Той успява да убеди Абдул Хамид II да си закичи орден-кръст

Борис III не доживява да получи маршалски жезъл
за 150 000 дойче марки

Бижуто престоява 63 г. в трезор в БНБ, преди да бъде показано

Българските царе може да са нямали корона, но са запазени маршалските жезли на Фердинанд. Той е произведен във висшето офицерско звание два пъти.

Първо това се случва през 1896 г. при посещението му в Истанбул при султан Абдул Хамид. "Падишахът го удостоява с тази чест да бъде мюшир (маршал) за ужас на всички присъстващи везири и паши, които

не могат да повярват, че

един неверник

може да получи

толкова висока награда - обясни проф. Петър Стоянович. - Великите сили вече официално са признали Фердинанд за български владетел. Султанът е издал ферман, с който го обявява за княз на България и генерал-губернатор на Източна Румелия."

Отношенията му с падишаха са отлични. На следващата 1897 година решава да предложи на Абдул Хамид да приеме огърлието на ордена "Свети Александър" с кръст и брилянти, изработка на виенската къща Rothe und Neffe. За събитието в голямата столова на двореца край Босфора разказва в спомените си бившият флигел-адютант на княза д-р Никола Радев. Той пише, че след кратка среща насаме с Фердинанд падишахът се появил, закичен с българския орден-кръст "Свети Александър", въпреки че никога преди това не се е показвал с християнски символи.

Близо 20 години по-късно Фердинанд отново е произведен в чин маршал. Церемонията е в Ниш през януари 1916 г. след разгрома на Сърбия, когато той става

маршал на всички съюзнически армии

Маршалският жезъл е връчен на българския цар от името на германския император Вилхелм II.

Два дни по-късно Българската армия също го отличава. Министърът на войната ген. Никифоров връчва още един жезъл на Фердинанд. Той не пропуска да се появи с тях на официални церемонии. Изработени са от известната тогава ювелирна фирма за ордени и медали Gebr.Godet & Co.

След абдикацията му синът му обаче няма шанса на баща си. Висшият военен съвет на БА е подготвил всичко, за да получи маршалски чин по повод 25-годишнината от възкачването му на трона. Тържествената церемония е била насрочена на 3 октомври 1943 г. Цар Борис III умира внезапно на 28 август и не стига до званието маршал.

В този момент вече са били поръчани официален и ежедневен маршалски жезъл, както и маршалски пагони. Те са платени след смъртта му. Парадният атрибут е с

351 скъпоценни камъка - диаманти,

рубини, перли и изумруди, половин килограм злато, още толкова сребро и платина.

Увенчан с корона, подаръкът така и не стига до своя получател.

Всичко е пазено в най-дълбока тайна, за да изненадат монарха. Мисията е поверена на майор Георги Славомиров, изпратен под прикритие в Германия с друга задача. Всъщност той е трябвало да открие най-добрите производители на бижута. Лично директорът на компанията се ангажира да достави скъпоценните камъни за жезъла от Амстердам.

България трябва да осигури златото. В средата на август моделът е готов и одобрен.

Официалният е абаносов във формата на камшик.

Всички са знаели за страстта на царя към ездата и конете. Съдържа орнаменти от злато и сребро. Краят му е въже в цветовете на българското знаме, изтъкано от коприна и златни нишки. Тялото представлява сребърен цилиндър, покрит с червено кадифе с подредени шахматно лъвове и корони.

В основата, в златно осмоъгълно разширение е отпечатан орденът за храброст III степен, I клас, който царят получава за участието си в Първата световна война. В горната част на жезъла е поставена гривна с надпис: "На Негово Величество Борис III, цар на българите". Всичко това е увенчано с платинена корона, обсипана с диаманти.

В края на 1943 г. жезълът е доставен в България и поставен в банков сейф в БНБ. Там е на сигурно място и по време на бомбардировките над София през 1944 г., и при вземането на властта от БКП. Изваден е от трезора чак през 2006 г., за да бъде показан на изложба.