Бележникът вероятно е купен от чужбина, но не е ясно дали лично от него, или е подарък

Бомба събаря музея, в който бил кичурът на Апостола, 18 месеца след преместването му

Отрязва го ритуално навръх Великден и го завещава на майка си, за да го опее с него, но тя го съхранява

Прочутото тефтерче на Левски вероятно е купено от чужбина, но дали лично от него, кога и къде, дали е подарено, няма достигнала до нас информация. Днес то е в трезора на БНБ.

Обвито е с твърда кожена подвързия. Отпред пише AGENDA, а вътре на немски - NOTIZ-BUCH fur Geschaftsleute jeden berufs (тефтер за предприемачи от всякакви професии).

Бележникът е запазен като по чудо заедно с целия архив на Апостола - общо 162 документа. "Моментът на спасението му е свързан с последните минути от живота на Васил Левски", разказа д-р Руслан Иванов от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Цялото това документално богатство оцелява, защото е зашито в самара на коня, който турците не се сещат да обискират. Никола Цвятков, спътникът на Левски до Къкринското ханче, когото освобождават поради липса на доказателства, се връща в Ловеч и намира коня и самара с бунтовническия архив невредими.

Между 1884 и 1889 г. той и съпругата му Мария предават по-голямата част от документацията на БРЦК и Левски на Захари Стоянов, разказа Теодор Тончев от Ловешкия исторически музей. Писателят работи върху второ допълнено и подобрено издание на биографията на Апостола.

Голяма част от бунтовническия архив оцелява благодарение на д-р Параскев Ив. Стоянов, който през 1901 г. анкетира живите съратници на Апостола и други свидетели на революционната дейност. Той изготвя списък в 23 точки "За музеят на читалището предмети, обещани за прибиране или подарени".

Никола Цвятков и съпругата му Мария, бивша Сиркова, са най-големите дарители. Те предоставят образци от печатното подканително писмо от 10 март 1871 г. и Окръжното писмо от 14 юни 1872 г.; Устав на БРЦК от с.г., един револвер и три машинки за отливане на куршуми.

Освен тях той предава и шест фалшиви турски печата от восък (впоследствие се появява и седми) и една портативна печатничка - лични вещи на Апостола.

Смята се, че фалшивите турски печати са изработени от известния възрожденски художник и съратник на Левски Георги Данчов-Зографина. Те са направени от червен френски восък и имат пръчковидна форма. Фалшивите печати са част от арсенала от принадлежности за конспирация, използван от Апостола.

Чрез тях той фалшифицира тескеретата си. Два от печатите са двустранни - Ловеч - Търново и Пловдив - Карлово. Разчетените единични печати са на Оряхово, Свищов и Орхание (днес Ботевград) - градове, през които Левски често преминава.

Друг уникален експонат е портативната печатничка. Тя се състои от четири дървени компаса, или рамки, набор от метални букви, мастилен тампон и четка за почистване на буквите от мастилото, обяснява Теодор Тончев. На два от компасите с тънък канап, са вързани букви, така както Левски ги е оставил.

С това пособие той печата празни бланки за квитанции за осчетоводяване на парите, които постъпват от частните комитети или от отделни техни членове. Според едната версия печатничката е донесена в Ловеч от Ангел Кънчев, изпратен от БРЦК за помощник на Левски. Той я взема от свой приятел русенец, който работи в областния вестник, излизащ на турски и български език - "Туна", или "Дунав". Според другата версия Апостола се снабдява с печатничката от пловдивския си съратник Георги Търнев.

В музея в Ловеч се съхраняват седем образеца от разпространяваното от Левски и неговите съратници подканително писмо към българите да пожертват парични средства за освобождението на България. Писмото е отпечатано в печатницата на Любен Каравелов в Букурещ, носи дата 10 март 1871 г. и е подпечатано с печата на БРЦК в Българско.

Тук се съхранява един брой от "червените книги", където са отпечатани Програмата и Уставът на БРЦК, приети на проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г. Общо събрание на делегатите на вътрешните и емигрантските комитети.

Музеят разполага и с четиридесет и два образеца от Окръжното писмо от 14 юни 1872 г., с което БРЦК информира частните революционни комитети в България за резултатите от работата на Общото събрание.

Мария и Никола са запазили 49 кочанни квитанции, които показват размера на паричните вноски на комитетите или на отделни техни дейци от района между Тетевен и София за времето януари - април 1872 г. Тогава в касата на БРЦК в Българско постъпва значително количество парични средства от комитетите, за които отговаря Димитър Общи. Пет от съхраняваните в музея квитанции са подписани с псевдонима на Левски - "Асл. Дер. Кърдж" (Аслан Дервишооглу Кърджялъ), което по смисъл означава Левски Дякона.

Освен архива е запазен и оригинален фотопортрет на Левски с размери 5,5 х 9,2 см. Снимката е направена през 1870 г., предполага се, че в Копривщица от пътуващите фотографи Никола Хитров от Ловеч и Васил Българянски. Апостола позира в тъмносиво палто с плюшена яка и жилетка и с черна вратовръзка.

Тази снимка с автограф на гърба "Лето 1870 Авгость 15" Апостола подарява на своя ловешки съратник и член на ръководството на Ловчанския комитет Димитър Пъшков. Той доживява до дълбока старост и през 1923 г. я подарява на музея при читалище "Наука" - Ловеч.

