9 февруари 1999 г. Бенгази. Десетки медици, сред които 23-ма българи, са арестувани от либийските власти. Няколко дни по-късно повечето са освободени, но в ареста остават медицинските сестри Валя Червеняшка, Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло и Снежана Димитрова, както и палестинският студент по медицина Ашраф ал Хаджудж. Година по-късно те са обвинени в умишлено заразяване на над 400 деца с вируса на ХИВ и причиняване на епидемия от СПИН с цел дестабилизация на джамахирията.

Д-р Здравко Георгиев, съпруг на Кристияна Вълчева, отделно е обвинен за нелегално опериране с чужда валута. Той излежава повече от четиригодишната си присъда, оправдан е през декември 2006 г., но остава в Либия, докато не бива извоювано освобождаването на сестрите.

Страната ни проспива тяхното задържане от властите, докато много други държави успяват да изтеглят по различни начини своите медици. Сънародниците ни изживяват осем кошмарни години на жестоки мъчения зад решетките и издадени по три смъртни присъди.

Благодарение основно на посредничеството на президента на Франция Никола Саркози, на тогавашната му съпруга Сесилия Саркози и на еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер се стига до освобождаването и завръщането им в България на 24 юли 2007 г.

Невинността им се затвърди категорично, когато стана ясно, че децата са били инжектирани със заразена кръв от либийското разузнаване и командири на силови структури. През 2011 г. бившият министър на правосъдието в Либия Мустафа Абдел Джалил заяви в ефира на “Ал Джазира”, че за заразяването със СПИН е виновен Кадафи.

Днес, 21 години от арестите и 13 от избавлението, медицинските сестри работят за пенсия и дори след такава. Някои от тях - на две места и в нощни смени. Не очакват реално възмездие за преживения ужас.

Къде са и как са те днес. Какво е преживял д-р Георгиев - четете в "168 часа".