И защо влезе в ролята на

каталунски революционер

За 4 години в “Барселона” Христо Стоичков вкара 104 гола и си изкара 11 червени картона. Но трудно е да се каже заради какво го обичат повече каталунците – заради головете, или заради картоните.

Миналата седмица Камата вкара 105-ия си гол за “Барса” и си заслужи 12-ия червен картон. Както е известно, в чест на референдума той обиди по телевизията испанската вицепремиерка Сорая де Сантамария, че дядо ѝ, баща ѝ и дори непълнолетният ѝ син били последователи на кървавия диктатор Франциско Франко. В отговор заместничката на Рахой заплаши, че ще го съди. Тогава Камата се извини иронически - не бил прав да споменава детето. То, горкото, не отговаряло за греховете на бащите.

Стоичков поиска оставката на Сантамария заради полицейските репресии на каталунския референдум. В същото време в интернет се появи клип, който разсмя цяла Европа. В него “Барса” играе мач срещу “Реал” Мадрид.

Звездата на

“Реал” е лично

испанският

премиер Рахой,

а на терена му помагат облечени в черни доспехи полицаи. Иниеста повежда финтово топката, но полицай го просва на земята с огромния си щит. Друг отстранява Меси. Накрая Рахой бие дузпа на празна врата, но мижавият му шут насочва топката към тъчлинията. Налага се полицай да я обърне към мрежата с щита си. Голмайсторът Рахой ликува, плъзга се на колене по тревата и вдига триумфално ръце към трибуните.*

Този клип нагледно показва какво мислят каталунците за Мадрид, “Реал” и централната власт и какво означава за тях “Барса”. Тя е много повече от отбор, тя е символ, герой и великомъченик на Каталуня.

Ако един чуждоземен футболист иска да е любимец на местната тълпа, трябва да влезе в ролята на фанатичен каталунски националист. Това не го разбраха големи играчи като Марадона, Роналдо (бразилецът), Ривалдо – и феновете се обърнаха срещу тях. В крайна сметка май дори ги изгониха. Стоичков обаче го усети рано и веднага

започна горещо

да люби “Барса”

и люто да мрази и “Реал”,

и всичко, що е кастилско и мадридско.

“Предпочитам земята да се отвори и да ме погълне, пред това да ритам за тях! – каза той в интервю през ония славни години. – Аз дори не искам да говоря за тях, за да не повърна!”

Нещо повече, навремето Стоичков се включи много активно в една кампания, която имаше за цел Каталуня да напусне националния отбор на Испания и да си направи собствен. Щом Шотландия и Уелс могат да играя отделно от Англия, защо не и те?

Точно за това феновете куфееха, когато Камата любезничеше на “мамата” с реферите и им настъпваше бутонките. Тъй като те по дефиниция не бяха каталунци, всеки червен картон бе като знамето на свободата и независимостта.

Стоичков така се вживя в каталунската си идентичност, че на световното през 1998 г. развя от балкона на хотела си каталунския флаг по случай мача България – Испания. Тогава някои наши хора не го разбраха. Той просто искаше да обиди противника на нашите момчета и да създаде пета (каталунска) колона сред тях. Но те май също не го разбраха, защото ни отупаха с 6:1.

Кореняците каталунци още помнят и никога няма да забравят онази Испания на Франциско Франко и неговата фашистка диктатура. Както е известно, през 1936 г. Франко оглави военен бунт срещу законната републиканска власт и победи с активната помощ на Хитлер и Мусолини. СССР помогна на републиканците, но незначително. След 3 години кървава гражданска война, в която загинаха над 500 хиляди испанци, войските на Франко превзеха последната републиканска крепост – Барселона. И започнаха да избиват нежелателните лица по 4 черни списъка – комунисти, анархисти, сепаратисти и активисти на футболния клуб “Барселона”.

Целият клуб мина под ножа, начело със своя президент, Жозеф Сунйол. Сградата с купите бе разрушена. Но самият клуб не бе закрит, а превъзпитан. За целта му назначиха за президент капитана на “анти-марксистката дивизия” в силите на Франко.

