Експерти: Само радикални мерки могат да ни измъкнат от водещата позиция в класациите по смъртност

България е на второ място по брой смъртни случаи на глава от населението заради мръсен въздух.

Това сочи класация на Световната здравна организация (СЗО). Със 118 смъртни случаи на 100 000 души държавата ни е на незавидната втора позиция, веднага след Украйна. В свои доклади агенцията на ООН предупреждава, че фините прахови частици от автомобилите, електроцентралите и други източници, убиват 3 милиона души по света всяка година. Докладът на СЗО е базиран на събраните в 3000 места по света данни. В резултат на анализа се оказва, че 92% от световното население живее на места, където нивата на замърсяване на въздуха са по-високи от стандартите на световната организация.

В цяла поредица от световни изследвания пък страната ни е

на едно от първите места по обща смъртност

Нещо повече - тенденцията е България да се утвърди като недостижим лидер в незавидната класация. Доскоро преди нас бяха някои малки африкански страни, но напоследък и те ни отстъпват.

При това по данни също на СЗО населението в преките ни конкуренти като Лесото и Свазиленд е засегнато сериозно от СПИН. Далеч след нас по смъртност са и страни във война като Сирия и Украйна. Освен това България е сред водещите държави по-висок процент на преждевременна смърт на хората в работоспособна възраст заедно с Унгария и Латвия.

Всъщност България е

водач по почти всички негативни демографски тенденции

и в Европейския съюз - смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и др. В дългосрочен план рискът от тези явления е, че населението на страната ще

намалява средно с по 35 хил. души годишно,

а структурата му се изменя така, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора.

Печалните данни фокусираха вниманието и на водещи политици у нас. На 11 януари лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви: "Дайте да направим така, че да запазим българския род. Демографският въпрос. Да станем отново 8 - 9 милиона."

Това беше обявено като част от "Национален план за развитие на България" - платформа с пет важни акцента.

Смъртността в България е имала сравнително ниски равнища в миналото.

Даже когато сме били под османско владичество, ние сме имали много по-висока раждаемост и по-ниска смъртност, твърдят специалисти по демография. Народът ни се е отличавал с една жизненост, с една работоспособност, при които демографският фактор е бил много благоприятен. Защо тогава напоследък имаме толкова висока смъртност и кое я прави висока?

В тази връзка "168 часа" се обърна и към експерти, които да коментират

как се стигна до нерадостната ситуация и възможните изходи от нея.

"Проблемът с високата смъртност е комплициран и зависи от няколко важни фактора - споделя доц. Геновева Михова от Центъра за изследване на населението към БАН - Първо имаше години, в които у нас детската смъртност беше до три пъти по-висока, отколкото в някои от развитите страни.

Имаме и висока преждевременна смъртност - това е смъртността, която настъпва преди навършване на 65 години.

Налице е и свръхсмъртност при мъжете,

която се дължи не само на някакви биологични предразположения, но и на качество на живота, начин на живот, при който има повече предизвикателства, отколкото при жените. И неслучайно продължителността на живота на жените е от 5 до 7 години по-висока в сравнение с тази при мъжете.

Разбира се, и за България е характерно нарастването на продължителността на живота и това е един фактор, който дава основание да се правят промени в пенсионната реформа и да възприемаме един подход, който сега намира много по-голямо място във връзка със стареенето, за използване на потенциала на възрастните хора.

За това на тях да се гледа не като на бреме на обществото, а като на един ресурс в развитието.

Ние имаме доста влошено качество на живот, в което имаме повсеместна бедност, имаме риск от обедняване, като за възрастните хора над 65 години,

риска се измерва до 80 на 100 от хората

Който може да бъде използван като продължаваща активност, ползата от социалния и професионалния им опит, да се постигне по-добър баланс на поколенческите отношения в обществото. На старите хора да не се гледа като бреме..."

Според някои механичното сравнение на смъртността у нас и в Африка е некоректно, тъй като демографска ситуация е различна.

По мнението на експертите обаче

статистиката няма вина за положението на страната ни в класациите

"Наистина е много тревожно, защото ние сме и сред първите пет страни с най-старо население, но не е само това - казва демографът. - Много изследвания са правени в това отношение и застаряващото население не е основната причина за високата смъртност, но, разбира се, то съдейства. Не бих казала, че проблемът е в статистиката в това отношение. В България сега всеки 4-ти човек е на възраст над 60 години, а всеки пети човек е на възраст над 65 години. Нашият процент на възрастово население от 65 години нагоре вече е 20%.

Имахме смъртност, която е била около 10-12 на 1000, а сега е 15 на 1000. В Европейските страни този риск е около 23%, а в България е над 40% и това вече е структурата на потреблението, недохранването, недостатъчното качество на живот, състоянието на нашето здравно обслужване."

При това

няма начин тази статистика да не е свързана с условията на живот

у нас, тъй като по данни на СЗО българите умират най-вече от съдови заболявания, инсулти, инфаркти и различни видове рак.

Какви радикални мерки препоръчват специалистите, за да излезем от критичната ситуация, четете в хартиеното издание на "168 часа".