Пак тогава умряло любимото му куче Санчо Панса - погледнало го, сякаш се сбогувало, и отишло да издъхне в другата стая

Всеки месец се чувал по скайпа с Мира Маркович - вдовицата на Слободан Милошевич

До края си бившият депутат и почетен председател на Българския антифашистки съюз Велко Вълканов не загубил разсъдък, имал свежа памет и остра мисъл, но бил самотен, а темпераментът му бил потискан от сърдечна болест.

Преди 3-4 г. получил запушване на кръвоносните съдове. Страдал от аритмия, често влизал в болница. Лекарите му направили байпас, когато положението станало неудържимо. Казали, че няма да издържи втора операция.

Затова, когато приятели го питали как е, отговарял: "Добре, но въпросът е не как съм, а кога ще се случи." Не наричал смъртта с името й, говорел заобиколно за нея.

Починал 13 дни след рождения си ден, който празнувал с внучката на сестра си и мъжа й. Датата на раждане на професора обаче била сбъркана. Той се родил на фаталния 13 ноември 1927 г., но по онова време не бързали да запишат бебетата. Родителите му го завели при попа чак на 16 ноември и тогава той му издал кръщелно свидетелство. Така че по лична карта се водел на 16 ноември, но празнувал рождения си ден на 13-и.

Тази година се оказва фатална не само

за професора

Само 2 месеца преди собствената му кончина умряло любимото куче на Велко Вълканов - Санчо Панса.

Подтекстът да го кръсти така навремето преди 15 г. бил, че самият антифашист се възприемал като Дон Кихот в политиката. Мъничето беше кръстоска между болонка и териер.

Вълканов на всички разказал как Санчо влязъл при него, погледнал го, сякаш да се сбогува, и отишъл в другата стая да умре.

Бившият депутат много тъгувал за кучето си и затова си взел котка, за да запълни липсата.

Пак преди 2 месеца го сполетяло и друго нещастие - влезли в дома му и откраднали наличните му пари.

"Обраха го. Той излязъл до магазина на пазар - разказаха приятели на професора. - Вкъщи имал 200 лв., не ги взел всички, за да не го оберат по пътя. Като се върнал, видял, че вратата му е разбита. Той

нямаше някакви специални ключалки, решетки, бронировки

Взели са му 200 лв. Имаше чудесна библиотека, не са пипнали една книга. Компютърът му също не бил докоснат, но той беше стар."

Иначе до финала Велко Вълканов продължавал да вярва в комунистическите идеи. Смятал, че човек трябва да се задоволява с малко. Живеел само с пенсията си. Починал с 400 лв. на спестовен влог, които пазел за погребението си, нямал никакви други пари.

Не спирал да вярва и в правотата на Слободан Милошевич. В последните години се чувал често по скайпа с емигриралата в Русия Мира Маркович, вдовица на бившия сръбски президент. Двамата си общували приблизително по веднъж в месеца, разказаха близки до починалия на 26 ноември почетен председател на Българския антифашистки съюз.

Той е съпредседател на Международния комитет за защита на съдения в Хага и починал в килията си сръбски политик. Написал е книга за него - "Те го убиха. Делото "Милошевич" (2006). Велко Вълканов го беше посещавал в затвора.

На Мира Маркович изпратил книгата си за нейния съпруг

Тя е в Москва от 2003 г., когато в Белград е издадена заповед за ареста й за превишаване на правомощията си и злоупотреба с власт.

"Семейството на Милошевич търсеше Велко Вълканов, защото в България не са много хората, които пишат добронамерено за Югославия като него - разказа Минчо Минчев от Комунистическата партия на България, един от близките приятели на починалия антифашист. - Сърбите таяха топло чувство към него, много го ценяха.

Не пропускаха да го канят на мероприятия в Белград. Последния път бяхме заедно там, когато отбелязваха годишнина от бомбардировките в Белград.

Какво да ви кажа? Там Велко го посрещнаха като държавен глава. Организатор беше неправителствена организация за мир и братство между народите начело с Живодин Иванович, външен министър по времето на Милошевич."

Освен за него Велко Вълканов в последно време пишел публицистични статии в любимия си в. "Дума". При това не на пишеща машина, а усвоил работата с компютър и изпращал материалите си като готов файл.

