Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Медицината на маите. Жреците ах-мени влизали във връзка с духовете, за да лекуват

Най-важни били жреците ах-мени, които притежавали свръхестествени сили и лекували с билки и молитви

Древната цивилизация на маите е една от най-мистичните култури в света. Първоначално тя се развива сред джунглите на Централна Америка, основно на полуостров Юкатан. Най-големият й разцвет е в периода между 250 и 900 година, когато империята обхващала южните части на съвременните Съединени щати, югоизточните части на Мексико, Гватемала, Белиз, част от Салвадор и Хондурас.

Любопитното е, че именно тогава маите успяват да натрупат художествени и научни постижения в архитектурата, писането, математиката, астрономията, изкуството, инженерството. Дори и в медицината, която е една от по-малко познатите аспекти на цивилизацията им.

Лекарите на маите били най-важните в племето.

Наричали се ах-мени (също j’men, h’men – според използваната транслитерация от езика на маите – б.р.) и за тях се смятало, че имат свръхестествени сили. Не всеки можел да бъде такъв шаман. Обикновено дарбата и титлата се предавали от поколение на поколение в семейството. Те били отговорни маите да живеят в хармония с духовното си аз.

За медицината на този народ научаваме както от записките на конкистадорите и древните индиански писари, така и от наследниците на цивилизацията, които и до днес живеят в Мексико, Гватемала, Ел Салвадор и Белиз.

От посочените източници историците са открили, че традиционната медицина в централноамериканската империя следвала шест основни принципа.

Първият и вторият се уповават на това, че всички хора са свързани с невидима сила и затова ах-мените лекували както физиката, така и духа – едното с лекарства, а другото с молитви.

Третият основен стълб в медицинската доктрина на шаманите е свързан с цикличността в природата. Добрият лечител

умеел да се вслушва в естествения кръговрат

и по този начин да определя кои билки и лечебни вещества да използва.

Четвъртото правило гласи, че по време на лечението се подхожда всеобхватно. Шаманите не бива да се концентрират върху един симптом, а да третират пациента с всички възможни методи.

Петото твърдение в медицината на маите е относно пулса и цвета на кръвта. Според техните лечители това бил най-лесният начин за определяне на естеството на болестта.

Последното правило засяга „топлината“ на болния. Според шаманите заболяванията се делят на горещи и студени. Подобен тип разпределение се среща и в Стария свят, по-специално при римския хирург и медик Гален. Треската, диарията и повръщането са пример за топли заболявания, които се третирали с чесън, лук, черен пипер и джинджифил, докато спазми, запек и парализа са примери за студени, при които се препоръчвало сирене. Това разделение се използвало най-вече за подбора на билките, които да лекуват болните.

Принципите на ах-мените са подробно разказани в книгата „Ритуал на Бакабите“. В нея са поместени медицинските заклинания и билките, използвани за лечение от маите на Юкатан. Описана е и тропическата екосистема, която изобилствала с много паразитни и инфекциозни организми. Шаманите обаче смятали, че болестите в племето не се дължат на тях, а на прегрешения пред бога.

Именно по тази причина всяко неразположение се третирало като наказание от всевишния.

За да лекуват, ах-мените влизали във връзка с духовете.

Общували с тях чрез малки, полупрозрачни, блестящи камъни, наречени састун (букв. слънчев камък – б.р.).

Какво научавали ах-мените от састуна си, как лекували с различни растения и билки, как шаман успява да спаси дете от смърт, защо строят т.нар. потни вани и как били умели хирурзи, четете в новия брой на списание "Космос".