"- Правилно си избрал - рече Бог, - защото в моята райска градина това птиченце ще пее за вечни времена, а Щастливият принц ще ме възхвалява в златния ми град."

В началото всички се възхищават от красотата на Щастливия принц в едноименния разказ на знаменития писател Оскар Уайлд. Неговата статуя е покрита цялата с тънки листа от чисто злато, очите му са два ярки сапфира, а на дръжката на меча си има голям червен рубин. В края на историята обаче всички тези скъпоценности ги няма, той е жалък и не се различава от просяк, вече не е красив и полезен, затова трябва да бъде изхвърлен.

Така и самият Уайлд, уважаван и обожаван заради безценните си писателски умения, губи целия си блясък заради любовта си към по-млад мъж и в крайна сметка бива поруган и отхвърлен от лондонското общество.

Неслучайно именно на това произведение на литературния гений е озаглавена и новата биографична драма за неговата особа "Щастливият принц" (The Happy Prince). Лентата е дебют за актьора Рупърт Евърет като режисьор и сценарист, а тази негова нова ангажираност не го спира да се изяви и в "ролята на живота си" пред камерата, демонстрирайки абсолютната си отдаденост на проекта. Редом до Евърет и под неговите наставления на снимачната площадка се трудят също Емили Уотсън, която играе съпругата на прочутия творец - Констанс Уайлд; Колин Фърт влиза в образа на Реджи Търнър - известен журналист и автор, един от малкото приятели на Уайлд, които не му обръщат гръб; Колин Морган е фаталният любовник на твореца лорд Алфред Дъглас, а Едуин Томас се превъплъщава като Роби Рос, литературният агент и приятел, който също остава до Уайлд до края на живота му.

Филмът връща отново на големия екран един от най-бележитите драматурзи на късновикторианската епоха, при това цели 21 години след като за последно неговата роля изигра Стивън Фрай в британската лента "Уайлд", който си партнираше с Джъд Лоу, превъплътил се в образа на любовника на писателя.

Самият Рупърт Евърет знае как да борави с творчеството на Уайлд - вдъхвал е живот на Алджърнън Мънкрийф в "Колко е важно да бъдеш сериозен" и на лорд Горинг в екранизация на "Идеалният мъж", а през 2012 г. за първи път влиза в ролята на Уайлд в пиесата The Judass Kiss на лондонска сцена.

"Щастливият принц" разказва за последната глава от книгата на живота на писателя, която той прекарва в изгнание в Европа, след като излежава двегодишна присъда за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Уайлд е изтощен физически, умът му също се рее нанякъде, но неизчерпаемата му ирония и брилянтно чувство за хумор успяват да го съхранят в най-тежките дни от неговия живот.

Чрез самонаблюдението на собственото си падение той съумява да му се надсмее. Именно в този период се разкрива и истинската сила на любовта, доказала своето превъзходство над страстта.

Животът на Уайлд се преобръща, когато в пика на своя възход като една от най-големите знаменитости на лондонския интелектуален елит, преуспял и уважаван, той разкрива истинското си Аз. Драматургът се сближава с 21-годишния студент и талантлив поет лорд Алфред Дъглас, когото самият той нарича Боузи. Връзката им е бурна, страстна, изпепеляваща и много бързо става публично достояние. Уайлд не се свени да пише писма до своя любим, в които най-искрено заявява обичта си към него.

Срещу аферата им повежда открита война бащата на младия поет лорд Джон Шолто Дъглас. Стига се до серия от шумни скандали, а на 6 април 1895 г. писателят е арестуван по обвинение в хомосексуализъм. Процесът е кратък и на 25 май той е признат за виновен и изпратен в затвора в Рединг за 2 години тежък каторжен труд.

Дори в новите ужасяващи условия вдъхновението на твореца да пише до Боузи не секва.

"Скъпо момче,

Пиша ти, за да те уверя, че любовта ми към теб е безсмъртна и безкрайна. 

Утре всичко ще е свършило. Щом затворът и безчестието са моята съдба, мисля, че любовта ми към теб и идеята, че и ти ме обичаш в замяна, ще ме поддържа в нещастието ми и ще ме направи способен, надявам се, да преживея всичко най-търпеливо. Надеждата, или всъщност увереността, че ще те срещна отново в някой свят, е целта и силата в настоящия ми живот, ах! Трябва да продължа да живея в този свят заради това".

В затвора обаче здравето на Уайлд се влошава, а след като излиза на свобода, е принуден да напусне Лондон, където "присъдата", издадена му от обществото, е все така в сила. Отпътува за Европа и впоследствие се установява в Париж, където живее под различни псевдоними. Съпругата му Констанс не желае тя и двамата им синове да имат нищо общо с него, техните фамилии са променени след ареста на Уайлд, защото името му става нарицателно за падение.

Въпреки всичко Констанс продължава да изпраща пари на бащата на децата си и това са единствените средства, на които разчита писателят.

Неволите, които го застигат, и фактът, че животът му рухва именно заради аферата му с Боузи, ни най-малко не възпират Уайлд да се събере с младия поет само няколко месеца след излизането си от затвора.

"Скъпо мое момче,

Получих телеграмата ти преди половин час и ти изпращам няколко реда, за да ти разкрия, че единствената надежда някога пак да създавам красиво изкуство, е свързана с това да бъда отново с теб. Не беше така в по-старите дни, но сега е различно и ти действително можеш да възродиш у мен онази енергия и онова чувство на радост, от което зависи цялото изкуство.

Всички са яростни, че се връщам при теб, но те не ни разбират. Усещам, че само когато съм с теб мога да правя каквото и да било. Когато възстановим разрушения ми живот, нашето приятелство и нашата любов ще имат различен смисъл за света. Как ми се иска да не се бяхме разделяли, след като се срещнахме в Руан. Помежду ни в момента има такава огромна пропаст от разстояние, но се обичаме.

Лека нощ, скъпи.

Винаги твой,

Оскар"

И все пак двамата живеят заедно само няколко месеца. Разделят се под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства. Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и това води до смъртта му на 30 ноември през 1900 година. Писателят си отива забравен и беден като просяк и като своя герой Щастливия принц, но също като него днес вече обитава златния град на вечността, спечелил си място там със своя творчески гений.

"Щастливият принц" е част от програмата на кино-литературния фестивал CineLibri и ще има прожекции на 12 октомври в “Люмиер Лидл”, на 13 октомври в “Одеон”, на 14 октомври в “Евросинема” и на 21 октомври в “Одеон”.