Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Третото българско царство няма корона? Цар Фердинанд е поръчал във Виена проекти за корона, но така и не са изработени. Синът му поема управлението след двете национални катастрофи и се възкачва скромно на престола. А Симеон става цар по време на Втората световна война, когато на никого не му е до разточителство.

Имало е проекти, венецът се използва в герба, печата

и официалните бланки

Следват традициите на царете от Средновековието, които копират византийските модели

Претърпяват няколко промени, княжеската е затворена, докато царската е от две части

Поръчват само тиара за сватбата на Мария Луиза, инкрустирана с диаманти, изумруди и рубини

Александър Батенберг, Фердинанд, Борис III, Симеон II - нито един от четиримата владетели на Третото българско царство не се е възкачил на трона, увенчан с корона. Всички те застават начело на държавата в кризисни и превратни времена - след пет века чуждо владичество, когато традицията е прекъсната, или по време на и след опустошителни войни.

Бюджетът ни едва свързва двата края. Няма как да се отделят пари, за да се поръча изработката на корона като символ на властта, въпреки че по силата на Санстефанския договор ставаме монархия.

Това не пречи след 1944 г. хората на Георги Димитров да вярват в легендата, че монархическият атрибут съществува и е държан в тайна от народа. След 1944 г.

комунистите претърсвали

двореца “Врана”,

питали служителите и прислугата къде е скрит, но така и не го открили.

Преди дни покрай смъртта на британската кралица Елизабет II стана ясно, че имперската й корона е инкрустирана с 3000 скъпоценни камъка, тежи 1 кг, а

стойността й трудно може да се определи.

Според ювелири тя е безценна. Почти всички европейски монархии разполагат с такива венци за официални събития.

Последното царство България обаче прави изключение. Всъщност варианти на корона са били начертани и са били използвани, например в герба. Според Търновската конституция той представлява златен лъв на тъмночервено поле, а над него е поставена княжеска корона. Тя се различава от царската, моделът й е по-опростен. Наричат я затворена или цяла. Прилича на тази, която носят владиците. Докато царската, каквато е използвана в символите след 1908 г., е различна - съставена е от две части. Символизира двете начала на монарха - човешкото и божественото, обясняват специалисти.

В основния закон нищо не се говори за венец, който да увенчава главата на българския владетел нито като княз, нито като цар. Има и данни, че по времето на Фердинанд са били поръчани два проекта във Виена. По каква причина не са били изработени, е трудно да се каже. Експертите смятат, че са идентични на тези, които виждаме в изготвените впоследствие ордени и медали.

“Българската традиция е ясна - корона с кисти

(завити жълти ленти, които падат пред ушите на владетеля) - обясни проф. Петър Стоянович. - Те следват византийските еталони и присъстват и в републиканския вариант на короната след 1989 г. Подобни са били моделите в Първото и във Второто българско царство.

Макар проектите за българска корона да не са запазени, в европейски план съществуват представи за корони, по които можем да гадаем как биха изглеждали. В Средновековието, за да има автентичен ореол, една власт трябва да копира най-авторитетните образци от своята епоха. На първо място в това отношение са византийците."

Още в началото след Освобождението изработените княжески печат и официални бланки са съдържали корона. Същото се отнася и за наградите. С всичко това се е занимавало

канцлерството

на българските ордени,

което е било част от протокола на двореца.

Неговото значение е най-голямо при цар Фердинанд. Той е имал специално отношение към хералдиката, официалната кореспонденция и документация и е давал идеи за част от символите. Става дума за короните в герба на България, личния герб на рода Сакскобургготски, държавния печат, личните вензели, хартията за кореспонденция и т.нар. сух печат. Царят сам преправял изготвените варианти.

Има още една причина освен превръщането ни от княжество в царство, поради която видът на короната в ордените и медалите се променя няколко пъти от края на XIX до средата на XX век.

България трудно може да спазва външнополитически неутралитет.

През определен брой години се сменя страната стратегически партньор. Така наградите и символите са поръчвани на различни места. Формата на княжеската корона например претърпява поне 4 - 5 вариации през годините.

Всеки европейски крал си е имал свой придворен златар. Княз Фердинанд е поръчвал българските ордени в Австрия, Германия и Русия. По-скъпите и по-ценни ордени, както и бижутата за царския двор са правени от австрийски гравьори.

