това, че опозицията ѝ не е структурирана като единна организация и няма лице. Така реално тя няма враг срещу себе си.

Няма и

алтернатива за

лидерския пост

в партията. Хората по места я харесват независимо от мненията на елитите им.

Да, наистина опозиционерите не са обединени като организация, но са обединени в разбирането си, че по този начин, по който се ръководи БСП, и пътят, по който върви, няма да доведат до добро. И макар даденият в неделя втори жълт картон вече да е с нюанси на оранжево, той все още не означава автоматично, че следващият ще е червен.

Но не поради липса на желание, а поради политическата обстановка в страната. Никой не сваля лидера си преди избори. Догодина има два - европейски и местни, а нищо чудно и предсрочни парламентарни. Затова не промяната на устава е най-важната тема за БСП сега, а това как партията да бъде разпозната като алтернатива на ГЕРБ. Защото големият проблем на столетницата в момента е, че не може да си намери мястото.

Да, червените написаха своята “Визия за България” и втори месец обикалят да я представят на хората. Но документът е разпилян като тези, липсва концентрираност в приоритетите и в крайна сметка не предлага нищо кой знае колко ново и различно от това, което БСП е лансирала на избори последните години.

Да, соцпартията е незаобиколим фактор, с Нинова се стегна, качи доверие, има ясно изразено опозиционно поведение, но хората не я разпознават като алтернатива. Според някои в момента партията е като

булка между

двама годеници,

които я

пощипват,

а тя се кикоти зад букета си - ГЕРБ използва БСП за щит срещу икономическите набези на ДПС, ДПС пък я използва за щик, с който да атакува управляващите и да договаря по-лесно неща, които желае.

За да излезе от тази роля и да бъде припозната като истинска алтернатива, БСП трябва да загърби вътрешнопартийните си проблеми. Както каза Румен Овчаров - или БСП с Нинова начело ще тръгне по пътя на консолидация, или на следващите избори вместо “Завръщането на джедаите” ще гледа “Отмъщението на ситите”.

Часове след като бе отстранен

от шефския пост на “Дума”,

Мичев назначен за зам. главен

Броени часове след като червеният пленум в неделя гласува отстраняването на Йордан Мичев от поста и.д. главен редактор на “Дума”, той стана първи зам.главен редактор на вестника.

За промяната съобщиха първо от пресцентъра на партията, а след това тя бе отразена и в редакционното каре на партийния всекидневник още в броя от понеделник. Това обаче отново разбуни редиците на вътрешната опозиция, по чиято инициатива бе свален Мичев.

Назначението му е по решение на новия - стар главен редактор Ивелин Николов, който ръководеше вестника преди да стане депутат през 2008 г. Той има право да подбере екипа си, обясниха от “Позитано” 20. Оказа се, че Николов е единственият легитимно избран шеф на “Дума” в последните години - с гласуване от Националния съвет, тъй като и Юрий Борисов, и Таня Джаджева след него, са били назначени като изпълняващи длъжността.

Николов ще ръководи “Дума” до избирането на постоянен нов главен редактор. Това ще стане след конкурс, проведен от нарочна комисия, създадена по предложение на Корнелия Нинова. Тя се оглавява от шефа на медийния съвет Иван Токаджиев и ще събира стратегии до края на януари.

От редакционното каре вече въобще липсва името на Джаджева. Тя фигурира като и.д. главен редактор до 29 август, а след това шефското място е празно в продължение на няколко броя, докато на 7 септември се появява Мичев.