Ще се окаже ли потенциалът му преекспониран на предстоящите избори

Преди години гледаме с една приятелка “Шоуто на Слави”. Тя е актриса, изключително ведра и позитивна личност от тези, дето все намират по нещо хубаво да кажат за нещата, а освен това двамата с Трифонов добре се познават.

Онази вечер в предаването гостува не помня коя моделка или певица, чужденка беше, май американка. Миньонче, красиво като картинка, слабичка, секси, елегантна, нежна, кукла! Водещият я кара да си събуе обувките, тя развеселено подхвърля: “Добре, че днес си направих педикюр” и показва съвършено краче с червени нокътчета.

“Ох, горката!”, въздъхва моята приятелка

В първия момент решавам, че се притеснява за неочакваната козметична посока на разговора, но тя пояснява:

“Представи си го сега това момиче. Звезда! Сигурно няма и 25 години. Лети до София в първа класа, от летище Враждебна я закарват с луксозна лимузина в Би Ти Ви и насреща й излиза Слави! Ние си го знаем, но какво вижда тя? Два метра сърдит човек с гола глава и обеца. Не разбира езика, чува само боботене, не знае защо той не се усмихва и я гледа изпод вежди. Неочаквано й съобщава, че е ерген, и почва да я ухажва по най-дърварски начин, без да сменя зловещото си изражение. Какво според теб си мисли хубавата чужденка?

Е, как няма да е ерген, бе!...”

Жалко е, че зрителите, които възприемат Слави просто като шоумен, са малцина. Откакто се закани да прави партия, съвсем се стопиха за сметка на задълбочените, пространно-емоционални политически анализи и поляризираните лични впечатления. Дори бившата му секретарка, днес по ирония на съдбата президентска съпруга, се изказа с критична горчилка по въпроса.

Десислава Радева написа във фейсбук, че политическият проект “Няма такава държава” звучи “като обида към всички българи, на които им е останала единствено надеждата…”. И приложи под мисълта си парче на Whitesnake, посветено на самотата и повсеместните проблеми в живота.

Биографиите на Слави и на голяма част от екипа му са публични, всички им знаем бакиите, както се казва, затова новините за края на шоуто и началото на политическата им кариера се възприемат доста махленски.

Да вземем

например Радева

Съвсем наскоро в друго шоу тя разказа как се запознала с Трифонов през 90-те, баш най-гладните години, дошъл в нейната стая в Студентски град. “На масата имаше мас и щафета салам - каза първата дама. - Като видях приятелката ми да идва с един много дълъг човек, си казах: Леле, ще ни изяде вечерята.” Но въпреки всичко си прекарали чудесно, Слави им посвирил на виола, а после я назначил на работа в “Каналето”. “Храни куче да те лае”, беше един от коментарите под това паметно интервю на госпожа Радева.

Не че обратните реакции са по-малко смущаващи, но живеем в свободна страна, всеки има право да изразява открито мнението си. Самият Трифонов за тая свобода се бори.

Нери Терзиева, един от най-авторитетните журналисти в България, даде свобода на чувствата си, споделяйки вълнуващо есе под надслова “Обичам те, Слави Трифонов!”. След нея непознат младеж си пусна видео, в което се обяснява в любов на шоумена, цитирайки дословно думите на Нери (вече го няма в мрежата, не се знае авторът ли го е изтрил, Слави, или Зукърбърг).

Мощен отпор на шоуменските властови амбиции дава и управителят на Софийска област Илиан Тодоров, кадър на “Атака”. От висотата на своя държавен пост той заявява: “Слави Трифонов обещава административна реформа, без да е работил и ден в администрацията. Също както аз мога да говоря за гинекология, без да съм изродил дори едно бебе!”.

Все пак в пъстрия калейдоскоп от гледни точки съмнения, притеснения, любов и омраза се очертават три конкретни преобладаващи критики:

1. Слави е виновен за налагането на чалга културата в България.

2. Близките му приятелства в миналото с босове на мафията и с Бойко Борисов не му правят чест.

3. Изпусна подходящия момент да излезе на политическата сцена, сега вече е клише.

Любопитно е, че дори хората, които не го харесват, очакват от него високи морални стандарти и се чувстват разочаровани. Причината е, че в своето начало

“Шоуто на Слави” беше съвсем различно,

вълнуващо, предвещаващо високо телевизионно качество.

От друга страна, водещият никога не е бил новатор, по-скоро е утилитарен, залага на сигурно, не чупи стандарти, нито блести с кой знае какви брилянтни хрумвания. Шоуто му е замислено по схемата на световноизвестни вечерни предавания, в които водещият обикновено е умна, магнетична и артистична личност, разговаря с герои на деня, големи и малки звезди, представя образи и характери, весели аудиторията, провокирайки я интелектуално.

С времето обаче проектът на Трифонов придоби по-скоро панаирно-концертен характер, потекоха надпявания и надигравания, а сценаристите му незнайно защо заговориха с пасторски тон. Може да се каже, че се видоизмени не заради телевизионните стандарти, а въпреки тях – с други думи, изпростя профанизира се, за да влезе в унисон с ширпотребата.

Кеворк Кеворкян си спомня, че е бил първият гост преди 19 години и още е дълбоко озадачен от тази среща: “Представиха ме като “човека, чиято съдба биха искали да имат”.

По повод на младежката неопитност на водещия се разказват различни легенди, които може и да са верни, но не са запазени архиви, за да ги потвърдят. Една от тях е, че на дивана сяда Янчо Таков и Слави пита:

“Защо се разделихте с Лили Иванова?”.

