- Г-н Орешарски, какво ви мотивира да отпуснете средствата за първия български суперкомпютър?

- Това бе в отдалечената вече 2008 година, в първите стъпки на страната като член на ЕС. Моето разбиране и тогава, и сега е, че догонващото развитие по отношение на другите страни членки се постига не само и не толкова с напредък в пътната и регионалната инфраструктура, колкото с подобряване на конкурентоспособността на икономиката ни. Затова и откликнах позитивно на проекта за закупуване на първия суперкомпютър за нуждите на българската научна и икономическа общност.

- А през 2013 г. за следващия?

- По същите мотиви. Още повече, вече бях убеден в ползите за една страна от притежаването на суперкомпютри.

- Когато осигурявахте финансирането, какви плюсове очаквахте в бъдеще?

- Бих обърнал въпроса - без наличие на суперкомпютър цели нови технологични клонове биха останали затворени за българската научна общност, а оттук и за навлизане в практиката. Той ни позволи да се присъединим към европейската мрежа от суперкомпютри и по този начин да уплътним и интеграцията във високите технологии.

- Оправдаха ли се очакванията ви, че всяка инвестиция в наука и високи технологии носи много по-големи ползи?

- Само проектите, в които участва нашата страна, отдавна са изплатили инвестициите в суперкомпютъра. Но възвръщаемостта има и други, по-важни измерения - подържане на научен капацитет в една сфера, която гледа в бъдещето.

Какво е мислил Орешарски, когато е разрешил проекта, четете в хартиеното издание