Първата церемония е частна вечеря с 36 маси и 270 гости - не е излъчена по радиото и телевизията

През 1998 г. е пикът на зрителския интерес - 55,2 млн. само в САЩ гледат триумфа на “Титаник”

Тази година има 12% рейтингов ръст спрямо миналата, но той е вторият най-нисък в историята

Луксозни автомобили спират пред хотел “Холивуд Рузвелт” в Лос Анджелис. Елегантни особи излизат от тях и пристъпват в зала “Блосъм рум”.

Няма напрежение, няма излишна суета. Те са гости на частна вечеря, билетите за която са на цена от $5 ($72,96 днес). 270 души насядат около точно 36 маси. Домакин на вечерта е Кралят на Холивуд, звездата на нямото кино Дъглас Феърбанкс. Поводът е, че ще бъдат отличени някои актьори, актриси и кинаджии за труда си. Никой не тръпне в очакване, защото имената на победителите са ясни 3 месеца по-рано. Така официалната церемония продължава 15 минути. Не е излъчена нито по радиото, нито по телевизията.

Датата е 16 май 1929 г. А това така скромно събитие остава в историята като първата церемония по връчването на наградите “Оскар”, макар тогава статуетките още да не са се сдобили с така легендарното си име.

Феърбанкс пък е президент и един от основателите на Академията на филмовите изкуства и науки (AMPAS). Именно него може да определим и като първия водещ на церемонията, която в следващите десетилетия ще расте - превръщайки се в световно събитие. Масите ще се увеличават, червен килим ще очаква звезди, готови на всичко, за да блеснат в светлините на прожекторите.

През годините броят на гостите нараства от онези 270 личности, поканени на вечеря, до хиляди знаменитости в тоалети за милиони долари, които позират пред стотици обективи. Зенитът на събитието е през 1998 г., когато 55,2 млн. зрители само в САЩ гледат триумфа на филма “Титаник”.

След безумният възход, след превръщането на статуетките в символ на най-големия успех и на сбъднатите мечти в Холивуд - днес суетата, амбициите и лицемерието в шоубизнеса надделяват над изкуството и водят наградите “Оскар” до техния постепенен залез.

От 2014 година насам се отчита сериозен спад на интереса на публиката към връчването на призовете.

Резултатите от тази година показват, че

29,6 млн. зрители

са гледали награждаването

- ръст от 12% спрямо миналата година според данни на компанията “Нилсен”. Въпреки това церемонията през 2019 г. се нарежда на второ място по най-малък брой зрители в историята.

Всъщност статистика информира, че за последните 18 години оскарите са загубили 20 милиона зрители. Според проучване на Morning Consult пък 80% от американците не знаят кое заглавие бе отличено като най-добрия филм през 2018 г.

Публиката сякаш вече няма нужда от блясъка на Холивуд. Фокусът от киното отдавна е изместен. В крайна сметка всичко опира до власт и пари. Стремежът към надмощие в сферата пък често бива прикрит зад гръмки кампании за равни права във всяко отношение. Дори една дума може да бъде извадена от контекста и използвана срещу някой холивудски титан, за да го свали от Олимп. Важи правилото - най-големите са най-уязвими. Статуетките буквално се броят - по равно за жени и за мъже, за черни и за бели (допустим е превес на първите, на вторите - крие риск от взрив). Филмите се мерят сякаш по-малко по художествена стойност и повече по правилния брой представители на съответните полове и раси, а засягането на различната сексуалност е допълнителен бонус.

Мнозина експерти изтъкват, че в генерален план Холивуд отдавна е отблъснал реалните си зрители, като в стремежа да оправдае всички очаквания и да бъде политкоректен

е изгубил облика, истинността и въздействието си върху света.

Това не означава, че тазгодишните фаворити не бяха наистина добри. Пътят на големият победител “Зелената книга” до върха обаче никак не може да се нарече лесен.