Проектите са на известния специалист в тази област Хайер фон Розенфелд, който следва собствен еталон. Същото правят и другите.

Всяка от ювелирните фирми е използвала метал с различна плътност. Руските например са най-пищни - от сребро и злато. Протестантите в Западна Европа залагат на по-изчистени форми.

По традиция царят е Велик магистър на българските ордени. Такъв е и Борис III, и Симеон II. След 1944 г. според неговия сайт той запазва тази длъжност, тъй като не е абдикирал, както се е случило с дядо му и с княз Александър Батенберг. Във връзка с навършването на пълнолетието си през 1955 г. монархът в изгнание

учредява възпоменателен медал,

с който награждава емигранти. Нарича го "Свети Александър" и също е с корона. След 2000 г., когато окончателно се връща в България, престава да го връчва.

Още от дете той е възпитаван в династическите традиции. На сватбата му с доня Маргарита Гомес Асебо булката носи диадемата на баба му Мария Луиза, която е единствената царска регалия, която е имало Третото българско царство.

Тя е поръчана от по решение на Народното събрание и е връчена като подарък за женитбата на принцеса Мария Луиза с княз Фердинанд на 8 април 1893 г. в Пианоре, Италия. Поднесена е от г-жа Поликсена Стамболова - жената на Стефан Стамболов.

Широка 15 см и висока 14, тя е направена от пет големи бурбонски лилии върху пурпурно кадифе, като между тях има четири по-малки. Те са символът на династията, към която е принадлежала принцесата. Украсени са със скъпоценни камъни в цветовете на българското знаме - брилянти, изумруди и рубини. Завършва с кръст. Той е 4 см от основата си до върха.

Тиарата е поръчана при известния виенски ювелир Кьохерт. В центъра й е разположен 8-каратов червен рубин от Индия, а под него - 7-каратов зелен изумруд.

Цената на бижуто е 300 000 лева. За следващата женитба на Фердинанд с княгиня Елеонора парламентът не отпуска пари за подарък за булката. След Мария Луиза тиарата отива при царица Йоана за украса за сватбата й с цар Борис III. От своя страна майката на Симеон я е дала и на снаха си, и на дъщеря си Мария Луиза.

И ако

младото българско княжество е купило диадема

за първата си княгиня, за князете и царете не може да си позволи този лукс. Въпросът изобщо не е повдигнат, когато поканват германския принц Александър Батенберг за княз през 1879 г. Страната ни едва е извоювала освобождението си и практически не разполага със средства. Когато той абдикира през 1886 г., моментът пак не е подходящ, за да се купува корона за новия княз.

В продължение на една година се търси подходящ кандидат. Фердинанд е избран от Народното събрание на 26 юни 1887 г. Всички депутати стават на крака с ръкопляскания, за да покажат одобрението си за кандидатурата му. След като повече от месец чакат отговора му, го посрещат в залата на 2 август.

Отделение жандарми, взвод войници, свитата

на княза и личният му конвой го ескортират, за да положи клетва под ръководството на бившия екзарх Антим I.

Моментът е много скоро след Съединението, което не веднага е признато от Великите сили. България отново не може да си позволи да поръча корона за новия самодържец. Когато през 1908 г. той обявява независимостта на страната ни и е провъзгласен за цар на българите, това се случва с короната на Великотърновския митрополит.

Но идва поредица от неблагоприятни за България събития. Участието на страната ни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война завършва с с

две национални катастрофи.

Фердинанд е принуден да абдикира. В обстановка на несигурност и криза властта поема младият му син Борис.

"Обявявам пред българския народ, че от днес аз встъпвам на престола на българските царе под името цар Борис III", се казва в прокламацията, прочетена пред народните представители на следващия ден - 4 октомври 1918 г. Монархът е гологлав, подписва единствено клетвен лист. Никакви разточителства за купуването на корона не се полагат.

Смъртта му в разгара на Втората световна война води до възкачването на трона на 6-годишния Симеон II. От миропомазването му има запазени снимки, на които малолетният цар не носи никакви отличия. Той се заклева според Търновската конституция и подписва клетвен акт в присъствието на патриарха. Действие, което повтаря 58 години по-късно, когато се заклева като премиер на Република България. Специално заради него обаче в церемонията е включен и главата на Българската православна църква. Дотогава подобна традиция след демократичните промени няма.