Ние, българите, бяхме различни, казахме “не” на Хитлер

Колонката на главния редактор на "24 часа" Борислав Зюмбюлев от тази седмица със заглавие “България да се извини на Македония за българската администрация по време на Третия райх” предизвика голям отзвук в България, РС Македония, Израел. Преведена бе на македонски от скопския вестник “Експрес” под заглавието “Зумбулев: Бугариjа да се извини на Македонците и да плати оштета за администрираньето во Третиот Раjх”.
Вени Марковски започна дискусия по нея в социалните мрежи. Десетки хора се обадиха, за да изкажат подкрепа за тази теза. Имаше и много несъгласни. По този повод Яков Джераси, председател на международната фондация “България”, ни изпрати своята позиция по темата:

Целта на Третото българско царство по време на Втората световна война под управлението на цар Борис III - нещо, на което Кирил Петков е трябвало да обърне малко повече внимание, е да държи неговата страна колкото се може по-далеч от войната.

В резултат на което по времето на цар Борис III въпреки влиянието на нацистка Германия нито един куршум не е изстрелян от страна на България, нито са пратени войски да воюват на Източния фронт, нито един евреин не е изпратен в нацистки лагер на смъртта, нито пък сме нарушавали нашите дипломатически взаимоотношения със СССР.

Руският червен флаг се е развявал в центъра на София, а точно до него - немският флаг със свастиката на него. България изпраща неин медицински влак на Източния фронт, за да помага на всеки, изпаднал в нужда, и не изпраща свои войници. Въпреки че България приема антисемитските закони за “защита на нацията”, евреите, учещи в български университети (въпреки че не бе позволено от закона), завършват по-късно, за да положат основите на медицината в новосъздадената държава Израел.

Колкото до Тракия и Македония, това са територии, които са били под немско управление, територии, обещани да бъдат предадени на България в края на войната, като българските войници, разположени там, са били под немска команда. Изпратените евреи от тези територии в лагерите на смъртта са били гръцки и югославски граждани и за съжаление, са били жертва на германците.

В момента, в който евреите са били депортирани, македонците и гърците нахлуват в домовете им и ограбват всичко, което намират.

Два месеца по-рано, на 12 януари 1943 г., е имало опити от страна на България през Швейцария, която е представлявала британските интереси по това време, да осигури 12 000 евреи от тези територии със сертификати (разрешения ), които да емигрират в Палестина. Британците категорично са отказали. Проверете архивите на Антони Идън.

Омразата от всякакъв вид създава концепция, озаглавена “Окончателно решение”, която довежда до убийството на 6 милиона евреи.

След всичко това не мога да проумея твоята нужда да ограбиш и злепоставиш България в момент, когато тя е за пример пред цяла тотално полудяла и жадна за смърт Европа.

Няма място за извинения! Ние, българите, бяхме различни, казахме “не” на Хитлер.

Относно сегашната политическа обстановка: ние трябва винаги да поддържаме добри съседски отношения и да подкрепяме всички, които искат да бъдат членове на ЕС.

*Авторът е подписал мнението си така: Яков Джераси, син на благодарен български евреин