Тази година цялата подготовка около раздаването на “Оскар”-ите сякаш бе обречена на провал и бляскавото събитие се очертаваше като сигурна трагедия. Всяко нововъведение и решение на Академията биваше последвано от протести и негодувание, а отговорните веднага отстъпваха. Иначе казано - Оскар се оказа роб на много господари.

И за да бъде награждаването по вкуса на всеки, се стигна до там, че твърде много хора се оказаха твърде “проблематични”, за да бъдат водещи на вечерта.

И изобщо защо да се поема този риск?! Реши се, че най-умно би било просто да няма едно лице, без значение черно или бяло, на хомофоб или трансджендър, което да прави по-силно впечатление, да се набива в очите на хората.

Така де - който търси, намира, а

критици дебнат отвсякъде.

Още миналата година Академията кани Дуейн Джонсън-Скалата за водещ, който с популярността и успеваемостта си в боксофисите да спаси рейтингите на шоуто от потъване. С времето преговорите с него зациклят. За същата отговорна задача се спрягат и имената на Опра Уинфри, Джъстин Тимбърлейк и Джери Сайнфелд. Опцията водещ да бъде комикът Кевин Харт доведе до хапливи нападки, изтупващи от праха стари хомофобски туитове на артиста. Това го накара да каже “не”. След това колегата му Крис Рок също побърза да откаже да се завърне като домакин на събитието с думите: “Не могат да ме хванат за тази работа.”

Накрая си стигна до решението за първи път от 30 години да няма водещ. Така всъщност продуцентите Джилиоти и Вайс приложиха стратегия от 1989-а, когато тогавашният продуцент Алън Кар решава умишлено да се лиши от тази фигура. Същата церемония остава паметна с кошмарен 11-минутен музикален номер в началото.

Всъщност липсата на водещ се оправдава и от борбата за по-висок рейтинг. Натискът в това отношение идва от телевизионната мрежа ABC, собственост на “Дисни”, която плаща, за да излъчва “Оскар”-ите до 2028-а. От медията настояват Академията да направи ключови промени в програмата на шоуто, за да привлече повече зрители пред екрана. За тях това е наложително, след като стават ясни рекордно ниските резултати от миналата година - спад с 25% в най-важната целева аудитория – между 18 и 49 години.

По мнението на един от членовете на AMPAS редица фактори са повлияли върху интереса към събитието, като това, че

Холивуд създава по-малко филми, достойни за награди;

творците предпочитат да са по-политически ориентирани; хората се пренасочват от телевизията към стрийминг услугите и др.

ABC анализира рейтингите и изисква съкращаване на времетраенето на церемонията и гарантиране, че повече от заглавията, които зрителите наистина гледат, ще намират място в нея. От своя страна Академията пък буквално се издържа на принципа ден година храни, защото над 80% от 161,9 милиона годишни приходи за институцията идват от церемонията “Оскар”. И най-вече от правата за телевизионното излъчване. Съответно AMPAS скача толкова високо, колкото кажат от ABC.

Така същинската драма започна още през август миналата година, когато съветът на Академията обяви три големи промени в шоуто в “Долби Тиътър”.

Първо: От 2020 г. оскарите ще имат по-сгъстен график. Ефирната дата за церемонията ще се издърпа за началото на февруари, като отхвърли традиционния слот за края на месеца. Така ще се съкрати периодът между номинациите (обикновено обявени в средата на януари) и самата церемония.

Второ: От 2019 г. годишните телевизионни предавания на оскарите ще бъдат

ограничени до

три часа.

(Обикновено шоуто е с продължителност около три часа и половина. Едно от най-дългите издания досега е четири часа и 23 минути през 2002 г.)

Трето: От 2019 г. оскарите ще включват нова категория: “Най-популярен филм”.

Така започнаха проблемите, критиките и отстъпките.

В осъществяването на идеята за по-кратка церемония стана ясно, че няма как всички филмови песни, номинирани за отличие, да бъдат изпълнени на сцената. Тогава Лейди Гага, която спечели “Оскар” за оригинална песен, веднага повиши глас и заплаши, че няма да присъства. Певицата получи солидна подкрепа и от други артисти, а Академията моментално се отказа да застава между тях и сцената.

