Превантивните мерки у нас са по-слаби - консултациите не са много активни в работата с деца, бременни. Информирането за идващата инфекция не е по-лошо от това в другите страни, но участието на личните лекари е минимално и неефективно, защото те са претрупани с бумащина.

В подобни ситуации те трябва да посещават болните по домове, за да не се струпват на едно място заразени.

Другото, което ни отличава от страни като Германия, Франция, Скандинавските и др., е по-некачественото хранене, което се отразява на заболеваемостта.

В България много хора са под оптималните норми заради бедността. В случая важното е да се осигурят не просто някакви храни, а по-качествени - предимно белтъчни, плодове и зеленчуци, богати на различни витамини и минерали. Особено ценни са животинските и рибата.

Добре е да се знае, че при грипни епидемии, когато човек се прибере отвън, трябва да си измие освен ръцете и лицето, и да смръкне малко подсолена вода.

Много колеги забравят, че в миналото се осигуряваше добра профилактика, като в есенно-зимните месеци давахме

рибено масло на рисковите групи - деца, бременни.

Тезата, че кравето масло и сланинката не са полезни заради калориите, не е най-добрата. През зимата е необходима пълноценна витаминозна храна.

В миналото препоръчвахме в сезона на грипа по-чест прием на топли напитки - мляко, билкови чайове. Правилото е - влизате в къщи или на работното място и си правите топъл чай. Ако това стане на излизане, може да се разболеете.

Петър Димков често говореше колко безкрайно полезен е райският чай -

две чаши липа, една лайка.

Много ценни са етеричните масла в чайове като мащерка, риган, джинджифил, особено ако са с ливаден пчелен мед.

Част от традициите на нашите баби и дядовци са в подобни епидемии да си правят греяното вино с билки. Антиоксидантите и фитонутриентите повишават имунната защита на лигавиците.

В миналото много се е залагало и на ошафите, в които дюлите и ябълките са били със семките, за да увеличат слузните съставки.