Преди много години Бетовен пише едно писмо до свой познат, в което казва: "Ако знаеха какво искаме да кажем с нотите си, всички щяхме да бъдем разстреляни".

Може би това бе причината тази сутрин да предпочета да гледам първа и втора симфония от Брамс по Mezzo, отколкото сутрешните блокове.

Извинявам се за което.

В моят свят цензура няма, а когато някой записва друг, то е с цел издаване на дискове и плочи.

И последно, понеже заговорих за Брамс - когато минава премиерата на неговата първа симфония, в кръчмата го среща младия и пламенен вагнерианец Хуго Волф и директно го започва с едно обвинение - "Господин Брамс, не ви ли е срам, симфонията ви напомня по смисъл и конструкция на девета симфония от Бетовен".

И тогава Брамс поглежда Хуго Волф и му отвръща кротко: "Млади колега, по добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича".

Е, нашите медии в голямата си част не са Брамс, но за съжаление доста често не са и Хуго Волф...

Но, уви, това не е заради медиите, а заради масовия вкус.

Каквото искате да консумирате, това ще получите.

Аз лично предпочитам Брамс.

Прегръдки от мен!

(От фейсбук)