Томове по делото са унищожени малко след приключването му, без да знае кой го е извършил

Сестрата на Татяна Титянова - Антоанета, си спомня как след смъртта й и започването на разследването едно след друго се нижели следствия, но както се водело дело за убийство, така се превърнало в самоубийство въпреки всички улики и разкази на експерти, видели тялото на говорителката.

"10 000 души поставиха подписите си да не се потулва разследването - категорична е Титянова. - Спечелихме десетки дела, но никой не приведе в действие решенията на съда. Хората сами ни издирваха, пишеха нотариално заверени показания, които се прикриваха и манипулираха от органите на правосъдието и следствието.

От едно задружно и щастливо семейство се превърнахме в опечалени страдалци, търсещи истината за

нелепата и жестока смърт на нашата непрежалима Татяна

Първоначално се опитаха да натопят баща ми, че има нещо общо, защото е бил в апартамента, но не се получи, защото никой не знаеше, че тогава той ще отиде на съботник."

При първото дело бил направен огледен протокол от мястото на произшествието. В него пишело, че от 10-ия етаж нагоре прозорците са с решетки. По думите на Антоанета от сестра й

никъде нямало следи по блока,

по прозорците или козирките. Обувките й също не сочели към падане от този блок. В документа било описано още, че до тялото е намерено парче от колан, но другото липсвало.

"В документите на следователите се пишеха пълни небивалици - категорична е Титянова. - Коланът й беше вълнен и не знам как се е скъсал и защо не намериха другото парче. Хвърляха чучела от 4-ия, 6-ия и 8-ия етаж, за да докажат, че тя е паднала точно там, където бе намерена. Всичко беше нагласено. 8-ият етаж е захлупен и там няма как да хвърлиш топка, камо ли да паднеш. Но те заключиха, че е паднала точно оттам, и пренебрегнаха огледния протокол. Само че аз и баща ми измерихме и разбрахме, че тялото й е на 8 м от блока. Точно на нас ни дадоха първите 4 снимки на тялото на Таня, където тя беше покрита с вестници, а ние забелязахме, че ръката й стои точно до една градинка.

Нямаше как тя да отиде там с падане. И както си вървеше като убийство, изведнъж се превърна в самоубийство. 15 следователи бяха отказали да се занимават със случая и да напишат, че Таня сама е сложила край на живота си. Но се появи друг следовател, роднина на заинтересованата страна (така Тони нарича хората, които са се борили да се докаже самоубийство, но не ги назовава с имена - бел. авт.), и той завърши първото дело с това становище. Заинтересованата страна бе посетила и моргата, където стоеше тялото на Татяна, и тогава изчезнаха пеньоарът и нощницата, с които бе намерена. Тоест веществени доказателства нямаше. Нас ни защитаваха адвокатите Петър Корнажев и Иван Китанов, които работеха без пари за нас, защото им тежеше, че приживе Таня е търсила помощ от тях, но те не са й повярвали.

Най-нелепото беше, че хората даваха показания, а

на листовете се записваше друго.

Например те казват, че тя е имала синини от душене, а то пише: "Аз я срещнах и тя ми каза: "Добро утро". Не беше в добро психическо и физическо здраве". Така свидетелите започнаха да пишат ръчно и нотариално да заверяват документите."

Какво се случва след първото дело, четете в следващия брой.