Таков поема дълбоко дъх, прави пауза, мислейки как да отговори, а в това време Дългия, разсеян вероятно от гласа на Росен в слушалката си, задава следващ въпрос. Може и да не се е случило точно така, но е факт, че в началото проектът се радва на много повече доверие сред интелигентната публика, отколкото днес.

През следващата година, 2001-ва, шоуменът се развихря. Основният фокус вече е върху големите родни таланти и световноизвестните лица: Франц Бекенбауер, Авраам Русо, Ал Бано, Vengaboys, Лу Вега, Томас Арана, Жан-Клод ван Дам, Дзукеро, Army of Lovers, Ървин Уелш, Lord of the Dance, Мис Италия, No Angels, “Бонд”, Теди Москов, Джоко Росич, Доньо Донев, Петър Стоянов и Георги Първанов, Иван Костов, “Мистерията на българските гласове”, Николай Хайтов, цирк “Балкански”, Валя Балканска, Коста Цонев… Мярка се и Софи Маринова, която от години е слабост на водещия, но

фолкът изобщо

не доминира в неговия ефир,

по-скоро пристъпва смутено от време на време.

Нататък нещата известно време вървят плавно, балансът е в полза на смислените хора, обаче през 2002 г. излиза албумът Vox populi – музика, пропита с тъга. Няма вече “Едно ферари с цвят червен”.

През 2009-а тенденцията чувствително се променя. Гостите стават някак по-народни: наред с внучката на Пабло Пикасо, Майкъл Болтън и Глен Хюз изгряват турбофолк певицата Неда Украден, американската актриса и модел Дона Спанглър, написала книгата „Как да свалиш богаташ“, Весна Змиянац, Йосиф Кобзон. А през 2010-а чалгата вече триумфира, шоуто заприличва на пиар проект на Митко Пайнера - Джена, Малина, Ивана, Райна, Нелина, Сашо Роман, Илиян Михов - Баровеца, Тони Дачева, Таня Боева, Анелия, Радо Шишарката, Хисарския поп, Тони Стораро, Емануела…

Обяснението за трансформацията на ценностите е просто –

Слави следва вкусовете на

своя таргет,

не се стреми да налага нови. Практичният подход към бизнеса го прави предвидим и днес в политиката.

Третата магистрална критика към него, която се отнася до пропуснатия момент да направи партия, е измислена от социолози, но не е съвсем вярна. Точно сега е натрупана умора от Борисов, електоратът е готов за нов месия, просто Трифонов няма потенциал да запълни вакуума. Собственият му образ е силно преекспониран, а и след последното му угодническо интервю с премиера стана ясно, че не е надежден борец срещу статуквото.

Шоумени във властта сме виждали вече, Трифонов и по този показател няма да бъде първопроходец. Движението “Пет звезди” в Италия е основано от комика Бепе Грило. През 2013 г. получава 26 процента на парламентарните избори, действащата кметица на Рим Вирджиния Раджи е от тази партия, но името й постоянно е замесено в скандали. Под нейното управление италианската столица е затънала в боклуци до такава степен, че здравните власти през юли предупреждаваха за санитарна криза. Новият президент на Украйна Володимир Зеленски е комик, шоумен, режисьор, сценарист и продуцент. Ако се върнем назад във времето,

един от най-успешните политици,

излъчени от шоубизнеса, е самият Роналд Рейгън, който е холивудски актьор, преди да тръгне към Белия дом.

Но политиката все пак е отворена врата, която Слави и екипът му имат пълното право да преминат. Проблемът е, че през близо 20-те си години в телевизията те се изградиха като затворена структура, сравняват ги със секта понякога заради преувеличената им тайнственост. Но асоциалните партии не печелят избори, дори на Иван Костов и на царя им се налагаше от време на време да демонстрират разкрепостеност.

Другият очевиден дисонанс е в социалния статус на самия Трифонов някак не е много уместно богат човек да агитира бедните. Да си припомним самозвания борец за справедливост и олигарх Сашо Дончев. Той опита да се представи за жертва на властта, а се оказа обикновен молител на Цацаров. С него, апропо, Слави е приятел още от хъшовско време.

Това, както и редица други по-особени приятелства на шоумена поставят сериозно въпроса с кого всъщност влиза той в политиката, кои са потенциалните му партньори.

Не може да не се отбележи, че отзвукът, който получи, е феноменален. Дори и да не реализира намеренията си за партия, Трифонов проведе мащабен сондаж и събра достатъчно информация за обществените нагласи. До следващите парламентарни избори би могъл да си избистри образа, да привлече съмишленици и опитни хора за партийното строителство.

Експерти вече предположиха, че неговите симпатизанти са основно хейтъри с ниски доходи, бивши избиратели на Волен, Бареков, Марешки и Валери Симеонов. Ако успее да канализира този вот,

резултатът му през 2021 г. може и да е неочаквано висок,

но само концертите с “Ку-ку бенд” няма да са достатъчни. Както гласи една мъдра фраза, присъждана на римския оратор Цицерон: “Гласовете трябва да се теглят, а не да се броят”.

Независимо дали бъдещето ще го отведе до политически върхове, или не, Слави вече стои много нависоко – неговата хиперпопулярност му отрежда място в историята, някой ден ще го преподават в училище. По този показател разочарованите интелигенти трябва да свалят шапка на виолиста от Учин дол. За него е чест!