Още по-лоша обаче се оказа хрумката - защо да не се дадат някои от статуетките за по-скучните категории по време на рекламите?! Ето това вече разгневи звездите. В открито писмо редица знаменитости настояха за отмяна и на решението наградите за кинематография, монтаж, грим и късометражен игрален филм да бъдат дадени в рекламната пауза. Мартин Скорсезе, Спайк Лий, Алфонсо Куарон, Джордж Клуни, Брад Пит, Робърт де Ниро, Сандра Бълок и други се подписаха под думите, че това “унижава тези важни видове изкуство и понижава техния статут”.

Академията нямаше как да не се съгласи и отново да не отстъпи под натиска.

И все пак AMPAS не се отказа от опитите да умилостиви когото трябва, а именно “Дисни”. На всички им стана ясно, че

идеята за новата категория "Най-популярен филм"

е начин за подмазване на компанията и също опит за придърпването на младежката аудитория. Мнозина коментираха, че Академията търси начин да признае успеха на колосални блокбъстъри като “Черната пантера” на Marvel и други.

Чрез тази нова секция се цели и намаляване на критиката, че много от лентите, които получават “Оскар”, са “изключително неуместни” и не отразяват това, което публиката иска да види.

Президентът на Академията Джон Бейли обясни, че това е начин церемонията да достига до по-голяма аудитория. Това обаче предизвика вълна от

въпроси, останали без отговори.

И отговорните предпочетоха да удовлетворят отново критиците си и обявиха, че на този етап въвеждането на новата категория се отлага заради негативните отзиви сред обществото.

Все пак Бейли не забрави да даде пример и с далечната 1929 година, когато също има две основни категории за филм.

Нека се върнем пак към онова време в зората на оскарите. На въпросната частна вечеря победителите са определени в едва 12 категории. Те са: “Изключителен филм” и “Най-добър уникален и художествен филм”; “Най-добър режисьор на комедия”; “Най-добър режисьор на драма”; “Най-добър актьор”; “Най-добра актриса”, “Оригинален сценарий”; “Адаптиран сценарий”; “Най-добра художествена посока”; “Операторско майсторство”; “Най-добри инженерни ефекти”; “Най-добро заглавие”.

Наградените ленти са заснети между 1 август 1927 г. и 31 юли 1928 г. Двата големи победителя са “Криле” на продуцента Люсиен Хабърд, спечелил “Изключителен филм”, и “Изгрев: Песен на двама души”, отличен като уникален и художествен филм, на продуцента Уилям Фокс, създателя на познатата компания.

Най-добър актьор е германецът Емил Дженингс за “Последната команда” и “Пътят на цялата плът”. Любопитното е, че в категорията за кинематография са номирани само трима, като Джордж Бърнс участва в съревнованието с цели три филма, но губи от останалите двама, които са тандем. Чарлс Рошер и Карл Стръс печелят за лентата “Изгрев: Песен на двама души”.

Какъв скандал би станал днес! Още повече, че в генерален план -

всички призьори

са бели мъже.

Единственото дамско присъствие сред тях са трите претендентки в тяхната си обособена територия - за “Най-добра женска роля”. Джанет Гейнър е победителка. Няма нито едно документирано оплакване, протест или друго негодувание от онова време и същото награждаване.

Още повече че на следващата година (1930 г.) Академията сваля наградата “Уникална и художествена картина” и решава със задна дата, че призът, спечелен от “Криле”, е най-високата чест, която може да бъде присъдена. Представяте ли си какво щеше да стане днес? Не ми се мисли.

За нас обаче церемонията от 2019 г. ще остане в историята с присъствието на актьора Димитър Маринов, който излезе на сцената с малко българско знаме в ръка, за да се докосне до заветната статуетка за най-добър филм като част от екипа на “Зелената книга”.