Цяла седмица в страната бушуват революционни събития - шествия, демонстрации, арести. Те, разбира се, ще утихнат, но какво ли ни чака през зимата и ранната пролет, когато българинът ще обеднее още повече? 
Да оставим засега циганите настрана. Но само 3-4 дни преди събитията в Катуница президентът Първанов (28 на сто доверие според "Алфа рисърч") каза в Сливен, че страната се намира в ситуация, близка до революционната. После обаче веднага успокои топката, като

сравни ситуацията
с 2001 година,

когато самият той изненадващо спечели президентските избори. Само че тогава тълпите не излизаха на улиците.
Ако кадровите рокади са революция, то г-н Борисов (30 на сто доверие) вече направи десетина революционни министерски въртележки. И има поне още пет либийски революции в задния си джоб, както и две октомврийски. Така че

до края на мандата крайцерът “Аврора”
 ще гърми нонстоп

Но аз по-скоро бих сравнил положението с есента на 1996 година. И ако е така, то президентът, когото изберем тази есен, ще се окаже изключително важна фигура. Спомняте ли си как Желев отложи даването на мандата на Николай Добрев и как после Стоянов назначи служебно правителство начело със Софиянски, което въведе борда? Най-трайното решение бе взето от най-преходната власт.
Вярно, за разлика от 1996 г. днес имаме финансова стабилност. Но тази икономика, която хората усещат на гърба си, ерозира неспасяемо. Признаците на революционната ситуация са навсякъде. Да вземем новото изследване на "Алфа рисърч", според което положителното отношение към парламента се е сринало до рекордните 5 на сто. Това е доста по-зле, отколкото в Германия през 1933 година. Или в България през 1923 и 1934 година. Ако не бяхме на европейската каишка, отдавна някой спасител да е разпуснал парламента.
Само 5 на сто одобрение и 51 на сто негативизъм - това означава, че

парламент и народ
 са заклети врагове

Те са на прага на войната. Населението отхвърля политическата система, отхвърля елита и само малка част от него търси утеха в отделните героични лидери.
Друг признак е възникването на революционни партии. Те се нароиха и вече са доста гласовити. Някои от тях предлагат да се наложи мораториум върху партиите, други да напуснем ЕС, да отменим конституцията по неконституционен начин, да конфискуваме всичко приватизирано и така нататък, и така нататък. През 2001 година едва ли някой би им дал и лев. Днес в тях се влагат десетки милиони. Значи умните глави вече са преценили, че си струва инвестицията.
Кои са тези умни глави? Да не забравяме, че

през XX век революциите винаги
са били работа на
 тайните служби

Когато замирише на революционна ситуация, на тях винаги се възлага да организират нещата по най-абсурдния начин, за да може да падне таванът, да се изпусне парата и накрая всичко да си остане същото. Според Солженицин от 5-има членове на петербургския болшевишки комитет 3-ма са били агенти на царската "охранка". Самият Хитлер навлиза в политиката като агент на военното разузнаване и взема властта под крилото на фелдмаршалите. Ако не бяха те, той щеше да остане анонимен неудачник. Точно същите фелдмаршали през 1917 г. прекарват Ленин от Женева до Финландия в запечатан вагон, а после изпращат на болшевиките достатъчно злато, за да се наложат в Петроград. Ако пък направим аналогия с ранното СДС и в. "Демокрация", ще видим, че историята настина се повтаря. И колкото повече сините се прочистват от службите, толкова повече губят смисъла на синята идея.
 Затова няма нищо случайно, че най-революционните днешни партии бяха тясно свързани с ДАНС при мандата на Станишев (16 на сто доверие) - къде чрез слухове, къде чрез реални факти.
Тъпо е да се възмущаваме от природните закони. Природен закон е, че във всяка държава тайните служби гледат да не се оставят празни политически ниши, в които да се настанят автентични революционери.
Щом службите са решили да спонсорират революционни партии, значи революционната ниша е зейнала и скоро ще стане на хол.
Разбира се, финансовата стабилност крепи положението. Но пък безработицата постоянно го ерозира. В САЩ борсите рухнаха при новината, че безработицата е 9.1 на сто. У нас тя официално е над 15 на сто. Неофициално е над 20 на сто. И

ако нямаше емиграция, вероятно щеше вече да е около 40-50 на сто

Просто потреблението се свива и българското производство замира. Работните места изчезват рекордно, а най-образованите и най-работливите бягат навън. Заедно с тях и младите хора, способни да поведат една революция. Затова българската безработица хем ерозира властта, хем обезглавява предварително евентуалната революция.
Народът отдавна не вярва, че икономиката ще се събуди. Според 51 на сто от хората (пак Алфа рисърч) положението става все по-лошо, а само 8 на сто забелязват някакво подобрение. Кои са те? Най-вече широките неолиберални коментаторски маси, които подкрепят Дянков. Преди няколко дни статистиката отчете едни доста скромни успехи за второто триме- сечие, които по-скоро говорят за стабилизация на бедността. Днес обаче песимизмът и предчуствието за катастрофа се засилиха пак. Дори Дянков призна, че нещата изглеждат по-зле, отколкото през лятото.
Но истинските изпитания тепърва предстоят.
 Ако Гърция обави фалит и това доведе до разпад на еврозоната, износът на България ще рухне с поне 50 на сто и най-неочаквано ще попаднем в тигана на валутната криза. Доколкото ми е известно, нито Дянков, нито Искров имат план какво да правят, когато изчезне еврото. А и да имат, той пак ще е за сметка на спестяванията на населението. Така че ако се случи най-лошият европейски сценарий, който има 90 на сто вероятност да се случи, статуквото в България едва ли ще издържи.
Махнете финансовата стабилност и какво ще остане от статуквото?

Паяжина, през която току-що е минал влак

Не случайно 90 на сто от олигарсите се изселиха в по-добрите земи.
Ако еврото ще рухне и настъпи революционна ситуация, големият въпрос е кога. Ако стане до 2 седмици и населението пак обсади парламента, нищо чудно Първанов да назначи служебния премиер. Ако стане по-късно през зимата, това ще е задачата на следващия президент. Аз приемам единодушното мнение на социолозите, че това ще е Плевнелиев. А Плевнелиев почти гарантирано ще назначи пак Борисов.
Така българската революция ще доведе до революционно укрепване на статуквото. И в рамките на 2 години народът отново ще е готов за бунт.