Роса Виктория Димитрова е астрофизик и докторант към Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория "Рожен", БАН.

- Какво точно представляват високосните години от научна гледна точка?

- Още в древен Вавилон жреците изумително точно определили продължителността на синодичния месец - една пълна смяна на лунните фази, която трае точно 29,53059 денонощия, или 29 дена, 12 часа, 44 минути и 3 секунди.

Около 750 г. пр.н.е. е създаден Римският календар. Първия месец от годината римляните нарекли мартиу - в чест на бога на войната Марс. Вторият месец бил априлиус, третият - май, бил наречен на богинята Мая; четвъртият - в чест на богинята Юнона.

През VІІ век пр.н.е. по време на Помпилиус била направена реформа на календара. Били добавени още 2 месеца преди март: януари - наречен на двуликия Янус, и февруари - от думата februaris - очистване, тъй като на всеки 15 февруари се извършвал пастирският обред пречистване.

На всеки две години бил вмъкван допълнителен месец от редуващи се веднъж 22 и следващия път 23 дена. Така всеки 4-годишен период се състоял от 2 години по 355 дена и 2 удължени от по 377 или 378 дена. При удължените години 24 февруари се броял два пъти. Първият от тези дни се наричал 6-и ден преди началото на март, а вторият 6-и - втори такъв ден преди началото на март, и това довело по-късно до терминология, според която и досега наричаме удължените години високосни.

За да се избегне несъответствието между календарните дати и явленията в природата, от време на време се изменяла продължителността на допълнителните месеци. Промяната въвеждали жреците, които понякога злоупотребявали със своята власт, произволно скъсявайки или удължавайки годината според събитията и собствените си политически пристрастия. В резултат на това календарната година се оказала толкова объркана, че се случвало жътвата да се случи не през лятото, а през зимата.

През 46 г. пр.н.е. по заповед на Юлий Цезар Созиген извършил поредната реформа на календара и приел за основа египетския слънчев календар. Годината вече съдържала 365 денонощия, като на всяка 4-та високосна година се добавял 1 ден и броят на дните в нея възлизал на 366.

Правилото било: високосна е всяка година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък. В такава година месец февруари съдържа не 28, а 29 дена. Новата година започва от януари.

С въведените нови правила обаче календарната година била с 0,0078 денонощия по-дълга от тропическата. За 128 години се натрупвала разлика от 1 денонощие, а за 400 години - 3 денонощия. Такава точност напълно задоволявала изискванията на онова време.

- Но с течение на вековете се е натрупала разлика.

- Да, през ХVІ век разликата от едно денонощие между календарната и тропическата година вече давала съществено изместване на календарната дата от настъпването на пролетта например. А от датата на пролетното равноденствие например зависи кога ще настъпи Великден - правилото според католиците е Христовото възкресение да е в неделята след първото пълнолуние от пролетта.

Това наложило папа Григорий ХІІІ да издаде указ за реформа на календара. Правилото се променило: високосна трябва да е всяка 4-та година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък, освен кръглите "векови" години, сред които високосни са само тези, чието число преди нулите се дели на 4 без остатък.

Така разликата между тропическата и календарна година вече била само 26 секунди и цяло 1 денонощие се натрупва за цели 50 века.

Дори за забързаното ни ежедневие такава календарна система е напълно приемлива. Въвеждането на новия стил станало през 1582 г., когато било решено от четвъртък, 4 октомври, да се пропуснат натрупалите се 10 дена разлика между календарната и тропическата година и следващият ден - петък - да бъде не 5, а 15 октомври.

Постепенно през следващите векове новият стил бил приет от повечето европейски държави. В България новия стил налага с държавен указ цар Фердинанд през 1916 г., когато разликата между календарната и тропическата година вече била 13 денонощия. През тази година разликата била заличена и 31 март бил последван не от 1-ви, а направо от 14-и април.

- Казвате, че реално хората сами са създали високосните години, а днес някои се страхуват от тях. Не е ли абсурдно?

- Няма никакви научни доказателства да има връзка между високосните години и случилите се през тях трагедии и нещастия. Може би когато са изправени пред трудност, хората са по-малко скептични и са готови да приемат ирационални твърдения за верни. Критичното мислене остава на заден план и дава път на внушенията.

- Водите астроателие за деца Galaxy. На критично мислене ли ги учите?

- Уча ги да мислят логично и да не се срамуват да изкажат мнение от страх да не се окаже грешно. Науката не се страхува да греши и винаги се стреми към по-пълно разбиране на Вселената около нас.

- Избрана сте за представител на България на обучение за млади астрономи в Чили, но все още заминаването ти е под въпрос. Защо?

- Конференцията, на която ще присъствам, се нарича Scientific writing for young astronomers. Подборът е много строг. Тази година кандидатурите са сведени от няколко хиляди до само 40, като аз имам щастието да съм първият човек от България, който е избран да участва и да представи научните си достижения, получени с телескопите на Националната астрономическа обсерватория "Рожен". За съжаление високите транспортни разходи до Чили представляват проблем за мен, но се надявам скоро той да бъде разрешен. Всеки, който иска да се свърже с мен, може да ми пише на [email protected].