След години на един от хълмовете край града бе открит масов гроб с над 4000 избити противници на режима, а сред тях и доста активисти и фенове на “Барса”. Както виждате, омразата към “Реал” и неговите привърженици има дълбоки корени, от които постоянно изскачат нови филизи. Намесата на полицията на референдума, боят и стрелбата с гумени патрони събуди ужасите на недотам далечното минало. Но вместо страх събуди гняв. И Камата добре знае как да улови момента с левачката.

А че “Реал” Мадрид е клуб на франкистите, едва ли може да има съмнение. Самият Франко гледаше на вечното дерби с “Барса” като на продължение на гражданската война. През 1943 г. “Реал” и “Барса” се срещнаха на полуфинал за купата на генералисимуса. В съблекалнята на каталунците се появил шефът на испанската държавна сигурност и дръпнал тежка реч – не забравяйте, че ние ви простихме и сега играете само благодарение на великодушието на режима! “Реал” тогава размаза “Барса” с 11:1. Как да ги обичаш?

И до ден днешен централните власти не спират да

изсипват рога на
изобилието
върху “Реал” (Мадрид).

Още по франкистко време те изградиха огромна база на клуба на булевард “Генералисимус Франко”, награждаваха футболисти и треньори с най-високи държавни ордени по случай успехите, субсидираха бюджета по всички възможни начини. Например през 50-те г. “Барса” тъкмо се договори за трансфера на аржентинеца Алфредо ди Стефано, но Франко в последния момент отвори портмонето и го купи за “Реал”. Заедно с Пушкаш те се превърнаха в нощния кошмар на всички вратари и защитници. Заради тях двамата италианците измислиха “катаначото” – паркираш един автобус пред вратата и касапиш непоколебимо.

След кончината на Франко и победата на демокрацията властите продължиха да дават по едно рамо на “Реал”. Например в един момент градският съвет в столицата купи тренировъчната база на отбора за над 300 млн. евро, с което им помогна да докарат играчи като Бекъм, Зидан, Роналдо (днешния). А базата пак си е за тях.

Бившият дългогодишен испански премиер Хосе Аснар дори плачеше при загуба на любимия отбор. При победа също плачеше, но само ако е много важна. Сърцето на днешния премиер Рахой също тупти за “Реал”. И двамата са от консервативната Народна партия, която в общи линии приютява наследниците на Франко.

Така че, като обижда министърката в Мадрид, Стоичков си вдига акциите в Каталуня.

Още от България той е възпитан да бъде верен на “наш'те” и да мрази чуждите. Това е рецептата за многото голове. Но у нас аналогът на “Барса” би трябвало да е преследваният в миналото “Левски”, а на “Реал” – на ЦСКА, бившият отбор на властта. В този смисъл може да се каже, че докато Камата у нас е цесекар, в чужбина той е левскар. Важното е, че се ориентира безпогрешно.

Естествено, конфликтът “Барса” - “Реал” е около 1000 пъти по-велик, исторически и кървав, отколкото “Левски” - ЦСКА. У нас нещата са културни и това дава възможност на властта да се намесва превантивно. Едно време тя обедини “Левски” с милиционерския “Спартак” и така приспа опозиционните "сини" страсти. В днешно време пък мощно се инвестира в “Лудогорец”, в резултат традиционният двубой избледня и сега едвам-едвам тлее. С това и политическите страсти утихнаха. Защото добре помним, че у нас челният отряд на революциите бяха футболните агитки. Сега те са посърнали и унижени, не пей им се, не смей им се и некому руку подать, както казват руснаците.

Мъдра е нашата власт, ей на – за разлика от Мадрид не прати никаква полиция да стреля с гумени патрони на референдума миналата година. Защо да праща, когато спокойно може да го отстреля с химикалката?

* Клипът бе завъртян в една френска телевизия. Може да се види на адрес: https://www.elespanol.com/deportes/futbol/20171006/252225699_0.html

От "24 часа"