- Тръмп и COVID-19 ще променят Америка и света болезнено, но това ще е само временно, пишете в книгата си “Новата държава”. Събитията, на които тия дни станахме свидетели в САЩ, не са ли проява на точно тази болезнена промяна?

- Да. Зад промените, които донесоха Доналд Тръмп и коронавирусът, има други, по-дълбоки. Свидетели сме на резултатите от политиката на радикализираните малцинства. В днешна Америка на практика няма условия за постигане на консенсус. Обществената среда се характеризира с нарастваща политическа поляризация, а американската мажоритарна система създава специфично политическо състояние - управление от радикализираните малцинства. Това е изключително вредно състояние за американското общество. Тук ще направя малка препратка към България, за да обърна внимание на нещо много важно - колко вредна може да бъде мажоритарната система, при която е важна само победата, а от обществен консенсус няма нужда.

Иначе COVID-19 ще промени Америка много малко, а президентът Тръмп поне засега ще остане като политическа кръпка в историята на американската демокрация. Американското общество предстои да си спомни, че люлка на представителната демокрация, ограниченото управление и плурализма е Европа, а САЩ са само една уникална република, която е част от традицията на развитие на западната либерална държава. В момента Америка трябва поне временно да скрие в килера претенцията си, че може да изнася демокрация, и да остави тази роля на Европейския съюз.

- Една хубава метафора за случилото казва, че загубил всичко - и президентското кресло, и контрола над Сената - в последния момент Тръмп се е поддал на емоциите си и на изпроводяк така е затръшнал вратата, че заедно с мазилката от стените на Капитолия са паднали и реликвите на американския конституционализъм. Всъщност какво направи Тръмп - политическо самоубийство или заявка за разрушаване на двуполюсния политически модел в САЩ?

- В политиката Доналд Тръмп е плевел, може би необходим такъв, но все пак плевел. Той поникна бързо и се спихна бързо. Атаката на неговите привърженици срещу Конгреса понапука мазилката, но устоите на американския конституционализъм очевидно са стабилни. Кризата, която тръмпистите създадоха, бе решена за по-малко от 24 ч. Сега задачата на Републиканската партия, която позволи на политическия плевел Доналд Тръмп да поникне, е да го изкорени завинаги. Републиканците са велика партия и вероятно ще успеят да отворят нова политическа страница в историята си. Американското общество е фокусирано върху постиженията и успеха. В Америка никой не обича губещите, те биват бързо забравяни. Много вероятно е това да се случи политически на Доналд Тръмп.

Съществува обаче и друга възможност - той да успее да задържи подкрепата на милиони избиратели и въпреки възрастта си да продължи да влияе сред т.нар. консервативни избиратели, или дори да се кандидатира отново за президент. Оттук нататък всеки значим проблем на новия президент Джо Байдън ще бъде подарък за Доналд Тръмп. Ако той успее да задържи политическата енергия на разочарованите от бързо променящата се Америка консервативно настроени избиратели, Републиканската партия я чакат тежки времена.

- Убеден ли сте, че политическото наследство на Тръмп няма да надскочи периода на престоя му в Белия дом?

- Да, защото вътре в Америка като президент той остави след себе си само конфликти и разделения. Стена между САЩ и Мексико няма, особено такава, изградена с мексикански пари. Здравните реформи, известни като Обамакеър, действат, резултатът от търговската политика на Тръмп е хаос, а националният дълг на САЩ се повиши от 19 трилиона на 27 трилиона долара и продължава да расте въпреки протекционизма. 11 млн. нелегални имигранти не са депортирани, обещаните инвестиции в инфраструктура не се случиха. Сред изпълнените обещания са сваляне на данъците и намаляване на регулациите пред бизнеса. И двете обаче са класически политически приоритети на Републиканската партия и са продукт на републиканците в Конгреса. Иначе Тръмп обеща и оттегли САЩ от парижкото споразумени еза климата, обеща и назначи консервативни съдии. Това обаче са тясногрупови и партийни, а не национални приоритети.

След излизането си от Белия дом Тръмп може да продължи да създава смущения и да разединява консервативно настроените избиратели. От голямата сцена на националната политика и от пиедестала на Белия дом той слиза на по-малката сцена - тази за влияние и контрол върху Републиканската партия. На нея той ще сее нови разделения. Първите негативни резултати вече са факт - републиканците загубиха две сенаторски места в Джорджия и сега Демократическата партия има контрол и върху двете камари на Конгреса.

