Почина един от последните живи партизани в България. На 95 години си отиде Крум Василев. Скръбната вест съобщиха историкът проф. Искра Баева и журналистът Велислава Дърева във фейсбук.

Тъжно - почина Крум Василев, партизанин от Шуменско-Преславския отряд. Тук е пред Братската могила на 9 септември тази година. Поклонението ще бъде в четвъртък от 12 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища, написа Баева и сподели снимка с него.

Крум Василев Начев бе партиен деец от БКП, политик, общественик и журналист, заслужил деятел на културата.

Роден - на 14 април 1925 година в град Шумен. Член на РМС от 1942 г., а на БКП от 1944 г. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война първоначално като член на бойна група. Партизанин в Шуменско – Преславския отряд от началото на април 1944 г. “. Секретар на Градския и Околийския комитет на РМС в Шумен, организационен и първи секретар на Областния комитет на РМС във Варна.

След 9 септември 1944 г. завършва специалност философия в Софийския университет и специализира във Висшата партийна школа.

Политически сътрудник на Вълко Червенков.от 1951-ва до 1959-а. В следващите години последователно е изпълнявал длъжността зам.-главен и главен редактор на в. „Народна култура“, генерален директор на Българското радио и Българската телевизия, завеждащ отделите „Изкуство и култура“ и „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП., председател на Комитета за печата при Министерския съвет.

Избиран е за член на ЦК на РМС, член на ЦК на СНМ, член на ЦК на БКП, зам.-председател на Съюза на българските журналисти, народен представител в Шесто, Седмо, Осмо и Девето Народно събрание.

Автор е на книгите „Какво видяхме в Китай“ (1958), „НЕ на неистините“ (2010),, „Невъзможни разговори“ (2015), „ДА на истината“ (2016), „Земни разкази“ (2017), „По петите на истината“ (2019).

През 2010 година става носител на литературната награда „Николай Хайтов“, през 2016-а – на наградата за публицистика „Георги Кирков – Майстора“, а през 2018-а за книгите „ДА на истината“ и „Невъзможни разговори“ му е присъдена Димитровска награда. Тази награда се присъжда от специален комитет, оглавяван от Ангел Марин.