Всепризнатото за най-атрактивна европейска плажна дестинация Навагио съвсем не е единствената забележителност на остров Закинтос. Тайната на очарованието на бреговете му е във варовиковия състав на скалите на острова, които под въздействието на морската вода и вятъра извайват красиви образувания. В тях още от дълбините на времето местните са виждали различни символи - примерно образа на Сократ или лицето на бога на моретата Посейдон.

На юг е огромният залив Лаганас, чиито два острова са приютили всепризнатите местни любимци -

морските костенурки "Карета"

Но Закинтос е известен и с богатата си история. Според легендата той носи името на сина на митичния троянски цар Дардан. В "Илиада" и "Одисея" Омир е писал за първите троянски заселници на острова.

Островът е бил част от царството на Одисей, управлявал от близката Итака. По-късно жителите му се разбунтували и създали първото демократично управление в Елада.

Поради стратегическото положение на острова и плодородната земя жителите му станали доста богати и създавали различни колонии в Крит, Парос и дори в Испания. През V век при Персийските войни Закинтос остава неутрален, а по време на Пелопонеската война участва в атинския съюз. За кратко спартанците на Лакедемон връщат олигархията на власт, но в крайна сметка местните жители успяват да върнат демокрацията. Впоследствие при Александър Велики Закинтос попада под македонско управление и по-късно е завзет от римляните. Островитяните обаче отново успели да си извоюват известна автономия -

да имат собствени закони

и да разполагат със собствена община, парламент и монети. Трябвало само да плащат годишен данък на римляните и да изпращат войници за легионите.

Според преданието островът е приел християнството не от кого да е, а от Мария Магдалена, която през 34 г. се спряла там на път за Рим. По-късно Закинтос е владян от нормани и флорентинци, за да попадне накрая под венецианска власт като по този начин избягва участта на попадналата под турско робство останала част от Гърция. Заради красивите му природни дадености и богатата растителност, новите завоеватели го нарекли Fiore di Levante - Цветето на Изтока.

В края на ХVIII век с обещания за възстановяване на демократичните традиции там се установили французите. Но за кратко. Един временен съюз между Русия и Турция отново връща олигархията.

След 1814 г. обаче Йонийските острови минават под властта на англичаните, които модернизират администрацията и обществените дела. През 1864 г. свободолюбивите островитяни стават независими и помагат на гърците от континента да отхвърлят османското владичество.