Ирена се

борила

и за

инвалидна

пенсия на

детето си

Ден преди четворното убийство в Нови Искър майката на задържания Георги пътувала до София заради документи, които е подготвяла за ТЕЛК, научи “24 часа”. Не е имало решение на комисията. Синът ѝ е страдал от туберкулоза, епилепсия и куп други заболявания, заради които е щял да бъде трудоустроен с инвалидна пенсия. Той е

преглеждан в

Центъра за

психично здраве

до Сточна гара

в София. Ирена посетила лечебното заведение в четвъртък на 14 февруари. След това се прибрала в къщата на ужасите в Нови Искър. Оттогава никой не я е виждал. Предполага се, че Георги избил семейството си в петък вечерта. Труповете бяха намерени в понеделник. Още не е ясно дали младият мъж, който никога не е работил, ще може да носи наказателна отговорност за убийствата. Той е задържан за 72 часа. Разследващите вече са иззели всички документи от прегледите му.

“Говорих с Ирена във вторник. Каза, че

децата са

по-добре и мисли

да започне

работа

След това обаче знаете какво стана”, разказва през сълзи съседка на убитите Иван Ранов, съпругата му Ирена, малкия им син Александър и бабата Славка. Докато си спомняше за тях, жената остави малък букет от кокичета пред вратата на къщата.

“Сашко много обичаше цветята. Съученик е на дъщеря ми”, каза тя. 19-годишното момче е било абитуриент през май м.г. И то е имало няколко заболявания, сред които преплитане на червата. Развил и лека умствена изостаналост. “Трагедията е голяма, той беше невероятно добро дете”, описа го комшийката.

По думите ѝ задържаният Георги от малък бил затворен в себе си. “От Ирена знам, че двамата са се карали много често за компютъра. Не можем да повярваме, като четем за ужасиите”, казва жената.

Когато полицаите отворили вратата и влезли в къщата на Ранови, Георги се появил с филия със сирене. Запитан къде са родителите му, отвърнал, че са на погребение на роднини в Пловдив. Полицаите обаче проверили, че семейството няма близки в града под тепетата, и набрали мобилния телефон на Иван, който започнал да звъни отвътре. Униформените влезли вътре и намерили три от труповете под легла, а тялото на Иван - под стълбището. Всички са удряни с малка брадва в областта на главата. От огледите се разбрало, че само Славка не опитала да се предпази - нямала защитни рани по ръцете. При разпита си

Георги говорил

на полицаите за

британските

тайни служби

МИ6

и психотропни оръжия. Не обяснил защо е убил роднините си. Според възрастна съседка на семейството Ирена искала да го настанява в психиатрично заведение. Жената смята, че именно това е отключило агресията на 25-годишния мъж.

Семейството живеело много бедно, но напоследък позакърпило финансовото си положение, тъй като Иван, който е пенсиониран военен, отново се хванал на работа. Ранови имат и къща в Мировяне, която дават под наем.

Квартирантката

Емилия Руменова:

Въпреки трудностите

не ни притискаха за наема

- Г-жо Руменова, вие сте наемател на семейство Ранови, какви са впечатленията ви от тях?

- Много добри хора бяха, от 8 години живея при тях, не сме имали никакви проблеми. Децата им бяха болни, Ирена ги гледаше и за тях живееше. Видяла съм само добро от тях. Още не мога да повярвам какво се е случило. Първо живеех на долния етаж, при брата на Иван, после наех техния етаж, след като те се преместиха в Нови Искър, когато бащата на Рени почина. Въпреки всичките трудности нито веднъж не ги чух да се карат.

- Притискаха ли ви за наема?

- Не, нито веднъж, въпреки че им трябваха пари за лечението на децата. Винаги ме чакаха. Като им се обадя и кажа: “Чичо Иване, лельо Рени, ще закъснея ден, седмица с наема”, винаги отвръщаха: “Няма проблеми”.

- Тежеше ли на Ирена да гледа децата?

- Да, много се мъчеше, едно върху друго ѝ се натрупа. Иван много ѝ помагаше.

- Очаквахте ли това от Георги?

- Не, той беше болен, но беше затворен в себе си, нямаше много контакт с хората. Идваше дотук, поздравяваше ни и влизаше вътре.

- А брат му?

- Беше доста по-общителен, умственото изоставане не му личеше. Рени се справяше някак, не се оплакваше. Откакто я уволниха като личен асистент, тя спря да идва дотук. Аз пращах наема по баща си. Доколкото зная, чичо Иван почна работа. Ние гледахме да не ги безпокоим.