В международните отношения Тръмп влезе в учебниците, защото върна поне частично света към състояние на Realpolitik и модел на международни отношения, основан на отказ от партньорства, враждебност и агресивна конкуренция между държавите. Неговият президентски мандат отвори вратата за нов период на национализъм, разгръщането на който би създало предпоставки за нови войни. В същото време Тръмп очевидно не бе политик, който търси пряка военна агресия. Политическият му специалитет бе вътрешно разрушаване на баланса между отделните власти в държавата и стремеж към доминация на изпълнителната власт. Той е съвременен американски вариант на Хенри VIII, не по отношение на жените, а като любител на авторитаризма. САЩ обаче са държава с изключително солидни традиции в баланса между отделните власти и ясни правила, в които хората вярват. Това ограничи институционалния екстремизъм на Тръмп.

- В “Америка обратно към Стария свят" пишете, че федералната американска държава, такава, каквато я познаваме - икономическа конкуренция и демокрация, управлявана чрез утвърдени процедури и институции, вече се променя към “държава с феодализиран капитализъм” заради концентрацията на икономически ресурси в корпорациите и отслабването на малкия бизнес. Необратим ли е този процес?

- Колективната политическа воля на хората може да обърне всяка тенденция. Лошото е, че американското общество припознава и се съгласява с модела на установяване на корпоративизъм и по този начин бавно унищожава капитализма. Корпоративизмът отслабва отделния човек и го правим зависим. Той създава съвременния еквивалент на феодални обвързаности и взаимозависимости между бизнес елитите и политическите представители до степен, в която последните постепенно губят свободната си воля и възможността да представляват избирателите си. В редица по-малки демокрации по света това вече е напреднал процес. В САЩ той се вижда най-ясно на терена на дигиталната икономика, където малък брой корпорации в момента установяват господство върху американския и световния пазар. В това време потребителите се радват, че “Амазон” предоставя безплатна двудневна доставка при покупки, ако си купиш абонамент за 14 долара на месец. Днешният консуматор, най-вече американският, позволява да бъде приласкан и привлечен за поддръжник за жълти стотинки. Мнозинството американски граждани работят твърде много и нямат време да спрат, да мислят критично, да натиснат спирачката пред негативните тенденции в икономиката. САЩ като държава имат естествено призвание - да пазят и развиват капитализма. Вместо това те го превръщат в корпоративизъм, а оттам следват редица негативни и трудно обратими тенденции в икономическата, в социалната и, разбира се, в политическата сфера.

- Ако приемем, че американският гражданин е по-малко свободен, защото е все по-задлъжнял, а в същото време в САЩ се създава съвременен еквивалент на аристокрация - прослойка с привилегии от наследствено богатство и контрол върху икономическата, политическата и публичната сфера, доколко хората, които влязоха в Капитолия онзи ден, могат да бъдат сравнявани с онези, нападнали “Смолни” през 1917 г.?

- Нищо не може да бъде сравнено с безнадеждното състояние на Русия от началото на XX век. През 2020 г. САЩ имат стабилни и развити политически институции, които Тръмп не успя да разруши. Има свобода и конкурентна политическа система. “Смолни” е нападнат от болшевизираните наследници на руското селячество, хора, които никога не са познавали свободата. Капитолият бе нападнат от свободни хора, част от които макар и да бяха заблудени, имат позиция. Тази позиция може да не харесва на мнозина, но тези хора имат позиция. Те имат право да протестират срещу деамериканизацията на обществото. Грешката им бе, че позволиха на един арогантен, интересуващ се само от себе си президент да използва неудовлетворението им от промяната.

- Знам, че обичате задочните спорове с Майкъл Линд - автор на книгата “Новата класова война: Спасяване на демокрацията от управленския елит”, който развива тезата, че сътресенията в американската политика са част от една по-голяма криза, от която страда и Европа - и на двете места елитите са под обсада на бунтовници популисти. Но нима това не е така? И не е ли наистина причината за това в топящата се добре образована средна класа, която вече не е нито толкова средна, нито толкова образована?

- Г-н Линд развива отвратителна пропагандна теза. Твърди, че градският елит, обособен по критерий образование - академичните среди, хората в медиите, мениджърите в корпорации и завършилите колеж и университет американци са “политически злодей”, който иска да промени Америка и налага стандарти на работническата класа. В съвкупния образ на политическия злодей обаче той не включва горния 1 процент, хората, които контролират финансовите ресурси и политическата власт. Г-н Линд противопоставя образованите американци на тези с ниско образование от наречената от него “работническа класа”. Чрез сходно политическо инженерство през 20-те години на ХХ век руските болшевики установяват диктатура, а Мусолини и Хитлер създават фашисткия и нацисткия режим в Италия и Германия. Изглежда, че част от човечеството се опитва да повтори част от големите си политически грешки.