Същата снимка фигурира в още две копия, на които е отпечатана датата 15 август 1870 г. Едното от тях Апостола подарява на известния по-късно като Ботев четник - Сава Пенев от Търново, с посвещение - "В знак на приятелство ни подарява г-на Сава Пен." Тази снимка е предадена през 1959 г. от сина му Богдан на археолога Димитър Овчаров. Тя се намира във Велико Търново.

Третия екземпляр Левски подарява на зет си Андрей Начев с посвещение "За знак на вярност и напомнювание Г-ну А; Н; Л;".

По чудо оцелява не само документацията, но и косата на Апостола. До есента на 1942 г. тя се съхранява в Етнографския музей, когато излиза решение, че материали, свързани с дейността на военни дейци, трябва да бъдат в Главния военен музей. Така косите на Левски са преместени и спасени, а само година и нещо по-късно - на 10 януари 1944 г., сградата на Етнографския музей е улучена от бомба. Вследствие на това са загубени много предмети и документи.

Днес косата, по която специалистите са установили, че Васил Кунчев е бил с нулева кръвна група, е изложена в Националния военноисторически музей в София.

Самият кичур има интересна история. Навръх Великден през 1864 г., който се е падал на 19 април, Левски ритуално отрязва косата си в близката до Карлово местност Алтън чаир. Присъствали двама негови приятели - хаджи Георги Попхристов и Христо Василев Пулев.

Левски дава един кичур на майка си с поръката: "Мамо, мене ме призовава народният глас да се притека на помощ на поробеното си отечество; затова аз не мога вече да изпълнявам духовната си длъжност и сега се отказвам от нея. Вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и когато чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе вместо мене, защото може би ще остана неопят и непогребан".

След гибелта му Гина Кунчева решава да запази кичура коса от сина си в сандъка си. След смъртта й през януари 1878 г. остава семейна родова реликва у сестрата на Левски - Яна. През 1907 г., когато се освещава паметникът на Апостола в Карлово, тя изпраща кичура в Министерството на народното просвещение, придружен от писмо, което гласи следното:

"Косата, която Ви изпращам, е тая втората, остригана в Карлово и запазена от майка ми. След нейната смърт я запазих аз и сега я предавам Вам, Г-не Министре, за да й определите подходящо място. Нека спомнюва на младото поколение за онзи герой мъченик, който увисна на бесилката в този същия град, който днес е столица на оная България, за която той даде живота си, без да може да я види свободна".

До нас е достигнал още един кичур от косата на Апостола, който е в Националния музей "Васил Левски" в Карлово. Той е предаден от племенницата му Елена Начева-Красева, когато през 1926 г. Гражданският комитет "Васил Левски" в Ловеч се обърнал към всички българи да предадат вещи, свързани с освободителните борби. От 2002 г. този кичур е поставен в специална хранителница и изложен в новопостроения в близост до родната му къща мемориален параклис "Всех святих болгарских".

Друга от запазените вещи на Васил Левски е сребърно-медното кръстче, подарък от Божи гроб от вуйчо му хаджи Василий - хилендарски монах, изповедник и таксидиот в Карлово и околността, разказва Теодор Тончев. Формата му е в т.нар. латински тип - дълго вертикално и по-късо хоризонтално рамо с нискорелефна украса на лицевата страна.

От периода, преди Левски да стане бунтовник, до нас е достигнал и орарът (дълга и тясна платнена лента, носена от дяконите на лявото рамо при богослужение - бел. ред.) му. Той е открит повече от 112 години след гибелта на Апостола - през 1985 г., от Тянка Минчева, музеен специалист от Велико Търново. Затова и сега може да се види в старата столица.

Дяконът при обиколките си из България не се разделял и със своето медно калайдисано тасче. С него не само си наливал вода от горските извори, но го използвал и за поливане при къпане. Формата му е полусферична, няма дръжки, а дъното му е закръглено. Малките му размери го правят удобен за носене предмет в трудното битие Апостола. Тасчето е предадено в Националния военноисторически музей заедно с кръстчето през 1940 г. от племенницата на Левски - София Н. Зидарова.

Разгорещени спорове поражда въпросът дали златотъканите свилени дяконски одежди в църквата "Възнесение Господне" на Сопотския манастир са принадлежали на Васил Левски. Досега категоричен отговор на въпроса няма.

"През 1867 г. Левски носи знамето и участва в сраженията с турските потери по време на 99-дневния боен поход в Лудогорието и Балкана на четата на войводата Панайот Хитов - разказва Теодор Тончев. - След края на своето четуване знаменосецът се опитва да напише автобиографично стихотворение за момента, в който след посещение в родното си Карлово се завръща при дружината: "Кат додох на место няма ги тамо, засвирих с тръба, екна ми гора, никакъв отзив от мойта дружина, повторих с тръба, овчаря се убади. Добър ден, юначе, тихом ми обади, да не бъдеш ти Левский Байрактар с Панайот вайвода негов ти дрогар...".

Смята се, че въпросната "сигнална тръба", която използвал Васил Кунчев, докато бил с четата на Хитов из Балкана, е беломорска раковина, която се съхранява в Регионалния исторически музей - Плевен.