24 години след "кървавия гол" отново ликува срещу Бербатов - този път в президентската битка

13 май 2000 г. - Гонзо вкарва емблематичния си “кървав гол”, с който “Левски” бие ЦСКА с 1:0 и впоследствие триумфира с шампионската титла.

Вечното дерби на стадион “Георги Аспарухов” е повече от горещо. При победа “червените” изпреварват “сините” и протягат ръце към златото. 19-годишната нова звезда на ЦСКА Димитър

Бербатов прави няколко

сериозни пропуска

Най-запомнящият е в 90-ата мин - младокът преодолява Пажин и остава очи в очи с Иванков, но се препъва в топката и пада.

Пажин изритва топката силно напред. Телкийски овладява по дясното крило, но е фаулиран от Чомаков. Потърпевшият изпълнява свободния удар. Центрира към наказателното поле. Там с кървава превръзка на главата дебне Георги Иванов. Той е получил аркада още през първото полувреме след сблъсък с Галин Иванов, но доиграва мача бинтован. Гонзо надскача “червената” защита, нанася удар с глава, след който червени капки със сигурност са останали и по топката, която влиза в мрежата. И вече кървят “червените” сърца...

30 септември 2001 г. - Гонзо крачи гордо край терена, останал по черен слип. Обезумял от радост след победата на “Левски” над ЦСКА с 2:0 и поредния си гол срещу вечния съперник, помогнал на “сините” да се изкачат на върха в класирането, Георги

Иванов хвърля и

фланелката, и гащетата

си в трибуните

По същото време младият Бербатов вече е продаден на “Байер” (Леверкузен), дебютирал е в Бундеслигата и 8 дни преди Гонзо да забие поредното си попадение във вечното дерби и да остане по слип, 20-годишният Димитър е вкарал първия си гол в германския елит.

През 2002 г. Георги Иванов е продаден от “Левски” на френския “Рен” за " 4,1 млн.

При трансфера на Бербатов от ЦСКА в “Байер” през лятото на 2000 г. с договор от 1 януари 2001-а “червените” получават 4,5 млн. германски марки (плюс още 500 хил. за брой изиграни мачове), като запазват и 30% от правата.

Докато Гонзо не успява да направи по-голям пробив в чужбина и това остава най-високата сума, платена за него, през 2006 г. (когато Иванов се е завърнал от Турция за трети престой в “Левски”) “Тотнъм” плаща за Бербатов 15,7 млн. евро.

През юни 2008 г. Гонзо се връща от “Риека” и облича за четвърти, последен път “синия” екип. От 1 септември 2008 г. Бербатов става футболист на “Манчестър Юнайтед”, след като “червените дяволи” плащат рекордните към онзи момент 30,75 млн. английски лири за българския нападател.

Най-големи полемики “ражда” темата за образованието на Георги Иванов заради цитирани негови думи в “Шоуто на Слави” през 2002 г., че е учил само до 8-и клас.

Проверка години по-късно показва, че Иванов има висше образование - учи задочно “Публична администрация” към Стопанския факултет на Техническия университет в Габрово. Той е записан през учебната 2000/2001 г. и се е дипломирал на 7 юли 2006 г. Дипломата му е № 049557, серия ТУГ-2006. В архива на факултета стои и дипломата му за средно образование -

завършил е 22-о СОУ

“Г. С. Раковски” в

София през 1994 г.

В момента - отпреди да бъде избран за президент на БФС, Георги Иванов учи за магистър в Националната спортна академия “Васил Левски”, специалност “Спортна психология”. А по информация от негови състуденти е от най-съвестните в учебния процес.

Димитър Бербатов учи от 1-и до 11-и клас в 7-о СУ “Кузман Шапкарев” в Благоевград. След като се мести в София, за да заиграе в ЦСКА, завършва 81-о СОУ “Виктор Юго”. През септември 2017 г. завършва задочно “Спортен мениджмънт” в НСА.

От 2008 г. до момента Бербатов подпомага и талантливите деца на България в ученическа възраст - от 1-и до 12-и клас, чрез своята фондация.

През годините Бербатов добива по-голяма популярност на световната сцена - може би с ранг на втори от футболните посланици по света след Христо Стоичков. Става

първият българин,

шампион и голмайстор

на Англия

Рекордьор е и по голове за националния отбор, и по избор за футболист №1 у нас - цели седем пъти.

Двукратният футболист на годината Георги Иванов обаче надгражда “синия” си ореол на българската сцена. Изпревари Наско Сираков по отбелязани голове във вечното дерби. След края на футболната си кариера веднага започва да работи - и като спортен директор, и като треньор. А от началото на 2022 г. е технически директор на БФС, отговарящ пряко за работата на националните отбори.

