И посред нощ да му се обадим, винаги идваше да ни помага, казват колегите му

Бил малък, когато майка му предрекла, че ще е лекар

На 95-годишна възраст почина едно от светилата в хирургията - проф. Александър Гюровски. Издъхнал на 11 февруари в болницата в Павликени, където до последния си миг практикувал.

Въпреки преклонната си възраст той все още имал прецизно точна ръка и бил предпочитан кадър при интервенциите.

"Преди 3 седмици заедно оперирахме една херния - споделя пред "168 часа" д-р Иван Манчев, ученик на проф. Гюровски. - След това мина още една седмица, в която той идваше да ни проверя в манипулационната, и тогава се влоши здравословно."

По думите му преди около 12 дни професорът е постъпил в болницата, където искал да прекара последните си мигове.

"Когато го изпратих от София в лечебното заведение в Павликени,

той знаеше, че му е дошло времето

- споделя пред "168 часа" снаха му. - Казваше, че вече е тръгнал по пътя нагоре."

По думите й в тези дни той дори не е позволявал на приятелите си да го посетят, за да го запомнят в добра форма.

Според повечето близки на хирурга той починал заради здравословен проблем, който го измъчвал през последните години.

"Той трудно преглъщаше храна и беше склонен към задавяне - споделя пред "168 часа" д-р Йосифов, колега на проф. Гюровски. - Оттам поспря да се храни и отслабна. Лошото е, че няколко лекари не успяха да му поставят диагноза. Едните го отдаваха на възпалитен процес, други на израстък, който му пречи да преглъща, а трети на проблем с ларинкса."

Според д-р Иван Манчев обаче, това не е цялата истина. Причината за смъртта на проф. Гюровски била съвсем различна.

"Преди няколко седмици му се обадиха от София и му съобщиха, че любимият му по-малък син - ерген и алкохолик, е станал клошар - обясни д-р Манчев. - Този факт го съсипа.

Той спря да се храни и това доведе до фаталния край

Иначе дотогава беше добре здравословно и проблемът с преглъщането не му пречеше толкова. Можеше да живее и още."

Всъщност подобни проблеми в живота на проф. Гюровски не са отсега.

През 2016 г. на 92-годишна възраст умира съпругата му и той го преживява изключителнно тежко. Жена му била болна от алцхаймер. Семейството имало двама синове. Единият починал преди 6-7 години.

"Лекарското в него отказваше да приеме нейната диагноза - споделя пред "168 часа" съпругата на починалия му син. - Беше му неприятно, че тя е изпаднала в такова състояние, което той не може да си го обясни. Тя лежа 11 месеца неподвижна,

а той всяка нощ беше до нея. Не я изостави

Между тях имаше особена спойка. Бяха близо 70 години заедно."

Изглежда, за да забрави тежките изпитания в личния си живот, Гюровски посвещавал цялото си време на любимата си професия.

Интересното в случая е, че съдбата му на лекар хирург е начертана още в ранното му детство от изключителната му майка, както я нарича той.

"Когато бил около 12-годишен, тя преживяла медицинска намеса и била известно време в болница - разказва снаха му. - Той не знаел за какво е ставало дума, но когато се е върнала, тя му казала:

"Сине, хирург ще станеш"

Така определя съдбата му."

По думите й точно така става, защото проф. Гюровски буквално живеел в болницата.

"На първо място той беше лекар - споделя снаха му. - За повечето хора най-важно е семейството, но за него то стоеше на втора позиция."

Вероятно затова благодарните му пациенти са хиляди. Той бил най-добрият специалист по коремна хирургия в региона.

"Това, което най-добре му се отдаваше, бе операцията на язва на дванайсетопръстника - споделя д-р Йосифов. - Въведе напълно нов метод - органосъхраняващ. Прилагаше т.нар. селективна проксимална ваготомия по много специфичен начин. В района около Велико Търново никой друг не може да прави точно тази операция, а в България са малко лекарите, които я умеят по този начин и със завиден успех."

По думите му, когато проф. Гюровски не бил на работа, а те имали тежък случай,

той веднага идвал на помощ, колкото и късно през нощта да му се обадят

"Ако не беше тук, а в София например, хващаше влака и идваше", спомня си д-р Йосифов.

За хилядите успехи на легендарния хирург споделя и неговият ученик д-р Манчев.

"Винаги ме караше да ходя с него в Плевен, за да му асистирам - спомня си лекарят. - Там той имаше един пациент, страдащ от рядък синдром, който причиняваше постоянни язви в корема. Професорът го оперира 6 или 7 пъти.

Не се отказа да се бори за живота му и го спаси

Човекът все още е жив. Видях го наскоро."

Д-р Манчев не крие обаче, че наред с хилядите спасени животи имало и провали в работата им.

"Няма да забравя едно мое нощно дежурство. Докараха по спешност един наш възрастен колега, около 80-годишен - спомня си специалистът. - Беше с остро коремно заболяване. Тогава все още нямаше съвременна апаратура. Всичко се правеше по клинични белези. Проф. Гюровски веднага го вкара за операция, но човекът умря на масата. Нямате си и бегла представа колко тежко го изживя."

По думите му легендарният хирург изживявал всички подобни случаи изключително трудно, дори и когато става дума за хора, които не познава.

"Бях още млад хирург, отново дежурен и пристигна линейка с пострадали при катастрофа. Пациентът в най-тежкото състояние беше една доста едра ромка - спомня си лекарят. -

Знаех, че ми трябва помощ и потърсих проф. Гюровски

В същия момент обаче ни извикаха на събрание, на което ако не присъстваш, те наказват.

Когато се върнахме за интервенцията, пострадалата беше починала. И този случай професорът много тежко преживя. Не можа да се примири,

че сме изпуснали болен заради някакво събрание."

По думите му, въпреки тези провали, светилото в хирургията изградил едно цяло ново поколение опитни специалисти.

"Преди да отиде да работи във Велико Търново и след това в Павликени, професорът практикувал в американска болница в Етиопия - разказва д-р Манчев.

- Това му помогна да въведе непознати за страната иновативни методи. Беше много добър анатом и това беше допълнителен плюс за него."

Според него проф. Гюровски много искал да работи отново в София както в началото на кариерата си.

"Той беше ценен кадър и в столицата го познаваха отлично - разказва д-р Манчев. - Проблемът беше, че много му завиждаха. Соцрежимът направи така, че да не му позволят да се върне в София."

Въпреки това зам.-министърът на здравеопознаването по това време д-р Радева

му помага да започне работа като началник на хирургията във Велико Търново

Именно там той започва да прилага иновативните си методи и заради успехите си получава множество отличия.

Димитровската награда му е връчена лично от Тодор Живков.

На тържеството двамата се усамотяват на една маса и хората около тях виждат как професорът започва да рисува нещо на салфетка.

Бившият Първи видимо е възхитен и хвали лекаря за умението му

След това започват да обсъждат изследванията на Гюровски и постиженията му в медицината.

Тях описва в една биографична книга и дори започва втора, но така и не успява да я довърши.

Другата награда, която докторът ценял, била "Моллови дни" - почетна грамота с плакет с лика на д-р Моллов. Гюровски я получава за особени заслуги в медицината.

Какви другинагради е получил проф. Гюровски за заслугите си в медицината, четете в хартиеното издание на "168 часа".