Допреди 200 години мизерствали, нямали море, нито колонии, нито земеделие

След създаването си през 1291 г. известната с военния си неутралитет Швейцария е била една бедна държава, основана от наемници. Швейцарските войници са били изключително подготвени да водят битка и често

роднини и приятели са се озовавали от двете страни на конфликта.

Воюването по неволя. Нямали друго препитание, тъй като в Средновековието и до началото на XIX Швейцария е била беден район.

Днес не можем да си го представим, но тогава не са имали мащабно развито земеделие. Не са разполагали като Великобритания и Испания с колонии. Нямат излаз на море, което да им позволи да търгуват и да откриват нови континенти.

Затова единственият начин за препитание е бил да са наемници. Това коментира пред в. "Гардиън" проф. Лорън Гьотешел от университета в Базел. И докато печелели битките, получавали приходи. Но когато започнали да губят, нещата се променили.

Водоразделът е битката при Мариняно през 1515 г., когато французите и венецианците настъпили с артилерия и въоръжена кавалерия, а швейцарците се биели само с пики и копия. Осъзнали, че врагът ги превъзхожда като въоръжение. Алебардите не могли да се противопоставят на артилерията. Затова отстъпили.

След толкова много битки, в които участвали, не им прилягало да заемат нечия страна, още повече че заради стратегическото положение на Швейцария насред Алпите

всички Велики сили се опитвали да я привлекат на своя страна.

Наполеон например навлиза в Швейцария през 1798 г. и следващите 3-4 години остават в историята на страната като най-гладните.

Императорът се опитва да въведе нова конституция, с която да централизира властта и да закрие кантоните. Но това предизвиква такъв отпор, че през 1802 г. Бонапарт е принуден да се оттегли обратно към Франция.

Австрийските

войски помагат за освобождаването

на Женева,

когато силите на Наполеон отслабват. Това е причината от 1814 г. да настъпят кардинални промени в устройството на държавата. На 1 януари 1814 г. новото правителството встъпва в длъжност. Тогава е прочетена и прокламацията за неутралитет.

Тя получава официална международна ратификация на Виенския конгрес през 1814-1815 г., свикан, за да начертае държавните граници в Европа. Елегантното решение на Швейцария е прието от всички. Декларацията за неутралитета е прочетена от Шарл Пиктет де Рошмор, бивш войник, превърнал се в дипломат, който я написал лично.

Неутралитетът на Швейцария се изразява не само в неучастие в бойни действия, но и в загриженост за страдащите. Именно там се дава стартът на Червения кръст като организация за хуманитарна помощ. Началото е през 60-те години на XIX век, когато женевският бизнесмен Анри Дюнан заминал в командировка в Италия.

Искал да започне търговия, но когато видял страдащите войници от австро-итало-френската война, променил намерението си и решил да основе Червения кръст. Именно това през 1901 г. му донесло Нобелова награда.

Малко по-късно, по време на Първата световна война, се появява идеална възможност Швейцария да затвърди неутралитета си. Тя не се включва, но мобилизира войската и приема бежанци. Нейни гардове ескортират придвижването на храна и дрехи към Източна Европа. Всичко това е под егидата на засегнатите страни.

По-интересно обаче е какво се случва през Втората световна

война и защо Хитлер не напада алпийската страна?

Той подготвя операция "Таненбаум" за навлизане в територията й, тъй като я смята за част от т.нар. Велика Германия, но така и не разпорежда атаката. За да не бъде изненадан, Берн отпуска 90 милиона франка за модернизация на войските си.

Според изследователите причината фюрерът да се въздържи от нахлуване е в противоречивото поведение на Швейцария. Тя хем не участва във войната, хем швейцарските банки предлагат сигурна защита за еврейското злато, конфискувано от нацистка Германия. Алпийската страна е критикувана от антифашистките сили и заради отказа си да настани на територията си еврейски бежанци.

Берлин изпраща цели влакови композиции с оръжие,

които преминават през Швейцария, за да помагат на Бенито Мусолини в Италия. В същото време шефът на швейцарските армейски сили ген. Анри Гюизан поддържал тайни разговори с Франция с идеята да се съюзят срещу нацистите, ако и двете страни бъдат нападнати.

Заедно с това швейцарците не прекратяват търговията с Германия по време на войната и това е причината съюзническите войски да бомбардират един от градовете й в граничен кантон, където загиват 40 души.

