Разликите при подготовката на футболистите в Германия и България са в интензитета, конкуренцията, която идва от масовостта, по-високия морал при подбора и много добрата немска организация, казва 16-годишният играч на „Дайзенхофен”

Успехът има много лица. За едни започва още от предучилищна възраст, за други идва по-късно. 16-годишният Алекзандър-Борис Синабов е новото откритие на немския футболен клуб „Дайзенхофен”, подвизаващ се в Байернлигата Сюд, край Мюнхен.

Алекзандър–Борис Синабов е от Русе, а сега живее в Германия. Като много други деца и той от малък си има хоби. При него е страстта към топката. Активно се занимава с футбол от предучилищна възраст. Играе за „Ю17” във ФК „Дайзенхофен”, отбор, който се ползва с много добро име в Германия. 

- Здравей Алекзандър, представи се накратко.

- Здравейте, от Русе съм, на 16 години, живея в Мюнхен, ученик. Занимавам се активно с футбол от предучилищна възраст .

- Играеш за „Ю17” във ФК „Дайзенхофен”, като още през първия полусезон си реализирал около 30 попадения във всички ваши срещи. До момента си голмайстор на лигата, вземат те при по големите от няколко месеца. Още в първата среща там реализираш 3 гола. Изглежда, че започваш да се изкачваш по стълбичката. Как стигна до нея, изпитваше ли затруднения?

- Ако трябва да използвам две думи, може би това са страст и упоритост. Изключително съм щастлив, че имам този шанс, че мога да правя това, което ми харесва толкова много.

В началото преди около 3 години изпитвах трудности. Всеки човек е един празен лист, който трябва собственоръчно да попълва. После идват други неща. Безплатен обяд няма. Никой даром нищо не дава .

- Има ли разлика при подготовката в България и Германия? Подготвяш ли се самостоятелно?

- Смятам, че интензитетът е една съществена разлика. Друга е конкуренцията, която идва от масовостта, по-високия морал при подбора и много добрата немска организация.

Има и специфики, които не трябва да се пренебрегват. Повече е темпото, прагматизма, тактическата дисциплина и атлетика, по-малко е импровизацията. Тук водещ е отборът и всичко, което се предприема, е подчинено на неговото израстване.

Работя извънредно и усилено, не го крия. Няма как да е иначе. Средно по 2 и половина - три часа на ден, плюс заниманията с отбора. Това си ми е още от България.

- В България преди 4 години ти и твоят отбор тогава сте наградени от Димитър Бербатов за второ място във футболен турнир за деца до 12-годишна възраст. Ти имаш и индивидуална награда от там. Това ли бяха твоите първи футболни трепети?

- Хубави моменти! Случаят беше специален ден за мен, защото получих наградата си лично от Бербатов, когото много харесвам. От друга страна, останахме втори след „Ботев” Пловдив. Но този наш отбор се сформира години по – рано. Бяхме обиколили половин Европа. Където и да сме участвали, винаги сме правили впечатление с играта си. Самите деца бяхме се уцелили, а не само, треньори, родители ..

- По стечение на събитията двама от състезателите тогава преминават в академията на „Ботев” и скоро направиха дебют за първия тим - Бисер Бонев на 16, Никола Илиев на 15. Борислав Димитров за „Дунав” Русе също е на 15 години. Все момчета от този отбор.

- Със сигурност ще чуете и за други момчета от този детски тим.

- Ти учиш в гимназия, нали ?

- Да, точно така.

- Там футболът отново се преплита. Миналата година си на финал на градското първенство, ти си капитан, какъвто си бил и в България. Три години по-рано печелиш с гимназиалния отбор национално първенство за страната ни. За награда гостувате на „Спортинг” за няколко дни. Случайност или?

- Аз лично не вярвам в случайности.

- Имаш по-малък брат, който е на 12. Той също споделя твоята страст и преминава от ФК „Аугсбург” в „Мюнхен 1860”. Как се разбирате с него?

-Тренираме често заедно. Като цяло се бутаме, учим в една гимназия. Той е другото за мен голямо щастие, макар като по-малък да не го осъзнавах. Дано и аз да му давам поне толкова, колкото той на мен.

- Кое уважават повече в Германия - работата или таланта?

- Не знам, може би няма голяма разлика. Лично за мен постоянството, съчетано с отдаденост, са ключови, а ако Бог е дал достатъчно, вече е нещо специално.

- Говориш за Бог. Вярващ ли си и с какво ти помага това?

- Ние всички сме част от Бога и той от нас. Но за да го пуснем напълно в душата си, може би трябва да сме развили основни добродетели. Това, смятам, е персоналната ни задача. Това не е лесно, все пак не живеем в идеален свят и всеки трябва лично да се потруди.

- На кого симпатизираш от футболните клубове?

- а футбола като цяло! Красотата има различни форми .

- Благодаря, желая всичко добро занапред!

- Аз благодаря! На вас и на всички сънародници желая здрава и щастлива година!