• Спадаме към нациите, които се страхуват от хубавото. Това ни прави по-цинични, казва психологът проф. Маргарита Бакрачева

- Проф. Бакрачева, защо българите постоянно са по-нещастни в сравнение с другите европейци?

- На първо място зависи от начина на изследване. В този случай измерват не точно щастието, а удовлетвореността от качеството на живот. Щастието е повече в емoциите, семейството, любовта, а не са материалните неща, докато удовлетвореността и качеството на живот е отражение на това какво имам, какви са пътищата, по които карам. Тоест включва важни аспекти, но не се припокрива напълно с думата щастие.

- А тогава защо тази година предпоследна излезе Германия, която има силна икономика и качество на живот?

- Обикновено такива изследвания показват трайна тенденция - всеки народ държи една постоянна линия. Но има външни характеристики, с които са свързани оценките, които правим, и те може да станат причина за изместване нагоре или надолу. Зависи от конкретните измерители, спрямо които се оценяват - как оценяват качеството на услугите, сигурността или други. Резултатът може да се промени.

- След като Германия e силна икономика и с висок стандарт, очевидно усещането не зависи от стандарта. От какво тогава зависи?

- Стандартът на живот е само една от характеристиките. Класическите фактори са брутният вътрешен продукт, удовлетвореността от нивото на демокрация и свобода, сигурността на средата. Така че удовлетворението зависи от повече условия, не само от финансовото състояние. Важно е и доколко се чувстват сигурни да си определят цели и да ги постигнат. Сигурността на средата, доверието в институциите и медиите, което се разклати доста по време на пандемията, имат рязко отражение върху благополучието като цяло. Навсякъде нивото на несигурност нарасна.

- Защо българите сме склонни към песимизъм?

- Едното обяснение е народопсихологията.

- От какво се е обусловила?

- То е като личностните черти. По същия начин са се обусловили и културните измерители.

- Искате да кажете, че е някакъв вид ген ли?

- Да, може да го оприличим. Ние спадаме към културите, които крият хубавите неща. Казваме "много хубаво не е на хубаво", не искаме да показваме позитивните си емоции. Като резултат хората стават по-цинични, по-малко се радват на доброто. Има една концепция за страха от щастие, който не е характерен само за България, но у нас е по-изразен.

- Кое е второто обяснение за склонността ни към песимизъм и отхвърляне на щастието?

- Вторият фактор е натрупването на хронично недоволство и несигурност. Едно от отраженията на пандемията е съмнението, че държавата си върши работата. Това ни прави по-резервирани.

- А ние и преди пандемията не вярвахме толкова на институциите. Наистина ли сме толкова нещастни, колкото се изкарваме?

- Има един парадокс. Ако попитаме когото и да било на улицата дали е щастлив, ще отговори положително. Но когато на човек му се зададе скала от 0 до 10, той казва друго. Това е по-скоро като маска и не променя факта, че успяваме да се радваме на нещата, които имаме, стига да не се налага да ги измерваме количествено. Ако го попитаме защо е щастлив, ще каже, че има приятели, семейство, здраве, любов.

В единия случай отговаряме спонтанно, а когато видим скалата, вкарваме различен смисъл. Резултатите са доста по-оптимистични, ако няма количествено измерване.

- Богатството влияе ли върху усещането за щастие?

- Зависи от личната оценка, за всеки от нас обективните 1000 лв. имат различно значение. Сравняваме какво можем да си позволим, а не обективния доход.

- Човек с 5000 лв. заплата по-щастлив ли е от този с 1000 лв.?

- Зависи какво може да си позволи с тези 5000 лв. Ако иска да си купува неща от 7000 лв., очевидно няма да са му достатъчни. Въпросът е доколко успяваме да се вместим в бюджета си и с кого се сравняваме. Ако е с този, който има по-малко, може да се чувстваме по-добре. Ако е с този, който ни превъзхожда, ситуацията е различна. Огледалата, в които се оглеждаме, определят субективното усещане.

- Да го кажем така - многото пари носят ли щастие?

- С повечето пари се повишават целите и желанията, така че може да сме щастливи, ако оценяваме това, което имаме. За съжаление, обратната линия - хроничната липса на пари, 100 процента води до негативни преживявания и липса на щастие.

- Българите са много болни, но когато сме здрави, оценяваме ли го достатъчно, за да се наречем щастливи?

- Обикновено спираме да си даваме сметка за нещата, които имаме, докато нещо не ни разтърси. Тази нагласа за "майндфулнес" - психологическата перспектива да виждаме и позитивите, и негативите, е единственото, което може да ни предпази. Иначе приемаме всичко, което имаме, като даденост и искаме още и още.

- Тоест не можем да усетим щастието и ставаме ненаситни, така ли?

- Щастието е навсякъде около нас, стига да имаме очи да го забележим.