В същото време, докато Хитлер окупира Франция, самолетите на Луфтвафе нарушават териториалното пространство на Швейцария около 190 пъти. Без да се замислят, че търговията може да пострада, армейците на неутралната държава се опитват

да приземят първата бойна машина нарушител,

което правят и през 1942 г. с американски бомбардировач.

След войната американците казват, че е изгубена заради погрешна навигация по време на офанзивата с бомбардировките над Берлин.

Въпреки неутралитета си Швейцария през цялото време отделя солидно финансиране за армията си и подготовката й. Властите твърдят, че тя им е необходима като превантивна мярка, в случай че някой ги атакува.

Следвайки тази логика, по време на Втората световна страната изгражда цяла мрежа от бункери, подземни болници и скривалища. Тогава обаче и други държави се опитват да използват територията на Швейцария, защото е неутрална, и

именно там да създадат шпионските си центрове.

Това важи и за двете враждуващи страни. През 1942 г. САЩ дори разполагат Служба за стратегически услуги в Берн с цел да помогнат на тактическите планове на съюзническите войски за завземането на Салерно в Италия и островите Корсика и Сардиния.

Там като директор е изпратен митичният Алън Дълес, който шпионира германците от столицата на Швейцария и неслучайно след войната става шеф на ЦРУ.

Оттогава насам, въпреки че Швейцария поддържа имиджа си на неутрална страна, тя не спира да модернизира армията си. Според някои дори се нарежда на второ място в Европа по въоръжение и подготовка.

600 000 души

могат да бъдат мобилизирани

за половин час.

Именно те защитават неутралитета, който не означава ненасилие, но не значи и безразличие. През 1956 г. Швейцария се опълчи на Съветския съюз, когато той се опита да потопи в кръв революцията в Унгария. Алпийската страна предложи убежище на 10 000 унгарски бежанци и забрани на руснаците да карат ски в швейцарските курорти, а атлетите не бяха допуснати на състезания на територията на страната.

Но за Швейцария неутралитетът има и още една особеност - не участва наравно с другите страни, когато наложат санкции. Така например по време на иракската инвазия в Кувейт ООН реши да накаже Ирак, но Швейцария избра да не се съобрази с организацията. В други случаи - срещу Либия, Югославия и Хаити - конфедерацията прецени да се присъедини към конвенциите.

Отстоявайки неутралитета си, през 90-те години Швейцария преразгледа някои свои политики, включително отказа да приеме евреи бежанци от нацистка Германия. Тогавашният

министър Каспар Вилигер се извини

за безсърдечието

на властите.

Именно той сега е обвинен, че като официален представител е знаел, че ЦРУ контролира продажбата на машини на "Крипто", за да шпионира чуждите държави. Вилигер отрече да е бил информиран.

Но шпионската афера с компанията за шифровъчни машини, разкрита преди седмица, поставя под съмнение швейцарската идентичност като неутрална държава, пишат местните медии. Политици, историци и журналисти обсъждат какви ще са последствията от манипулираните шифровъчни устройства.

Именно дистанцираността на страната от военни блокове и конфликти бе причина много държави да купят шпионско оборудване от "Крипто" и така тайните им да попаднат при нейните скрити собственици - ЦРУ и западногерманското разузнаване.

Все още не е ясно кой и откога е знаел и дали аферистите са имали съучастници. Това е ключовият въпрос, защото Швейцария не е отговорна по международния закон за действията на частни компании на нейна територия, обяснява историкът Георг Крайс пред "Тагес Анцайгер". Ситуацията би била различна, ако правителството или спецслужбите са били информирани.

Дори и разузнавателните институции трябва да се подчиняват на доктрината за неутралитет, твърдят експертите. Иначе федералните служители може лесно да нарушат този изначален принцип.

От показаните по швейцарските медии документи е станало известно, че

Федералната разузнавателна служба е знаела

за операцията,

което повдига много въпроси.

Това е причината Швейцария да е силно разтърсена от скандала, защото, макар и да има други неутрални страни, тя е символът на този тип политика. Неутралитетът й е позволил да представлява американските интереси в Иран в продължение на 30 години, както и интересите на Техеран във Вашингтон. Алпийската държава води тежки преговори със САЩ зад кулисите, за да позволят хуманитарна помощ за Иран и да намалят ефекта от санкциите.

Сега цялото това доверие и имидж на страната са поставени на карта. Поне до лятото, когато трябва да излязат резултатите от разследването.