Делфините са "личности, които не принадлежат към човешката раса" според правителството на Индия, която е първата страна, признала официално тяхната уникална интелигентност и осъзнаване.

Всяка личност има своите права и законът трябва да я закриля.

Така че първото, което прави индийското министерство на околната среда и водите, след като дава този статут на делфините, е да се обяви срещу насилието, на което стават жертви в делфинариумите по целия свят. Всякакъв вид представления и шоупрограми с тях са забранени както в Индия, така и в Канада, Великобритания, Бразилия, Коста Рика, Австрия, Хърватия и редица държави в Европа.

За жалост в много други страни този развлекателен бизнес продължава варварски да експлоатира представителите на един още неразгадан напълно висш интелект.

В естествената си среда делфините живеят средно от 25 до 50 години, но попаднат ли в плен, повече от половината умират в първите две години. Тези, които оцеляват, живеят средно по шест години. През това време са подложени на всякакви жестокости, за да бъдат дресирани и да изпълняват послушно различни номера пред многобройна публика.

Тези морски обитатели са в състояние на ежедневен стрес, а по време на дресировката си биват лишавани от храна, затваряни в тесни пространства, а понякога тормозени физически.

Редица от тях ослепяват заради голямото количество хлор, меден сулфат и други химикали, сред които плуват ежедневно. Много често самите делфини слагат край на своя живот в плен.

"Неправилно е едно живо същество да бъде извадено от естествената му среда. Още по-лошо е да се превръща в атракция за едно псевдозабавление на хора, които са готови да си платят, за да гледат как едни красиви създания се държат като клоуни.

За съжаление, това се е превърнало в огромен бизнес за много пари, който у нас засега не е чак толкова силно развит. В доста страни по света обаче е печеливш фарс на гърба на тези нещастни животни, които са по-високоразвити от нас, хората.

За щастие започва да се забелязва една тенденция към желанието за радикална промяна в отношението към тях", обяснява пред "168 часа" спелеологът и активист за опазване на околната среда Атанас Русев, който е и член на сдружението "Да запазим Корал".

Според него цялата методика на дресировката на делфините е една груба човешка манипулация върху други невинни същества, която е погрешна.

Самите делфини дори не са трудни за обучение и бързо опитомяване заради тяхната изключителна дружелюбност. Те никога не правят опити да ухапят човек с острите си зъби.

"Това не е реален начин за общуване с природата.

Любопитно би било, ако палачинката се обърне и оставим едни хора по цял ден да киснат във вода с хлор и ги дресираме да правят разни номера, как ще се чувстват те. Ние просто никога не се поставяме на мястото на другия, бил той човек или животно. Преди време се срещнах с едни хора, които близо 20-30 години са работили в делфинариуми. Те ми описаха страшни ужаси, които са се случвали там, и признаха, че сега е много тъжно как точно те са решили да създадат организация, която ще предложи нови и по-хуманни правила за гледане на делфини. Тези хора, които са били в ролите на експлоататори, сега ще се борят за по-истинска среда и съвсем нова философия на връзката между делфините и човека", разказва Русев.

В Мексико, където са добре разработени огромни делфинариуми, вече се вземат сериозни мерки и се правят подробни планове на пристъпването към по-свободен режим за делфините, по-благотворен подход на хората към тях и различна комуникация между нашия и техния вид.

Защитниците на животните обаче не искат да чуят за подобни предложения, които обещават само

"по-лек затворнически режим",

а отдавна призовават пленените делфини да бъдат върнати на свобода. В същото време собствениците на делфинариуми твърдят, че те не са способни да оцелеят в природата.

Има достатъчно примери обаче за правилна методика и успешно завръщане на едно животно в естествената му среда.

"Делфините, които живеят в плен, малко или много заприличват на домашни животни, а всяко такова животно, върнато в своята природа, има малък шанс за оцеляване. Правени са доста опити, но и тук всичко е доста противоречиво просто защото няма правила. Няма как да освободим всички делфини от делфинариумите. По-скоро трябва да обърнем внимание на самите делфинариуми и да ги трансформираме изцяло в нещо съвсем друго. Има толкова по-естествени начини да общуваме с тези морски обитатели, без да ги нараняваме. Да ги гледаме как правят номера и да се топнем в басейна с тях не е истинска среща", категоричен е спелеологът.

За Русев е изключително важно България да се включи в инициативата за по-строги мерки срещу насилието над делфините и коренната промяна в отношението към тях.

"Извън темата за делфинариумите за мен е непростимо и че у нас убийството на тези бозайници все още не се наказва. Рибарите ги избиват, защото за тях те са просто едни същества, които им изяждат рибата. Няколкото вида загинали делфини по нашето Черноморие показват, че след 20 години популацията може и да изчезне. Наложително е да се вземат някакви мерки. Има много данни и научни изследвания, които сочат, че делфините имат много повече сетива, с които възприемат света, и са по-високоразвити и по-осъзнати от нас. Откъде са дошли - това е загадка, но е сигурно, че имат милиони години еволюция.

Били са на тази земя дълго преди нас и може би, каквото и да им причиняваме днес, ще останат дълго след нас на нея", признава Русев.

Къде са живели делфините преди 50 милиона години четете в хартиеното издание на "168 часа".