Една от големите измами, за които рядко се говори, е криенето на данни, събирани с публични средства. Практиката е масова.

Това трябва да се промени.

Данните, събирани с парите на данъкоплатците, трябва да бъдат отворени и публикувани в машинно четим формат. Това е жизненоважно за развитието на науката, управлението, прозрачността и конкурентоспособността на страната. А и законът го изисква.

А какво се случва в действителност?

Данъкоплатецът плаща за събирането на данните, а после същите тези данни се крият и препродават многократно — от научни институти, университети, консултантски фирми, а често и от държавни агенции.

Резултатът е абсурден: публичното знание се превръща в частна стока.

Страда науката, страда управлението, страда икономиката.

В страна, където финансирането на науката е мизерно, това поведение не просто вреди - то представлява втора верига на зависимост и неефективност, и показва пълен провал в управлението на публичните ресурси.

Има, разбира се, и положителни примери.

Когато институции отворят данните си, веднага виждаме реалността: виждаме енергийния микс, презастрояването, замърсяването, сечта, изчезването на местообитания, климатичните промени, биологичните трансформации. И все по-малко вярваме на врачки и техните медийни превъплъщения, понякога и с професорски титли

А ето какво може да се случи, когато данните са наистина отворени:

Наскоро София пусна отворени данни за градския транспорт. Веднага се появиха карти и анализи - без бюджет, без поръчка, без грант. Само с достъп до данни.

Така отворените данни ще доведат до по-добро обслужване, по-качествен транспорт, по-чист въздух, спестяване на пари и време, по-добра транспортна политика и по-интелигентни решения за града. И всичко това — без да се похарчи нито една стотинка от бюджета на София.

И това е само един от многото възможни примери.

Това е битка, която си струва да се води до край.

(От фейсбук)