Експанзивният му някога нрав се бил укротил и наблягал предимно на научните теми. Обичал да чете списания с геополитически и философски стаии, както и филми на дивиди от Русия. Който от познатите му заминавал за Москва, винаги му носел да гледа руско кино.

Но непрекъснато се интересувал от политика. Главно от БСП, постоянно питал своите приятели, които го посещавали, какво се случва в столетницата. Въпреки че никога не е членувал в тази партия.

Бил привърженик на Михаил Миков като председател и понесъл тежко факта, че през пролетта той изгуби властта и начело на БСП застана Корнелия Нинова.

"Разпитваше ме за нея - какви са възгледите й, какво смята да прави. Питаше какво се случва в БСП, другите партии не го интересуваха. Чудеше се дали Нинова ще бъде добър ръководител. Казваше, че не я познава, но пръв тръгна да я защитава, когато Бойко Борисов я нападна", разказа Минчо Минчев.

"На мен жена не ми е давала ултиматум или ако си го е позволила, отдавна не е в живота ми", каза премиерът през юли, когато Нинова поиска той да обяви собствената си кандидатура за президент в рамките на 48 часа.

Тогава Велко Вълканов написал писмо на Бойко Борисов, че не може да държи такъв тон на една дама.

Всъщност антифашистът бил разочарован от всеки председател на БСП след Жан Виденов с изключение на Михаил Миков. Имал много високи изисквания към тях. Самият Вълканов спазвал всички принципи, които очаквал от другите.

"Беше ми трудно да не ги престъпя, постоянно се пазех да не направя нещо, с което да го разочаровам Дразнеше се, ако съм казал, че ще мина да го видя, а закъснея.

Питаше защо съм закъснял, пък аз си имам работа. С такъв човек като началник трудно се работи", разказа негов подчинен.

До последно Вълканов искал да участва в политическите процеси. Дори се включил в кампанията на новоизбрания президент ген. Румен Радев. По време на кампанията репортер на "168 часа" се свърза с антифашиста и той питаше какви са социологическите данни, кой ще спечели изборите. Същия въпрос задавал постоянно и на близките си - какви са шансовете на генерала?

Не знаел какво е съотношението на силите, но искал Радев да победи. Казвал: "Президентската работа е отговорна. Там трябва да дойде човек на място. Румен Радев ми изглежда почтен."

Бил крайно негативно настроен към Цецка Цачева, защото напуснала БКП навремето.

"Не търпеше хора, които са се отказали от идеите си. В това отношение беше догматик и бих казал, последователен комунист. Когато съм го агитирал да влезе в Комунистическата партия на България, ми казваше: "Много е голяма тази хапка за мен, че да ставам комунист", разказа Минчо Минчев.

Всяка сутрин Велко Вълканов четял основните вестници, но в интернет, а не на хартия.

През юли Велко Вълканов избухна и срещу референдума на Слави Трифонов. Беше яростен противник на мажоритарната система. Написа отворено писмо до шоумена:

"Лъжа е, че при мажоритарните избори се избират не партии, а личности.

Ще предложа на вниманието Ви имената на кандидатите на ГЕРБ, които бяха мажоритарно избрани в изборите през 2009 г. Ето ги тези светли имена:

Любен Татарски, Красимир Петров, Любомира Станиславова, Николай Коцев, Галина Банковска, Румен Иванов, Валентин Микев, Анатолий Йорданов, Пламен Цеков, Иван Иванов, Ирина Соколова, Димитър Лазаров, Пламен Нунев, Десислава Танева, Даниела Дариткова, Борис Грозданов, Моника Панайотова, Иван Колев, Анастас Анастасов.

Да виждате между тези имена името поне на един, с когото парламентът би могъл да се гордее. Те бяха световно неизвестни и останаха световно неизвестни, но въпреки това бяха избрани - не, естествено, заради своите лични качества, а заради качествата на партията, която застана зад тях.

И защо най-после така глупаво се смята, че ако изборите са мажоритарни, политическите партии ще издигнат възможно най-добрите кандидати (личности!), а ако изборите са по пропорционалната система, ще издигнат някакви второкачествени безличия."