Иначе елитите не са под обсада! Те са във вихъра си. Създават разделения и нови разделителни линии винаги когато са изчерпани откъм полезни за обществото идеи и особено във времена на мащабни промени. Така вместо в посока реформи обществената енергия в дадена страна бива насочвана с цел създаване на вътрешни фронтови линии и водене на вътрешни окопни войни. Постоянното създаване на фронтови линии в обществото запазва елитите начело. До началото на модерната епоха елитите са спирали всяка политическа промяна. В наши дни те използват промяната, за да запазят властта си. Днешните елити са готови на всичко, дори на социални катаклизми или на войни, за да запазят доминацията си, да ръководят и да контролират Америка и съответно другите страни в света. Тук обаче няма конспирация, нито нещо необичайно. По-добре да има конкуренция между елити в нормална плуралистична среда, отколкото да има две групи елити, управляващи огромни радикализирани групи, както се случва днес в САЩ. Или да има само един елит, установил фашистка диктатура или диктатура на пролетариата. Не трябва да се настройваме срещу успелите, богатите и хората, които имат власт. Трябва само да ограничаваме властта им чрез институции и процедури.

- Гледайки събитията във Вашингтон на 6 януари, които ми напомняха за януарските събития от 1997 г. в София, както и всички представители на американския политически елит, включително и избрания за президент Джо Байдън, които повтаряха познатия на нас, българите, рефрен “излагаме се пред чужденците”, се чудя доколко САЩ вече ще могат да носят отговорност за международния ред и подготвя ли се Америка да види глобалния си политически залез?

- Днес политическият елит на САЩ се чувства засрамен, защото минибунтът на част от тръмписткото движение отне моралните основания на американците да проповядват демокрация. Не можеш да говориш назидателно на Европа и на света, докато в собственото ти общество има сериозни разделения и социални и политически проблеми. Те са следствие от алчността и изкривяването на естествения ход на капитализма като икономическо и социално състояние. Днес САЩ трябва да бъдат критикувани заради установяването на модела на корпоративизъм от дясно, от капиталистическа гледна точка, а не от ляво.

Няколко десетилетия политическият и бизнес елит на Америка създава икономическа и социална инфраструктура, която намалява жизненото пространство пред малкия и средния бизнес и превръща корпорациите във фундамент на американската икономика. Корпоративно контролираната икономика обаче е дефект, мутация на капитализма. Тя е икономически еквивалент на политическа олигархия. Америка се излага пред света, защото в последните 30 години систематично изкривява американската мечта. Свободата намалява все повече. Меките форми на контрол върху хората чрез потребителската култура, чрез намаляването на икономическия избор, чрез въвеждането на технологии във всяка сфера на живота, отнемат възможността за индивидуален избор. Най-простият пример е концепцията за автоматизация на личната сфера - “Умен дом” (Smart Home), която бива налагана като престижна. В нея “умният” хладилник изчислява какво ядем и дори изпраща съобщения и заявки към определен магазин за доставки на продукти, които смята, че обичаме да ядем. След по-малко от десетилетие част от големите технологични корпорации ще контролират и веригите за доставка, продажба и дистрибуция на храни. Един път поели контрол върху диетите ни, “умните хладилници”, а оттам и производителите ще определят какво да ядем.

Този процес тече паралелно с развитието на изкуствения интелект, който изхвърля хората от все повече сфери на дейност. Технологичното развитие е изключително важно, но не този му аспект, който прави хората инертни, незнаещи и зависими. Най-опасните за човека състояния са мързелът и животът в зоната на комфорт. Един път изпаднали удобно в тях, ще станем напълно безкритични консуматори на това, което някой друг измисля. Ще спрем да мислим, да се развиваме и да избираме.

Разбира се, винаги ще има независими, свободни и умни хора. Те обаче намаляват. Хората постепенно се превръщат в бройлери, възпитани в един и същи културен код и отглеждани от корпорациите. Има опасност от създаване на общество, в което капитализмът и свободният избор са подменени от корпоративизъм и културен конформизъм. Установяването на такова общество би тласнало Америка към глобален политически залез. Ако има нещо полезно в бунта на тръмпистите срещу промяната, то е в отхвърлянето на този тип общество. За съжаление, Доналд Тръмп очевидно не е човекът, който може да формулира адекватна консервативна политическа концепция и позитивен обществен дневен ред. Остава да видим дали президентът Байдън може да намали поне малко влиянието на крайностите и радикализираните малцинства и да се опита да възпроизведе икономическото състояние на капитализма от времената, когато е влизал в политиката - този капитализъм, който направи Америка мечтана земя за няколко човешки поколения.

Интервю на Георги Милков