15 март 2024 г. - Гонзо отново печели битката с Бербатов на българска земя. Този път залогът е много по-висок - президентският пост в БФС. Георги Иванов победи още на първи тур на извънредния конгрес на футболния съюз - 235 гласа (с 1 повече от необходимите му) за него срещу 181 гласа за Бербатов. И въпреки тригодишната “революция” срещу управлението на Борислав Михайлов, водена от Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, след ерата “Михайлов” в президентския кабинет в “Бояна” влезе Георги Иванов.

Или както каза неговият приятел Станислав Ангелов-Пелето, докато предлагаше членове на Изпълкома на БФС: “Пожелавам на Гонзо успешен мандат. Извинявай, Гонзо - господин Иванов. Просто съм свикнал цял живот.”

Така от кървавия гол през черния слип до черния костюм победителят е един - Гонзо. Извинявайте, господин Иванов!

Бащата на Гонзо Александър Иванов - ярък талант с мачове в националния отбор, но едва на 27 г. приключва с футбола

РУМЕН ЗЛАТАНСКИ

Бащата на Георги Иванов-Гонзо Александър Иванов е един от най-талантливите и обещаващи футболисти не само в Пловдив, а и в България през 70-те години на ХХ век. Роден е на 19 юли 1956 г. в Брезник. Семейството му се мести в Пловдив, където започва да тренира в школата на “Тракия” (сега ФК “Ботев”). Първият му треньор е Косьо Енчев. Играе заедно с Петър Зехтински и Славчо Хорозов в юношеския тим на “канарчетата”, станал шампион на България в своята възрастова група през 1974 г. Талантът му е забелязан рано и Добри Ненов започва да го налага в мъжкия отбор на “Тракия”, когато е само на 18 г. Съчетава физическа сила, ювелирна техника и мощен шут с десния крак. Бързо се превръща в любимец на феновете, които преди мач скандират:

“Хайде, Сашо, майсторе!”

И той не ги разочарова. Натрупва 80 мача в “А” група и и вкарва 25 гола. На 22 февруари 1978 г. дебютира в националния отбор на България заедно със съотборника си Георги Славков в мача с Шотландия пред 59 524 зрители на стадион “Хемпдън Парк” в Глазгоу. Домакините разполагат с много силен състав със звездите Кени Далглиш, Арчи Джемил и Греъм Сунес. Стойчо Младенов открива резултата за “лъвовете”, а Ян Уолс и Арчи Джемил от дузпа носят победата за островитяните. Сред най-добрите в българския отбор е Александър Иванов, за когото

английските медии

не пестят суперлативи

Сашо продължава със силните си изяви за “Тракия” и става капитан на отбора. Като доста млади играчи и Александър Иванов има проблеми с дисциплината. Проблемите му се задълбочават, когато легендата Динко Дерменджиев поема “Тракия” през 1979 г. Чико в ултимативен тон му нарежда да се стегне и да спазва реда, ако иска да остане в отбора и да носи капитанската лента. Двамата не могат да се разберат и през лятото на 1980 г. Динко Дерменджиев освобождава един от водещите си играчи. След няколко мача в “Локомотив” (Горна Оряховица) Александър Иванов преминава в “Марица” (Пд) и става един от най-силните футболисти.

През 1982 г. е привлечен от “Локомотив” (Пд). Играе за “черно-белите” в паметния полуфинал за Купата на Съветската армия с ЦСКА в Ихтиман през пролетта на 1983 г. Водени от великия Христо Бонев, локомотивци печелят с 3:2, за да триумфират после с трофея. Сашо Иванов влиза в игра в края на полуфиналния двубой. Тогава след изстрел на Ружди Керимов топката се удря в гърба му и влиза във вратата на пловдивчани за втория гол за “червените”. Александър Иванов

печели купата с “Локо”,

но след края на сезона е освободен. Невръстният му тогава син Георги е записан в школата на локомотивци, за да се превърне в една от обещаващите им звезди и да направи трансфер в “Левски” (Сф). Само на 27 г. Александър Иванов спира с футбола и се занимава с ресторантьорство. Продължава да играе за удоволствие в отбори в аматьорските групи. През 1989 г., когато на 33 г., загива при тежка катастрофа. Съпругата му Снежа Иванова, която е бивша баскетболистка на “Марица” (Пд), отглежда сама сина и дъщеря си.

“Сашо беше голям талант и мъжкар. Можеше да постигне много във футбола, съдбата му е била да не успее и да си отиде твърде млад от живота”, коментират футболни фенове в Пловдив. Според тях Гонзо се е метнал на него по характер, и е успял да се опази от грешките му, които са му позволили да направи сериозна кариера във футбола.